Мими Виткова: Има раздробена извънболнична помощ, която не може да предостави комплексна медицинска услуга

  Философията за изтегляне на държавата от здравеопазването е невярна и води до дезертиране на държавата от нейните конституционни и социални ангажименти. Това каза Мими Виткова - бивш министър на здравеопазването, на кръгла маса на тема: „Гарантиран достъп до качествени здравни услуги за столичното население" в Народното събрание. По думите на Виткова структурната реформа на здравеопазването беше сведена само до съкращаване на болнични легла и дезинтеграция на различните нива на здравно обслужване. Има раздробена извънболнична помощ, която не може да предпостави комплексна медицинска услуга. „Наложеният у нас модел на първична медицинска помощ в лицето на общопрактикуващите лекари е история за развитите страни и неприемлив за българските граждани. Квалификацията на лекарите е на светлинни години от необходимата", каза Воткова. По думите й специализираната извънболнична медицинска помощ е изцяло откъсната от стационара, което ще доведе до деквалификация на кадрите. Неотложната медицинска помощ е понятие без съдържание, общопрактикуващият лекар в извънработно време е само безуспешен опит за връзка на нуждаещия се пациент. Проблемите на спешната помощ се превръщат най-вече в проблеми на столицата. Проблемите на трафика водят до значително забавяне на спешните екипи. Към извънболничните лечебни заведения трябва да се повишат изискванията. Общините трябва да бъдат стимулирани да развиват, а не да продават поликлиниките. Болничната помощ е в най-тежка ситуация. Ограниченията в достъпа произтичат най-често от това, че НЗОК не покрива разходите за скъпо струващи медикаменти и консумативи. МЗ не желае да даде законово определение на записа „скъпо струващи". Изборът на екип и определените цени за него няма да доведе до подобряване на качество. Най-безполезният подход е общинските болници да бъдат интегрирани с областните болници и за всяка област да се разглежда структурата на болничната помощ като цяло, а не за всяка болница поотделно.

  „Министерството на здравеопазването е длъжно да изготви национална здравна карта и да я предостави на областите и общините като стандарт за преструктуриране на здравната система. Националната здравна карта трябва да се изработи с разбирането, че тя включва оптималния необходим брой специалисти и болнични легла, които ще се финансират с обществени средства. Собствениците на болниците трябва да поемат задължението за капиталовите разходи и инвестиции на база разработени стандарти за технологично оборудване, съобразно потребностите на населението. Държавата трябва да участва при финансиране на програмите за оборудване на болниците. Разхищение на обществени средства е изискването на НЗОК и медицинските стандарти на МЗ всяка болница да си купува скъпоструваща апаратура, която се натоварва с 10 % от капацитета й", каза Виткова.

  Според нея чрез обединяване на общинските и областните болници рязко ще намалее броят на болниците и този подход ще позволи да се анализират потребностите от определени профили болнични легла и специалисти в рамките на областта.