Учени разработиха ефективна и безопасна комбинирана терапия от четири медикамента за пациенти с наскоро диагностициран множествен миелом. Рандомизираните клинични изпитания доказват, че добавянето на лекарството даратумумаб към стандарното лечение с други три, известно като Krd (карфилзомиб, леналидомид и дексаметазон), повишава неговата ефективност.

Екипът, направил откритието, е от Центъра за онкологични заболявания към Университета на Маями в САЩ.

Без следи от множествен миелом при 71% от пациентите в първото проучване

Новото клинично проучване е продължение на друго, по-малко, по време на което доброволците също са лекувани с даратумумаб, добавен към тройната терапия Krd.

Водещият автор Ола Ландгрен споделя, че резултатите от първото изпитание са били „впечатляващи“. Използваният чувствителен метод за откриване на минимална остатъчна болест (MRD) сочи, че при 71% от пациентите с множествен миелом (вид рак на костния мозък) няма следи от заболяването след края на лечението. Разликата между двете клинични изпитания е, че всички 41 доброволци в първото са приемали DKRd, тоест не е била сформирана контролна група.

При второто изследване, наречено ADVANCE, учените сравняват група, лекувана само с трите медикамента карфилзомиб, леналидомид и дексаметазон, с група, лекувана с новата четворна терапия с включен даратумумаб.

Подобрена ефективност на терапията при множествен миелом

На случаен принцип половината от общо 306 пациенти, включени в ADVANCE, са разпределени в групата Krd, а другата половина – в DKRd (с добавеното четвърто лекарство даратумумаб). Резултатите показват, че 59% от участниците в DKRd групата са с негативен MRD за минимална остатъчна болест след осем курса на лечение, в сравнение с едва 36% при лекуваните с тройната KRd комбинация.

Дългосрочният ефект все още е под въпрос, но данните разкриват, че 32,7 месеца по-късно при 86% от пациентите в DKRd групата болестта не се развива. В Krd групата делът им е 79%.

Безопасност на четворната терапия при множествен миелом

Включването на daratumumab към традиционното лечение с карфилзомиб, леналидомид и дексаметазон не увеличава риска от странични ефекти, защото са изключени пациентите със съпътстващи сърдечносъдови заболявания и тези с компрометирана имунна система. Преди началото на клиничното изпитание всички участници са прегледани и са подложени на изследвания, с които да се докаже, че приемът на медикаментите не би застрашил здравето им. „Ако новата терапия се проведе по правилния начин и върху правилните хора, тя е изключително ефективна и безопасна“, уверява Ландгрен.

» Лекуват множествен миелом с клетки убийци от кръв от пъпната връв

Как действат трите медикамента от KRd терапията

Carfilzomib блокира механизъм в клетките, който унищожава протеините. Lenalidomide активира имунната система, за да се справи с туморите, а Dexamethasone, освен че подсилва имунитета, се бори успешно с възпалителния процес.

Трите лекарства водят до свиване на туморите, след което оставят daratumumab да завърши задачата, а именно да атакува протеина CD38, отговорен за множествения миелом, и да ускори смъртта на туморните клетки.

Туморите на доброволците в клиничното проучване се подлагат на подробен молекулен анализ.

Нов стандарт в лечението на пациенти с множествен миелом

Пациенти от различни центрове за ракови заболявания вече приемат четирите медикамента. Д-р Дикран Казанджиян от екипа, провел изследването ADVANCE, е категоричен, че „новият метод му е помогнал да усъвършенства клиничната си практика“. Той пояснява, че най-добрият вариант е пациентът да се повлияе още от първата терапия.

По-рано Ландгрен и колегите му успяха да заместят бортезомиб, който бе част от KRd комбинацията, с използвания понастоящем по-щадящ carfilzomib.

Екипът вече планира ново клинично изпитание върху пациенти с множествен миелом, по време на което ще тества ефективността на различни лекарства, когато са съчетани с по-нов вид имунотерапия, наречена bispecific T cell engager.

Благодарение на отличните резултати от четворната терапия все повече пациенти се подлагат на up-front трансплантация, която може да се извърши само когато болестта е в начална фаза. В случая участниците в проучването са с негативен MDR резултат за минимална остатъчна болест.

След четири курса на терапията DKRd учените вземат стволови клетки от част от пациентите, в случай че се нуждаят от трансплантация на по-късен етап. Доброволците с негативен MRD статус решават да отложат трансплантацията и вместо това преминават директно на поддържаща терапия с леналидомид.