Комбинирането на пеглотиказа и микофенолат мофетил удвоява ефективността на лечението на подагра

Изследователи от Медицинския център към Университета в Мичиган оптимизираха терапията за пациенти с подагра чрез комбинирането на два медикамента. Проучването им разкрива, че лекарство, приемано през устата, удвоява ефективността на пеглотиказа – активно вещество, което се прилага като интравенозна инфузия на всеки две седмици за разтваряне на кристализираната пикочна киселина в ставите, когато пероралните медикаменти не повлияват състоянието.

“Подаграта е предизвикателна болест за лечение, тъй като има само няколко перорални терапии за понижаване на нивата на пикочна киселина.“, коментира Пуджа Кхана, ревматолог в Медицинския център към Мичиганския университет. „Сега имаме лекарство, което действа и ни дава по-голям шанс да помогнем на хората, страдащи от заболяването от десетилетия.“, допълва тя.

Когато се използва самостоятелно, пеглотиказата предизвиква повишено производство на антитела при хора с тежка форма на подагра. Целите на екипа, ръководен от Кхана, е да проучи дали имуномодулиращото лекарство микофенолат мофетил (MMF) ограничава производството на антитела и поддържа ниски нива на пикочната киселина чрез подобряване ефективността на лекарството за инжекционно приложение.

Проучването

В проучването взимат участие 32 души, които са разделени на две групи. В първата получават микофенолат мофетил (MMF), а във втората – плацебо, като и в двете групи приемът им започва преди стартирането на инфузионната терапия с пеглотиказа, при която вливанията се прилагат на всеки две седмици в продължение на шест месеца. След края на третия месец е преустановено лечението с MMF.

Доказано е, че само при 42% от пациентите, лекувани с пеглотиказа, нивата на пикочната киселина спадат под терапевтичното целево ниво – 6 mg / dL. Резултатите от настоящото проучване обаче разкриват, че процентът на лицата, при които комбинираното лечение повлиява, е значително по-висок – 86 на сто. Според Кхана ефикасността е дори по-висока.

„Надявахме се да намалим наполовина процента на хората, при които лечението на подагра е неуспешно. Резултатите надминаха значително очакванията ни.“, споделя Пуджа Кхана. „Това проучване имаше за цел да покаже доколко е успешна комбинираната терапия, но повдигна въпроса: Ако през целия период на проучването участниците приемаха микофенолат мофетил, щяхме ли да постигнем 100% ефикасност.“, допълва тя.

Терапиите за подагра са ограничени

Докато хоспитализациите на хора с ревматични състояния като лупус и ревматоиден артрит значително намаляват, то тези на пациентите с подагра вървят в обратна посока. Това отчасти се дължи на ограничените терапии, увеличаването на съпътстващите заболявания като диабет и бъбречни заболявания и високите разходи за лечение, категорични са изследователите.

„Подаграта може да причини толкова тежка инвалидност, колкото ревматоидния артрит, но към момента почти няма никакви методи за лечение на състоянието. Разработването и одобряването на нов медикамент от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ обикновено отнема от 10 до 20 години, което е причината нашият екип да комбинира лекарства, които вече са на пазара, за да оптимизира ефикасността им.“, коментира Кхана.

Изследователите се надяват, че бъдещите проучвания ще наблегнат на приема на микофенолат мофетил преди и след започване на инфузионната терапия с пеглотиказа, с цел определяне на продължителността, необходима за облекчаване на симптомите на подагра. Ако при това заболяване, което все още е недостатъчно диагностицирано в световен мащаб, лечението започне по-рано, могат да се контролират симптомите и да се ограничат дългосрочните увреждания на ставите, категорични са учените.