В България всеки втори опит за самоубийство е свързан със семейни конфликти

В България всеки втори опит за самоубийство е свързан със семейни конфликти, а по-голямата част от фаталните случаи се отнасят за хора, които са страдали от депресия, тоест, били са с висок риск да посегнат на живота си. 

"Относно семейното положение, най-рискова е групата на овдовелите хора, като при нея опасността от самоубийство се увеличава, ако тези хора имат и деца", обясни психиатърът д-р Владимир Наков, главен експерт в отдел "Психично здраве" на Националния център по обществено здраве и анализи.

"Още Дюркем, в своето изследване за самоубийствата, установява, че семейството е протективен фактор по отношение на суицидните действия. В същото време се установява, че категорията, която той намира като най-застрашена, са именно овдовелите, която е по-застрашена, ако овдовелите мъже или жени имат деца. Това показва, че междуличностните отношения имат много важна роля по отношение на конфликтите. Те са върхът на айсберга, това, което се вижда, което може да бъде намерено в дадена ситуация. Съществува такъв термин - "непреодолими житейски събития", т.е. може да е една много малка капка, която да прелее чашата", заяви още д-р Наков, в интервю за Дарик.

По думите на специалиста появата на мисли за самоубийство далеч не е свързана задължително с диагноза депресия.

"В голяма част от случаите обаче, хората, които са с депресия, са най-застрашената популация. Затова наблягането на темата, на диагнозата, на неразпознатата депресия, е важно. Т.е. наличието на депресия в голяма степен може да предполага извършването на суицидни действия", поясни д-р Владимир Наков. 

Според статистиката най-често фаталното решение вземат хора със средно образование, а след тях е групата с основно. Най-много опити за самоубийство се извършват между 18 и 24 часа и от 12 до 18 часа, а най-голям е броят им през септември. 

През 1895 г. в своя труд "Правилата на социологическия метод" френският социолог Давид Дюркем за първи път дефинира принципите и целите на науката социология. През 1897 г. в своя труд "Самоубийството" той посочва, че по време на война или природно бедствие, самоубийствата намаляват, което би могло да се обясни, с това че когато индивидът се чувства като част от сплотена общност и има ясни прости цели, той е по-малко склонен да се самоубие.

Снимка: dailymail.co.uk