Оловото от некачествено рециклирани акумулатори вреди на всяко трето дете

„Уницеф“ и международната неправителствена организация „Pure Earth“, фокусирана върху рисковете за здравето на хората от слаборазвитите страни, изчисляват, че около 800 милиона деца са засегнати от вредното въздействие на олово, изпуснато при неправилно рециклиране или съхраняване на отпадъци. Повечето от децата живеят в бедните държави, предимно разположени в Южна Азия. Според доклада на двете организации основните причини за вредното излагане на метала са некачествено рециклираните акумулатори,  неправилното съхранение на електронните отпадъци, мините и боите във фалшивите продукти.

Най-голямата заплаха идва от акумулаторите на превозните средства

Авторите на доклада споделят за BBC, че притесненията  им се базират на данни от Института по измерване и оценка на здравните показатели във Вашингтон. Самите данни са обобщени, след като са направени кръвни тестове на десетки хиляди деца по света.

„Превозните средства в слабо- и средноразвитите страни са се утроили от 2000 година насам. Този ръст неминуемо доведе и до все по-некачественото рециклиране на оловно-киселинните акумулатори, при това по опасен за здравето начин“, поясни д-р Николас Рийс, един от авторите на доклада.

85% от оловото по света се използва за производството на оловно-киселинни батерии, а всъщност по-голямата част от него е именно рециклирано олово от отпадъчни акумулатори на коли.

Останалата част от акумулаторите, които не се рециклират, в крайна сметка потъват в сивата икономика.

„Безконтролното и често незаконно рециклиране е свързано с отварянето на кутиите на акумулаторите, разливането на киселина и разпръскването на оловен прах върху земята. Понякога оловото се разтапя в открити пещи, токсичната миризма от които се разнася и трови живеещите в близост хора, както и земята", се посочва още в доклада.

Нормалният жизнен цикъл на един автомобил гарантира добра и безопасна експлоатация и рециклиране на всички възможни части. В много от по-бедните страни средната възраст на моторно превозните средства е над 25-30 години, което ги прави потенциално опасен отпадък. България не е изключение.

Защо децата са най-уязвими от оловните отпадъци?

Експерти твърдят, че приемът на храна, течности и въздух от децата е до 5 пъти по-голям от този при възрастните, на 1 килограм телесна маса. Това означава, че те могат да погълнат повече от невротоксина, ако той се е просмукал вече в почвата, замърсил е водата или се е разпространил във въздуха около детето. Бебетата и децата под 5 години са още по-застрашени, защото техният мозък може да се увреди, преди да настъпят доживотни неврологични, когнитивни и физически увреждания, видими за околните.

Екипът, изготвил доклада, пояснява, че оловото е много силен невротоксин. Дори едно дете да не е директно изложено на неговото въздействие, то може да покаже по-ниски резултати в интелектуалното си развитие, да има затруднения в концентрацията за по-дълго време, а на по-късен етап от живота си да проявява агресия, понякога свързана с нарушаването на закона. Накратко, напълно е възможно заради излагането му на вредното влияние на оловото, то да има сериозни поведенчески проблеми в бъдеще.

Индия – най-силно застрашена

Според доклада в Индия броят на децата в риск е най-голям – повече от 275 милиона, като нивото на олово в кръвта им е над 5 микрограма на децилитър. Подобна концентрация е тревожно висока и изисква предприемане на действия, заявяват от американския Център за контрол и превенция на заболяванията.

Деца, които живеят в непосредствена близост до помещения за рециклиране на оловно-киселинни батерии в Индия, са с концентрация на олово в кръвта до 190 микрограма на децилитър, разкрива д-р Аббас Махди, завеждащ биохимичния отдел към Медицинския университет „Кинг Джордж“ в Индия. Той допълва, че индийските деца са изложени и на много други форми на замърсяване с олово като например някои подправки и растителни екстракти, използвани във фармацията, при които оловото служи за по-дългото им съхранение и подобряване на цвета.“

Много от градовете в по-малко развитите страни имат стара водоснабдителна система, която е изпълнена с тръби от олово. Тръбите от олово са забранени в Европа едва към края на 80-те години на 20 век. Водата използвана за пиене или поливане е потенциално опасна.

Сериозна причина за отравяне с олово може да бъде консумация на растения, отглеждани на замърсени почви. Дълго време в Бангладеш са добавяли олово в подправката куркума, за да засилят цвета й. Това е една от причините за огромните здравословни проблеми на жителите на страната. Тази практика е забранена чак през 2019 година.

Чест проблем са играчки, козметика или традиционни лекарства, които съдържат високи количества олово. Те могат да са част от рецептата, проблем в производството или съставките. Китайските старинни рецепти често съдържат олово като основен компонент.