Метод за определяне нивата на тревожност при пациенти с онкологични заболявания, разработен от специалисти от МБАЛ "Надежда"

Екип от български онколози от три водещи лечебни заведения в страната - МБАЛ „Надежда“, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и КОЦ – Пловдив, разработиха иновативен метод за определяне нивата на тревожност при пациенти с онкологични заболявания.

Резултатите от проучването на българските лекари беше публикувано в най-авторитетното издание за медицинска онкология в света - Journal of Clinical Oncology на Американското дружество по клинична онкология (ASCO). То беше представено и на тазгодишната световна среща на ASCO  в Чикаго. Над 6 400 научни абстракта са получили организаторите на елитния медицински форум тази година, но от тях са подбрани едва 46 публикации. Сред тях е и проучването на българския екип, в  който участват проф. д-р Иван Щерев, д-р Спартак Вълев, д-р Теодора Караниколова от болница Надежда, д-р Теодорика Панайотова и д-р Николай Цонев от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, както и д-р Иван Тонев от КОЦ-Пловдив. Това е първата публикация на изцяло български колектив, която намира място в престижното изданието на ASCO и получава признанието на световната онкологична общност. 

Проучването изследва връзката между субективната оценка за време и нивата на тревожност при пациенти, на които им предстои химиотерапия - моментът, който доказано е най-стресиращ за болните в процеса на цялостното им лечение.

Според редица авторитетни изследвания, безпокойството е състояние, което се наблюдава при 70% от пациентите с онкологични заболявания. Установено е също, че тревожността се нарежда на седмо място като причина за години непълноценен живот. При пациентите с онкологични заболявания тревожността е рисков фактор за неспазване на лечението, като дори има пряко отношение към тяхната преживяемост.

Проучването на българските онколози извежда обективен биомаркер, който измерва нивата на безпокойство на базата на съотношението между субективното възприятие за време (колко бързо преминава една минута според всеки пациент) и реалното протичане на времето (минута, засечена с хронометър). Около 30% от болните, участвали в проучването, са били с високи нива на тревожност, като те са възприемали времето (преминаването на 1 минута) значително по-бързо от болните, с по-ниски нива на безпокойство. При пациентите с метастатичен и неметастатичен стадий на болестта са отчетени сходни нива на тревожност. Именно тук е важна ролята на специалиста по медицинска онкология, който трябва да информира добре своите пациенти за стадия на болестта и предстоящото лечение, за да се намали безпокойството и негативните  последици от него върху качеството на живот на болния.   

Възприятието на време е метод за скрининг, който се прилага лесно, спестява време на специалиста, не причинява дискомфорт на пациента и най-вече - дава обективна информация за емоционалното състояние на болния преди започването на химиотерапия. Темата представлява интерес за международната научна общност, тъй като засяга неизследван до момента клон в психоонкологията.