Мозъчен имплант излекува мъж с резистентна на лечение депресия

Акценти

Мъж, страдащ от тежка, резистентна на лечение депресия в продължение на повече от 30 години, е излекуван, благодарение на нов метод за мозъчна стимулация, която е насочена към определени области в мозъка, свързани с разстройството. Персонализираният подход, разработен от учени от Университета в Минесота, е подробно описан в предварителен доклад, публикуван в PsyArXiv, който все още не е рецензиран.

Когато лечението не е ефективно

44-годишният мъж, взел участие в клиничното изпитване, живее с резистентна на лечение депресия в продължение на три десетилетия, след като е хоспитализиран за първи път на 13-годишна възраст. Оттогава претърпява множество хоспитализации и опитва десетки лечения, наред с интензивна психотерапия. Мъжът също така е правил три опита за самоубийство.

Резистентната на лечение депресия е често срещана форма на голямо депресивно разстройство, което не се подобрява значително след поне две стандартни лечения, като например медикаменти или терапия. В такива случаи електроконвулсивната терапия (ЕКТ) – мозъчна стимулация с помощта на електрически ток – често се счита за следваща стъпка в лечението. Докато ЕКТ може да покаже добри резултати при някои пациенти, то при други електрошоковата терапия не е ефективна.

В случая с мъжа, електроконвулсивната терапия не е ефективна, въпреки че са проведени два курса. Проблемът е, че лечението стимулира специфични мозъчни области въз основа на стандартен мозъчен атлас. Това означава, че често не се знае точно коя област бива стимулирана, тъй като мозъкът на всеки човек е различен.

Персонализираният подход

За да се справи с този проблем, екипът разработва персонализиран метод за стимулация, съобразен с мозъка на участника. Първо, изследователите използват функционален ЯМР, за да картографират границите на мозъчните мрежи, свързани с депресията. Образното изследване разкрива, че мозъчната мрежа на мъжа, която обработва външни стимули, е около четири пъти по-голяма, отколкото при хора без депресия, което потенциално допринася за симптомите му.

След това екипът имплантира хирургически четири групи електроди в мозъчните мрежи, свързани с депресията. Няколко дни по-късно учените започват да изпращат електрически сигнали във всяка от четирите групи поотделно.

Изследователите съобщават, че след стимулиране на регионите, свързани с вътрешните мисловни процеси, мъжът започнал да изпитва щастие. Също така при стимулирането на мрежата, която участва в планирането, пациентът съобщава за чувство на спокойствие, а насочването към мрежата, която участва във вземането на решения, пък води до подобрена концентрация.

През следващите шест месеца пациентът получава електрическа стимулация в различните мозъчни мрежи всеки ден в продължение на 1 минута на всеки 5 минути. Изследователите продължават да коригират настройките на стимулацията всеки месец, използвайки статистически метод, който включва ежедневна обратна връзка от пациента.

Седем седмици след операцията участникът вече няма суицидни мисли, а шест месеца по-късно симптомите му се подобряват значително. Девет месеца след началото на лечението мъжът постига пълна ремисия, която продължава две години.

„Уникалността на подхода е комбинирането на много прецизно, индивидуализирано насочване към множество мрежи и настройване на параметрите, така че пациентът да може да получи максимална полза.“, споделя Зиад Нахас, психиатър и професор в Университета на Минесота.

Екипът планира имплантирането на електроди и на други пациенти, като целта е да се проведе двойносляпо клинично изпитване.