Инсулинът влияе и на имунната система

Канадски учени разкриха непозната досега роля на инсулина в активирането на имунната система. Те идентифицирали специфичен сигнален път на хормона, който влияе на отговора на Т-клетките при настъпване на външен дразнител.

Бързият и ефективен имунен отговор ни предпазва от болести и опасни за живота инфекции чрез унищожаване на инфектирани клетки и микроби. В обратния случай погрешна или неефективна реакция може да предизвика разстройства или заболявания на имунната система.

В миналото са направени много разработки за ролята на инсулина в орган като черния дроб, мазнините и мускулите по отношение на регулиране на кръвната захар и как тялото я превръща в енергия. Но малко се знае за начина, по който хормонът оказва влияние върху имунната система.

„Връзката между инсулина и имунната система не е очевидна. Интересно е да научим, че имунните клетки, които изискват енергия и хранителни вещества за правилното си функциониране точно като всички останали в тялото, също се регулират от метаболитните сигнали от инсулина“, казва д-р Сю Тай от университета в Торонто.

След наблюдението, че хората с диабет тип 2 или със затлъстяване и с по-висок риск от развитие на заболяването са резистентни към инсулина или не реагират добре на него, изследователският екип решил да тества връзката между хормона и имунната система. Предишни изследвания показали, че имунните клетки вътре в коремната мастна тъкан причиняват освобождаването на „противовъзпалителни“ химикали, които правят тялото по-малко чувствително към хормона. Д-р Тай отбелязва, че затлъстяването е свързано с инсулинова резистентност, а за затлъстелите инсулино-резистентни индивиди и мишки е известно, че имат отслабен имунен отговор и повишена реакция към развитие на тежки инфекции. В крайна сметка Т-клетките спират да реагират и стават функционално увредени.

Задачата, която си поставили учените, е да проучат как инсулинът регулира действието на Т-клетките и какво ги кара да спрат да реагират на хормона. За целта специалистите използвали генетично моделирани мишки с Т-клетки, които нямат инсулинов рецептор, имитиращи инсулинова резистентност. След това заразяват гризачите с грипен вирус H1N1 и наблюдават какво се случва с главните имунни клетки при такова стресово състояние.

Един от изследователите, участващ в проучването – д-р Дан Уинър, обяснява, че инсулиновият рецептор или сигнализиращата молекула е като втори натиск върху имунната система, за да се гарантира, че може да се бори с инфекциите с най-добрите възможни оръжия, които има. Без добавения тласък, осигурен от инсулиновия рецептор, Т-клетките не успели да унищожат вируси като грипния.

„Т-клетките са в сърцето на толкова много заболявания. Ако ги разберем на клетъчно ниво, това ще ни даде най-добрата възможност да намерим нови пътища за нови терапии“, обобщава д-р Тай.

Проучването е публикувано в Cell Metabolism.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: medicalxpress.com
Снимка: quora.com