В Русия започнаха изследване на гените на опасното поведение

Руски учени започнаха изследване на гените на убийци, за да бъдат в състояние да предскажат поведението по генома. Авторите на проекта смятат, че проучванията им ще помогнат агресивното поведение не само да бъде обяснено, но дори и предотвратено.

За първите стъпки в областта на комплексния анализ на биологичните характеристики на хората, извършили тежки престъпления разказват от Института по обща генетика към Руската академия на науките.

По време на първата фаза на проекта ще бъдат анализирани ДНК веригите на няколко групи – на убийци с психични отклонения и без такива, на извършили непредумишлено убийство и на хора, които никога не са извършвали престъпления.

В момента учените работят с група от 150 убийци, които имат психически отклонения. Два месеца са необходими за определянето на последователността на аминокиселините на ДНК. С геномните проби се работи бързо, но те дават информация за малки фрагменти, които се нуждаят от по-подробно проучване. Процесът изглежда по следния начин- първо извличат ДНК от кръвта, пробата се анализира на устройство, което декодира генома. Специалистите обработват получените фрагменти и образуват редица. Следва статистическата обработка. Има участъци, на които трябва да се обърне внимание, например, една част от генома може да е отговорна за агресивното поведение. Той се маркира и по-късно се проверява отново върху по-широка извадка до 3000 души, в която влизат както убийци, така и хора, неизвършили никога престъпление.

„Би било погрешно да се прекъснат образците от двете групи, защото е напълно възможно откритият ефект да е случайност. Ако сме допуснали грешка в предположенията, то в следващата група точно този ефект няма да се повтори. Цялата последователност в групата ще бъде завършена до края на тази година, а статистическата обработка ще извършим през следващата година“, обяснява Светлана Василева, доктор на биологичните науки и ръководител на лабораторията за анализ на генома в Института.

Изследователите не могат да игнорират съществуващите психични заболявания, като се има предвид, че сред извършилите особено жестоки престъпления процентът на психично болните между 4 и 5 пъти повече.

Някои от отговорите на въпроса за произхода на едни или други форми на поведение се намират във функционирането на молекулите, които регулират работата на нервната, хормоналната и имунната системи. Тяхното взаимодействие осигурява биологичната основа на поведението. По този повод учените припомнят за метаболомиката, която изследва специфичните процеси, протичащи в живите клетки. Те са толкова уникални за всеки човек, колкото са и пръстовите отпечатъци. Концепцията за индивидуален „метаболитен профил“, която би могла да отрази състава на биологичните течности, е предложена от учени още в края на 40-те години на 20 век.

Руските учени се интересуват от хормоните на стреса като адреналин и кортизол. Как организмът реагира на тях зависи от стотици гени, но и от специалните знаци по тях

Метаболитите са посредници между начина, по който гените реагират на събитията и окончателната поведенческа реакция на човека. Това е биологичната основа на преживяванията, решенията и действията. Според учените и волята, и чувствата, и постъпките на хората съдържат биологичен компонент. И ако те успеят да разберат къде на молекулярно ниво има повреда – от ДНК до метаболитите, то е напълно възможно да успеят да предотвратят подобни аварии.

„Ако негативната роля на лошата социална среда за оформянето на асоциално поведение на престъпника е повече или по-малко ясна, то ролята на индивидуалния генотип е все още неизяснена. В същото време генетичната предразположеност към асоциално поведение е от огромно значение за профилактиката на престъпленията. Често промяната на средата може да коригира неблагоприятното влияние на гените“, обяснява проф. Константин Крутовски, който е преподавател по генетика и геномика в университетите в Гьотинген, Германия и Тексаския в САЩ и е ръководител на Научно-образователния център по геномни изследвания към Сибирския федерален университет.

От своя страна директорът на Института по обща генетика Николай Янковски споделя, че е твърде рано да се говори за коригиране на генома в опит да се повлияе на човешкото поведение.

Първите резултати от изследванията ще бъдат получени в края на 2018 г.

Редактор: Гергана Караилиева
Източник: iz.ru