Кръвен тест може да предскаже кое лечение на рак на гърдата е най-ефективно

Кръвен тест, разработен от учени от Института за изследване на рака в Лондон, може да предскаже колко ефективно ще бъде лечението на рак на гърдата още преди началото на терапията. Този пробив в прецизната медицина има потенциала да промени коренно лечението на рака на гърдата, увеличавайки шансовете на пациентите да победят коварната болест, категорични са изследователите.

Всяка година над 2 милиона души в световен мащаб биват диагностицирани с рак на гърдата – най-разпространеният рак в света. Въпреки че през последните десетилетия леченията постоянно се подобряват, не е лесно да се определи коя терапия би била най-ефективна за конкретния пациент.

Неинвазивно наблюдение на резултатите от лечението

За да установят ефективността на теста, изследователите анализират кръвни проби от 167 пациенти с напреднал рак на гърдата, групирани въз основа на вида рак и специфични генни мутации. В първата група са включени пациенти с мутации в ESR1, HER2, AKT1, AKT или PTEN, които са подложени на лечение, насочено към специфичните промени в гените. Втората група обхваща участниците с тройно негативен рак на гърдата, чието лечение е комбинация от PARP инхибитора олапариб и ATR инхибитора цераласертиб.

Тестът, анализиращ циркулиращата туморна ДНК (ctDNA), която се освобождава в кръвния поток на пациентите от раковите клетки, е изпробван преди началото на лечението и отново четири седмици по-късно.

Констатациите, публикувани в списанието Clinical Cancer Research, показват силна връзка между ниските нива на ctDNA в началото на лечението и резултатите от приложената терапия. Подобна връзка е наблюдавана и след четири седмици – един цикъл на лечение.

Учените установяват още, че при пациентите във втората група ниските нива на ctDNA преди началото на лечението са свързани с по-дълга преживяемост без прогресия – 10,2 месеца спрямо 4,4 месеца при тези с по-високи стойности на ctDNA. Освен това назначеното лечение показва добри клинични резултати (свиване или изчезване на тумора) при 40% от пациентите с ниски нива на ctDNA в сравнение с 9,7% от тези с по-високи нива.

Подобна, но по-слаба връзка е наблюдавана между нивата на циркулиращата туморна ДНК преди лечението и клиничните резултати в първата група.

След само четири седмици лечение пациентите от първата група, които са с неоткриваеми нива на ctDNA, постигат особено добри резултати. Ракът им е контролиран в продължение на 10,6 месеца в сравнение с 3,5 месеца при тези с високи нива на циркулираща туморна ДНК. В тази група 46,2% от пациентите, които са имали ниски нива след четири седмици, са се повлияли от лечението в сравнение със 7,9% от тези, чиито нива на ctDNA са останали високи.

Във втората група кръвният тест, направен след четири седмици лечение, също показва силна връзка между нивата на ctDNA и резултатите при пациентите.

„Нашето проучване показва, че един прост кръвен тест може да ни даде ранна и надеждна индикация дали лечението е ефективно при хора с метастатичен рак на гърдата. Чрез проследяване на промените в туморната ДНК в кръвта само няколко седмици след началото на лечението, можем да определим кой е вероятно да се възползва и кой може да се нуждае от различен подход. Това има потенциала да направи методите на лечение по-персонализирани и в крайна сметка по-ефективни за хората с рак на гърдата.“, коментира Никълъс Тънър, професор по молекулярна онкология в Института за изследване на рака в Лондон и ръководител на изследването.

Тези резултати надграждат по-ранни открития на същия екип, които показват, че течните биопсии (взимане на проба от кръв или други телесни течности за анализиране за наличие на ctDNA) могат точно да открият геномните промени, водещи до рак, и да помогнат за назначаването на целенасочени лечения.