През есента зачестяват случаите на рядкото неврологично заболяване остър вял миелит

Всяка есен, с промяната на климатичните условия и близките контакти на децата в училищата и детските градини, се увеличава броят на болните от настинка или грип. Понякога симптомите са толкова сериозни, че пациентите се озовават в спешното отделение. Именно там лекари забелязват тревожната тенденция преди 6 години.

Детският невролог д-р Хенри Дейвид, който е директор на Спешното неврологично отделение към педиатрична болница „Comer“ на университета в Чикаго, пояснява: „Няколко дни, преди да се проявят симптоми като кашлица, конгестия и влошаване на астмата, тези малки деца внезапно получават парализа на един или повече крайници, която навежда на мисълта за полиомиелит. За съжаление, в повечето случаи парализата не изчезва.“

Острият вял миелит обикновено настъпва след вирусна инфекция

Болестта е известна като остър вял миелит (Acute flaccid myelitis/ AFM) и се характеризира с бързо прогресираща парализа след прекарана вирусна инфекция. Тя се проявява с няколко особени признака, по които се различава от другите вирусни заболявания. Лекарите все още не са изяснили причините за появата на острия вял миелит, но преобладава мнението, че най-често то се появява след вирусна инфекция.

Почти всички засегнати са малки деца на възраст 3-6 години, които са имали такава инфекция до един месец по-рано. Повечето от тях, макар и не всички, страдат от астма или се оплакват от болки във врата, ставите и гърба, малко преди парализата.

Последици от острия вял миелит

Най-изненадващ е фактът, че болестта следва един и същи ход две години подред, като броят на пациентите нараства значително през есенния сезон. Тя се среща наистина рядко, като най-много засегнати деца има в щата Илинойс, САЩ. Последствията от острия вял миелит обаче са много опасни – от дълготрайна или постоянна парализа до дихателна недостатъчност и смърт при най-тежките случаи.

Притесненията на специалистите с настъпването на есента са, че пандемията от COVID-19 може да се окаже утежняващо обстоятелство за децата, засегнати от остър вял миелит.

Д-р Дейвид споделя: „Следим развитието и тенденциите, свързани със заболяването, вече 6 години. Смятаме обаче, че неврологичното състояние е съществувало и преди 3-4 десетилетия. Предполага се, че става въпрос за инфекциозен, и може би имунологичен, феномен, при който собствената ни възпалителна реакция срещу вируса причинява увреждане на сивото вещество в гръбначния мозък, а оттам и на моторните неврони, контролиращи движенията ни. Увредят ли се веднъж, невроните не могат да се възстановят повече. Поради тази причина пациентът остава с отслабени или парализирани крайници.“

Връзка между острия вял миелит и ентеровирусите

Анализ на проби разкрива връзка между острия вял миелит и често срещаните ентеровируси, в частност ентеровирус D68. Симптомите, с които се изразява той обикновено са сходни с тези на грипа – треска, кашлица, конгестия, повръщане и/ или диария. Специалистът по детски инфекциозни болести Мадан Кумар, директор на педиатричното отделение за антимикробно лечение в болница „Comer“, уточнява, че пациентите, диагностицирани с остър вял миелит, невинаги дават положителен резултат за наличие на вирусна инфекция. При 1 от 10 заболели деца болестта протича безсимптомно. Поставянето на диагнозата, според него, е много трудно, което означава, че е напълно възможно броят на малките пациенти с остър вял миелит (ОВМ) да е много по-голям.

Лечение чрез потискане на възпалителната автоимунна реакция

ОВМ е толкова рядко заболяване, че няма конкретно лечение за него. Лекарите обикновено назначават лечение, което да потисне възпалителната автоимунна реакция. Ако пациентът страда от слабост в крайниците, той се подлага на имуномодулираща терапия, плазмафереза и други. Според д-р Дейвид основният проблем е, че никой още не знае какъв е ефектът от подобна форма на лечение, тъй като често състоянието се открива много късно и случаите са недостатъчно за задълбочен анализ.

След като отмине болестта, на децата се осигурява физиотерапия за възстановяване или посещават специализирани центрове, където им се присаждат нерви, за да възвърнат контрола и усещанията в парализираните крайници.

Д-р Мадан Кумар забелязва, че твърде малък брой пациенти с ентеровирус заболяват от ОВМ и признава, че не е установена комбинацията от фактори, която го отключва. Редките заболявания създават трудности на специалистите, тъй като те не могат да разпознаят най-ранните им симптоми и съответно да назначат навреме лечение, което да даде резултат.

Тревогите на специалистите

През 2020 г. лекарите са особено разтревожени, защото откриването, диагностицирането и лечението на ОВМ ще е още по-усложнено, предвид пандемията от коронавирус. Д-р Кумар споделя: „Социалното дистанциране и по-дългият престой у дома помогнаха да се овладее разпространението на тези вируси. Вероятно поради същите причини се забави и скокът в броя на случаите на ОВМ. Знаем обаче, че именно децата са основен преносител на вирусите, предавани по въздушно-капков път. С началото на учебната година и съживяването на търговията и социалния живот, очакваме добре познатите ни сезонни вируси да се завърнат с пълна сила.“

Експертите не са убедени как появилият се коронавирус би повлиял на ОВМ тази есен. Те нямат ясна представа дали други респираторни вируси, като ентеровируса и риновируса например, биха променили патофизиологията на острия вял миелит. Много от децата, заразени с коронавирус, преболедуват безсимптомно ОВМ, но никой не знае дали другите респираторни заболявания не могат да доведат до усложнения.

Тревогата на лекарите е свързана с това, че родителите вероятно няма да забележат признаците или може да се страхуват да заведат детето до болницата заради коронавирусната пандемия. Хората са склонни да стесняват кръгозора си и сега, когато всички слушат и четат за COVID-19, съществува риск да пренебрегнат симптомите на други заболявания.

Специалистите съветват семействата да вземат превантивни мерки срещу респираторни болести, както всяка друга година. Разбира се, не отпада препоръката да спазват и мерките срещу коронавируса като носене на предпазна маска, социално дистанциране и добра лична хигиена. Д-р Кумар смята, че противогрипната ваксина би била разумен избор, тъй като учените все още не са открили категорична връзка между COVID-19 и другите вируси. Ваксината срещу грип дава възможност да се минимизират рисковете.

Един положителен аспект на пандемията е, че тя даде тласък на телемедицината и достъпа до нея. Сега за пациентите е още по-лесно да се свържат със специалист онлайн. Педиатричната болница „Comer“ е специализирана в грижите и лечението на пациенти с ОВМ. Д-р Дейвид вярва, че е важно да се дава гласност на рядкото заболяване, тъй като има много лекари, които никога не са се сблъсквали с него и не биха могли да разпознаят симптомите му.

Все още витае неяснота относно проявите на острия вял миелит през 2020 г., но експертите са сигурни, че знанията за него трябва да се споделят, за да се осигури по-адекватно лечение, с по-малко негативни последствия за пациента. Д-р Дейвид има за цел да разгадае най-ранните симптоми на заболяването, за да може да помогне на колкото се може по-голям брой деца, преди да е станало твърде късно.