Аспирин срещу инфаркт и инсулт? Само когато ползите са по-големи от рисковете, съветват учени

Някои от по-новите препоръки, базирани на проведени изследвания, гласят, че употребата на аспирин като превантивно средство срещу възможни сърдечносъдови нарушения при хора под 70 години трябва да бъде ограничена. Последните научни анализи свалят още повече възрастовата граница и съветват лекарите да избягват да предписват медикамента на пациенти под 60 години. На този фон се запазва тенденцията на зачестяване на инфарктите и инсултите сред хората в напреднала възраст.

В научните среди се наблюдава известно объркване, тъй като резултатите от две от наскоро проведените 4 мащабни рандомизирани клинични изпитвания върху доброволци от рискови групи, които приемат аспирин, разкриват, че той помага, а другите две – точно обратното (вероятно заради неспазване на дозировката и лошо проследяване на пациентите). Това кара здравните специалисти да се колебаят доколко е необходимо да предписват лекарството като форма на превенция срещу сърдечносъдови нарушения, и, ако се окаже, че то все пак има голям положителен ефект, кои групи пациенти трябва да го приемат.

„Възрастта не бива да е основен критерий при предписване на аспирин като средство за превенция срещу инфаркт и инсулт“

Според изследователи от медицинския колеж „Schmidt“ към университета „Florida Atlantic“ лекарите, които осигуряват първична медицинска грижа, трябва да предписват аспирин, след като са претеглили ползи и рискове, а не, базирайки се на възрастта на болния. Заключенията им са публикувани в списание „Family Medicine and Community Health, British Medical Journal“.

Авторите смятат, че най-ефективният подход би бил всеки лекар да прави индивидуална оценка на състоянието на пациента си и тогава да реши дали приемът на аспирин е наложителен, без да се съобразява с възрастта му*. Те обединяват данните от последните четири проведени изследвания и други по-стари шест, в общ и много задълбочен метаанализ, който показва, че лекарството намалява риска от сърдечен удар или инсулт с 13%, включително при хора в напреднала възраст.

Защита срещу кръвен съсирек или опасност от кръвоизлив?

Авторът на проучването Сара Ууд допълва: „Всеки лекар трябва сам да изчислява дали абсолютната полза срещу образуването на кръвни съсиреци е по-голяма от абсолютния риск от кръвоизлив, преди да назначи дългосрочна превантивна терапия с аспирин. Много е важно всеки пациент да се консултира със своя личен лекар доколко безопасен и наложителен е продължителният прием на аспирин или друг медикамент без рецепта.“

Експертите от университета „Florida Atlantic“ си сътрудничат с други водещи в областта клинични специалисти от медицинското училище на университета в Уисконсин, Харвардското медицинско училище и болница „Brigham and Women’s“. Също като д-р Ууд, те са на мнение, че личните лекари са хората, които могат да направят най-точна преценка за състоянието на своите пациенти и нуждата да приемат аспирин като средство за превенция.

При остър инфаркт приемът на аспирин е крайно наложителен

Чарлз Хенекенс, доктор по медицина, съавтор на изследването и старши научен консултант към медицинското училище на университета във Флорида, пояснява още: „Напомняме, че пациентите с остър инфаркт трябва незабавно да започнат прием на 325 мг аспирин както в деня на събитието, така и на следващия ден, за да се минимизира рискът от фатален край и от последващ сърдечен удар или инсулт. Всеки с подобно животозастрашаващо състояние трябва да приема дълго време лекарството, освен ако проследяващият лекар не прецени, че има достатъчно сериозни противопоказания за това.

Когато обаче говорим за оказване на първична медицинска помощ и приемът на аспирин е само с превантивна цел, то личният лекар е този, който трябва да направи индивидуална оценка, защото абсолютните ползи при здравия човек са по-малки отколкото при пациент с предишен инсулт или инфаркт, докато рисковете и при единия, и при другия са еднакви.“

Как можем да намалим риска от инфаркт или инсулт?

Учените подчертават, че нарастващият брой случаи на хора със сърдечносъдови нарушения в развитите и развиващите се страни налага сериозни промени в начина на живот и провеждането на медикаментозни терапии, които да имат доказан ефект и да не са скъпи. Сред факторите, които увеличават риска от инфаркт или инсулт са тютюнопушене, наднормено тегло и намалена физическа активност. Превенцията трябва да включва прием на статини, които модифицират липидите, и на лекарства, които регулират високото кръвно налягане.

Лиса Мартинез, член на екипа и асистент в медицинския колеж „Schmidt“, добавя: „Мнението на пациента винаги е от значение, когато се взема решение, свързано с неговото здраве. Когато обаче ползите и рисковете от приема на дадено лекарство са почти еднакви, то придобива още по-голяма важност. При обсъждане на терапията трябва да се прецени дали превенцията срещу първи евентуален инфаркт или инсулт оправдава възможния риск от сериозно стомашно-чревно кървене.“

Според авторите голяма част от пациентите се нуждаят именно от индивидуален подход при оценяване необходимостта от прием на аспирин. Например, хората с метаболитен синдром, който се проявява с наднормено тегло/ затлъстяване, високо кръвно налягане, високи нива на холестерол и инсулинова резистентност, и често е предшественик на диабета, засяга близо 40% от американците над 40-годишна възраст. Рискът от инфаркт или инсулт при тях е почти толкова голям, колкото при пациенти, които вече веднъж се претърпели такъв.

„Препоръките за прием на аспирин с превантивна цел не бива да бъдат общовалидни“

Хенекенс смята, че „общите препоръки за превенция с прием на аспирин не са адекватни и обосновани. Обикновено личният лекар е този, който е най-добре информиран за здравето на пациента си, както и за ползите и рисковете, които крие подобна терапия.“

По данни на Американските центрове за превенция и контрол на заболяванията над 859 000 американци губят живота си вследствие на инфаркт или инсулт всяка година, което представлява един от три смъртни случая. Сърдечносъдовите заболявания утежняват най-много бюджета на здравеопазването в САЩ както заради отделянето на огромни средства за лечение, така и заради загубите от производителност при преждевременна смърт.

Принос за извършването на проучването имат Джей Гациано и Марк Пфефър от Харвардското медицинско училище, Бианка Бильоне, Александър Джитин, Томас Кук и много други.

* Kim K, Hennekens CH, Martinez L, et al. Primary care providers should prescribe aspirin to prevent cardiovascular disease based on benefit−risk ratio, not age. Family Medicine and Community Health 2021.