Лекуват множествен миелом с клетки убийци от кръв от пъпната връв

Изследователи от Самарския държавен медицински университет, Русия, създават метод за лечение на рак, при който използват естествени клетки убийци (NK клетки), взети от кръв от пъпната връв. При лечението на хора с множествен миелом методът на имунотерапия показва ефективност от 80%.

Проучването

Учените от Катедрата по болнична и поликлинична терапия и трансфузиология на Самарския медицински университет осъществяват проучване, в което се включват десет души, страдащи от множествен миелом. Седем от тях са мъже, а три жени. Преди това и десетимата са лекувани с повече от три линии на терапия.

На доброволците се поставя всяка седмица инжекция, в която има клетки убийци. Резултатите са обнадеждаващи, тъй като силен отговор на терапията има при осем от болните. При двама отговорът е по-слаб, но състоянието им е стабилно. Според екипа причина затова може да бъде много по-сложният ход на заболяването от една страна, а от друга е вероятно те да имат нужда от допълнителни мерки за лечение, за да се постигнат положителни резултати.

Кръвта от пъпната връв е един от ефективните методи за лечение на онкохематологични заболявания. Тя се използва все по-често като източник на стволовите клетки, които биват използвани за трансплантация и за възстановяване на хемопоетичната система на болните.

Клетките естествени убийци осигуряват отговор на започващите инфекции от вътреклетъчни бактерии и вируси като унищожават заразените клетки. Играят и много важна роля по отношение работата на противотуморния имунитет.

Клетките убийци реагират много бързо за разлика от останалите имунни клетки. Сред другите им достойнства е и фактът, че не оказват вредно влияние върху нормалните клетки.

„Имунотерапията, базирана на естествените клетки убийци, има голям терапевтичен потенциал за пациентите с рак и може да се превърне в ефективен метод за лечението му, защото позволява да бъдат активирани естествените механизми на имунния отговор и туморните клетки да бъдат унищожени“, разказва един от авторите на разработка проф. Игор Давидкин, който е и заместник-ректор по научната работа в Самарският медицински университет.

Проф. Олга Тюмина, която също е част от екипа, уточнява, че решаващ фактор на прогресирането на заболяването е дисфункцията на NK клетките. За лечението на мултипления меланом на пациентите се имплантират стволови клетки от костен мозък. Въпреки по-добрите и усъвършенствани с времето и с развитието на медицината терапии, множественият миелом продължава да бъде предизвикателство, казва проф. Тюмина и се аргументира по следния начин: „Така е, защото при много от болните настъпва рецидив или самите те развиват резистентност към лечението. Това се дължи на изключителната вариабилност (променливост) на клиничните прояви и на активността на патологичния процес. В повечето от случаите прогнозата е изключително неблагоприятна. Това е и основната причина да започнем да търсим нови начини и стратегии за лечение. Такива, които могат да дадат шанс за дългосрочна преживеямост без прогресиране на заболяването. NK клетките могат да играят важна роля в лечението на множествения миелом. Терапията представлява обещаваща област за изследване и за приложение в клиничната практика“, казва проф. Олга Тюмина.

>>>Първата фаза от изпитването на миеломна имунотерапия с дендритни клетки е успешна

Сега учените изготвят документацията, за да може методът им да бъде включен в списъка с медицински услуги, които Самарският държавен медицински университет предлага.
Методът е разработен в рамките на програмата „Приоритет 2030“ на Министерството на науката и образованието на Руската федерация.

За множествения миелом

Болестта на Капер, известна още като множествен или мултиплен миелом вид злокачествено заболяване на кръвта, което се свързва с вид бели кръвни клетки в костния мозък. Става дума за празматичните клетки, които произвеждат антитела и помагат на човешкия организъм да се предпази от инфекциите, причинени от бактерии и вируси.
Заболяването се характеризира с неконтролиран растеж на плазматичните клетки в костния мозък, а този процес потиска растежа и развитието на други клетки в него и провокира анемия, инфекции, костни лезии, нарушения в кръвосъсирването. От болестта на Калер по-често боледуват мъже на възраст над 60 години.