Електронните цигари имат дългосрочен ефект върху сърдечносъдовата система на подрастващите момчета

Изследване, осъществено от учени от Медицинския колеж на Държавния университет в Охайо, установява, че електронните цигари оказват сериозен и дългосрочен негативен ефект върху сърдечносъдовата система на подрастващите момчета, но не и при жените.

Проучването

Изследването е осъществено с мишки, които са изложени на аерозолна смес за електронна цигара от пропилен гликол, растителен глицерин и никотин. Мишките са на възраст, отговаряща на човешкия еквивалент от 12-годишна до 30-годишна възраст. Учените проследяват колко бързо растат гризачите, има ли проблеми при функционирането на белите им дробове и на сърдечносъдовата система, измерват и други важни жизнени показатели.

Специално внимание екипът отделя на наблюдението върху дисфункцията на лявата камера на сърцето при мъжките мишки. Тя става все по-изразена през трите месеца, когато гризачите вдишват електронните цигари.

Проф. Лорън Уолд, който е водещ автор на проучването, аргументира интереса на екипа към темата по следния начин: „Все още не знаем дългосрочните ефекти от вейпинга, защото той съществува реално от началото на 2000 г. Не сме имали нужното време да видим какво се случва в действителност нито с възрастните, нито с подрастващите“.

Изследването се осъществява върху мишки, защото в него не е възможно да участват деца, подчертава проф. Лорън Уолд и допълва, че подобни проучвания имат значение, защото дават представа за опасностите от електронните цигари. В същото време обаче те са основата, върху която учените стъпват, за да разработят терапии и да информират родителите, обществото и политиците за рисковете от вайпинга.

Според проф. Лорън Уолд това е първото проучване за оценка на сърдечната функция при подрастващи мишки, изложени на аерозол за електронни цигари.

Различни проучвания през последните няколко години предоставят доказателства, че димът от електронните цигари е заплаха за живота на хората. Учените откриват още, че изпаренията съдържат вредни вещества, които увеличават вероятността да се развие рак на белия дроб.

>>>Извършиха белодробна трансплантация на момче с увреждане, свързано с употребата на електронни цигари

Резултатите

Изследователите откриват, че с течение на времето сърдечната функция при мъжете намалява. Тази при жените обаче остава без промяна. Установяват, че при жените количеството на CYP2A5 – ензимът, който разгражда никотина при мишките и вариантът му при хората – CYP2A6, е в много по-големи количества отколкото при мъжете.

Става ясно още, че гените COL1A1 и COL3A1, които стимулират растежа на съединителната тъкан в сърдечните клетки, е с намалена активност.

„Резултатите бяха наистина изненадващи. Бяхме шокирани от размера на защитата при жените“, коментира проф. Уолд. Една от хипотезите е, че тъй като ензимът разгражда много бързо никотина, той не може дълго да циркулира. Става дума обаче само за предположения до момента.

Анализът на структурата на сърдечните тъкани показва, че нарушенията при мъжките мишки са свързани с нарастваща фиброза на стените на кръвоносните съдове на сърцето.

Учените продължават да работят по темата. Сега екипът търси отговор на няколко въпроса. Един от тях е кога точно по време на развитието на юношата се появява сърдечната дисфункция. Другият е свързан с потвърждението на установеното до момента, че ензимът CYP2A6 предпазва жените от развитието на сърдечни проблеми.

Изследването е осъществено благодарение на безвъзмездната помощ от 5 500 000 долара, предоставена от Американската асоциация за сърдечни проблеми през 2020 г. на учените от колежите по медицина, обществено здраве, за медицински сестри и инженерство към Държавния университет в Охайо.

Резултатите от работата на учените са публикувани в списанието на Американската асоциация по сърдечни заболявания „Circulation”.

За проф. Лорън Уолд

Лорън Уолд е професор по медицина в катедрата по физиология и клетъчна биология на Медицинския колеж към Държавния университет в Охайо. Изпълнява и длъжността заместник-декан, отговарящ за изследванията. Специализацията му е в областта на сърдечносъдовите проблеми.

Сред темите, които са предмет на неговите научни интереси и изследвания, са влиянието на околната среда върху сърдечното и белодробно здраве, замърсяването на въздуха, електронните цигари и тютюнопушенето.