През 2020-а най-застрашени от бедност и социално изключване са българските и румънските деца

Поредните данни от службата по статистика на Стария континент Евростат показват, че през 2020 г. най-сериозно застрашени от бедност и социално изключване са децата в Румъния (41,5%) и България (36,2%).

Рискът от бедност и социално изключване при децата

Статистиката показва, че след Румъния и България се нареждат Испания, където 31,8% от децата живеят в риск и Гърция – 31,5%. Най-малко заплашени са в Словения – 12,1% и в Чехия – 12,9%.

Общата картина за ЕС показва, че 24,2% от децата под 18 години са изложени на риск.

За периода от 2015 г. до 2020 г. този риск за децата от Европейския съюз е спаднал от 27,5% на 24,2%. В същото време през 2020-а той е бил по-висок в сравнение с 2015-а в четири държави – Германия, Швеция, Франция и Люксембург. Най-голямо намаление е установено в Унгария, където рискът е спаднал с 18,9 пункта, в Румъния – с 12,5, Латвия с 12, а в България спадът е с 11,6 пункта.

Тревожни са данните, че децата са възрастовата група с най-висок риск в 13 от 27-те държави в ЕС.

За 2020-а 24,2% от децата до 18 години са изложени на риск от бедност и социално изключване, докато този процент при хората от 18 до 64 години е 21,7, а при тези над 65 години е 20,4%.

Данните показват, че през 2020-а в България, Румъния, Естония, Литва, Хърватия, Малта, Кипър, Словения, Полша, Чехия и Латвия възрастните са били по-застрашени от децата.

Анализирайки данните от 27-те страни членки се оказва, че най-малко застрашени през 2020-а са били децата в Естония, Полша и Словения.

Факторите, оказващи влияние

Сред факторите, които оказват въздействие, са съставът на домакинството, в което живеят децата, дали родителите им работят или не, което от своя страна в много голяма степен е свързано със степента на образованието им.

Сред най-уязвимите са децата, живеещи само с един родител или с двама родители, но с повече от двама братя и сестри.
Безспорно най-висок е рискът в семействата, в които родителите са безработни или работят за кратко и непостоянно.
Съществен фактор за работата има образованието. Данните показват ясно, че ниското ниво на образование увеличава риска от бедност. Разликата между риска за бедност за деца с родители с ниски и високи нива на образование варира в различните държави от 20,9 пункта в Естония до 70,3% в България и 72,8 в Румъния.

Последиците

Бедните и изолирани деца най-вероятно няма да се справят в училище, ще имат повече здравословни проблеми и много трудно ще развиват професионално в бъдеще.

Още по-лошото е, че при тях рискът да бъдат безработни, бедни и социално изключени, когато пораснат, е много по-голям, констатират специалистите, изготвили доклада на Евростат.

Европейската инициатива „Гаранция за детето“

Европейската гаранция за детето е инициатива на Еврокомисията. Целта й е най-уязвимите деца в ЕС да имат осигурен достъп до здравеопазване, образование, храна, нормални жилища. Основната причина за действията на ЕК в тази посока са свързани отново с печалния факт, че в страните от ЕС на всеки пет деца едно е лишено от здравословен живот, от учене, социални контакти и от възможността да достигне пълния си потенциал.

Европейските страни изпитват трудности да посрещнат нуждите на най-уязвимите – децата от семейства в неравностойно положение, с увреждания, настанените в институции и децата на бежанци и мигранти. COVID-19 изостри до крайност и задълбочи проблемите.

Третата фаза на инициативата „Гаранция за детето“ включва пилотен проект, който продължава две години и се реализира в България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Литва и Хърватия. В седемте страни ще се реализират иновативни политики, които ще станат част от националните планове за действие, насочени към намаляване бедността сред децата, справяне с неравенствата, осигуряване на достъп до качествени услуги. Проектът се реализира заедно с УНИЦЕФ.

В България са обхванати следните уязвими групи:

• деца с увреждания
• деца от семейства в неравностойно положение
• деца от малцинствен расов или етнически произход

Целта е в областите Бургас, Сливен и Стара Загора да се подобри качеството и разшири обхвата на четири иновативни модела, които са:

• патронажна грижа за семейства с малки деца
• услуги за ранна детска интервенция
• услуги за приобщаващо предучилищно образование
• услуги за превенция и подкрепа

Децата на България

От децата в ЕС българските са поставени в най-голям риск след румънските, показва докладът на Евростат. Едва ли някой е изненадан, защото доказателствата са пред очите ни, по-важното е да се разтревожим до степен, в която да спрем с клишираните фрази и празни обещания и да създадем условия за живот, които ще ни извадят поне от тази черна статистика.

Факт е, че една много голяма част от изложените на риск деца са от семейства, в които родителите са безработни, само с начално, основно или съвсем без образование и най-често са представители на малцинствени групи. Но е факт и това, че такава заплаха съществува и за децата с увреждания и живеещите в малки населени места и в многодетни семейства.

Продължаващата над две години пандемия от COVID-19 разкри дефектите не само на здравната система, но и на всички останали. Така стана видно, че има една твърде голяма група от малчугани, които не разполагат с компютри и още по-малко с интернет. Докато държавата се организира, тези деца бяха изключени напълно от учебния процес. Многократно специалистите и различните неправителствени организации алармираха за опасността, която крие дистанционното обучение особено. И дори сега, когато проблемите с устройствата и интернет мрежата са почти разрешени, остава заплахата от факта, че родителите им не работят и разполагат със средства, които са нищожно малко.

Със сигурност през годините се реализират множество и различни политики, свързани с възможността да се намалят рисковете от бедност и изключване точно при децата. Статистиката отбелязва, че процентът на българчетата, живеещи в риск, намалява. Не е достатъчно обаче. И със сигурност е нужно много повече от постоянно размахваната от политиците ни фраза, че децата са бъдещето на държавата, че за тях се полагат грижи.

Фактът, че продължава да има деца, които не посещават училище, които работят от десетгодишни, които раждат на 12 години, които са жертви на насилие... Това казва повече от всяка цифра и процент, от всеки анализ. Казаното е тъжно и песимистично.

И си струва да припомним какво пише Фьодор Михайлович Достоевски в един от гениалните си романи. В „Братя Карамазови“ той казва, че цялото бъдещо щастие на човечеството не струва колкото една пролята детска сълза.