Изследователи разработиха по-мощно от морфина и непристрастяващо болкоуспокояващо съединение

Ново експериментално химическо съединение разработили американски учени, което облекчава болката много по-бързо от морфина, но без да настъпват странични ефекти и най-важното – не е пристрастяващо. Изследователите го нарекли AT-121. Специалистите коментират, че освен това съединението успешно блокира злоупотребата с опиотиди, подобно на бупренорфин към хериона.

Мей Чуан-Ко и нейните колеги от Баптиския медицински център „Уейк форест“открили AT-121 вследствие на опитите си да разработят молекула, която да действа върху два ключови рецептора. Единият е мю-опиоидният, на който въздействат конвенционалните опиоиди и болкоуспокояващите по рецепта. Другият е ноцицептиновият, който регулира различни мозъчни дейности, сред които чувствата на пристрастяване и химическата зависимост.

„Разработихме AT-121, който комбинира двете дейности в една-единствена молекула, защото според нас е по-добра фармацевтична стратегия, отколкото да имаме две лекарства, които да се използват в комбинация“, казва Чуан-Ко.

Първоначалните резултати показали, че АТ-121 облекчава болката при тестовете с маймуни толкова сполучливо, колкото и морфина, но при 100 пъти по-малка дозировка. Също така съединението помага за намаляване на пристрастяването към опиотиди. Опитът с примати, развили зависимост към оксикодон, показал, че тя намалява. Така изследователите правят извода, че АТ-121 може да помогне на пациентите да се отърват от пристрастяването си, докато лекуват болката си. Независимо, че съединението е приложено върху маймуни, учените смятат, че бъдещата работа ще покаже, че резултатите важат и за хората.

Другите предимства на новооткритото вещество е, че не предизвиква затруднено дишане или сърдечносъдови проблеми дори при високи дози. Всички плюсове, които има АТ-121, дават надежда за решение на огромния проблем с болкоуспокояващите, който е особено актуален в Северна Америка.

Изследването е публикувано в Science Translational Medicine.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: sciencealert.com
Снимка: yale.edu