Мозъчен имплант помага на парализиран мъж да проходи

Мъж, който не може да ходи близо десетилетие вследствие на гръбначна травма, успява да направи първите си крачки благодарение на революционен имплант в мозъка. Устройството служи като връзка между мозъка и гръбначните нерви, които контролират движенията, като по този начин възстановява нарушената комуникация в резултат на тежката травма. Рехабилитацията, на която е подложен след поставянето на импланта, се оказва толкова успешна, че пациентът може да се придвижва с патерици дори когато той е изключен.

Безжичен интерфейс мозък-компютър

Интерфейсът мозък-гръбнак (BSI) е разработен от Грегоар Куртин, професор по невронауки в швейцарския университет EPFL и негови колеги от други научни области. „Създадохме безжичен интерфейс между мозъка и гръбначния мозък, като използвахме технологията BCI (мозък-компютър), която трансформира човешките мисли в действия“, пояснява ученият.

Включеният в пилотния проект пациент е 38-годишният Герт-Ян Оскам, който претърпява тежка травма на гръбнака, докато кара велосипед. Целта на лечението е да се заобиколи засегнатия участък и да изгради своеобразен „дигитален мост“ между мозъка на мъжа и гръбначния мозък.

„Устройството е имплантирано над областта, която отговаря за движенията на краката. То разшифрова електрическите сигнали, образувани в мозъка, докато си мислим за нещо, в случая за ходене. В допълнение поставихме невростимулатор, свързан с поредица от електроди над областта на гръбначния мозък“, допълва неврохирургът Жослин Блок.

Бързо възстановяване на двигателните способности

След поставянето му, интерфейсът мозък-компютър е способен да се калибрира (настрои) в рамките само на няколко минути. Не след дълго Оскам успява да възвърне частично контрола върху парализираните си мускули, като състоянието му се подобрява непрекъснато.

Интерфейсът BSI е стабилен вече цяла година и позволява на мъжа да стои прав, да върви, да изчаква стълби и да се придвижва по труден терен, което доскоро е било немислимо.

Мозъчният имплант повишава ефективността на рехабилитацията

Учените с изненада установяват, че рехабилитацията, което тече, докато работи самият имплант, дава отлични резултати. Има доказателства, че е започнало образуването на нови връзки между нервите, което означава, че, поне до известна степен, засегнатият участък от гръбначния мозък е започнал да се възстановява.

>>> Компанията за мозъчни импланти Neuralink на Илон Мъск получи разрешение за тестове върху хора

Ограничения на традиционните методи за мозъчна стимулация

По-стари проучвания разглеждат електрическата стимулация с цел възстановяване мобилността след парализа. Оскам например участва в петмесечно клинично изпитване преди поставянето на импланта, което включва епидурална стимулация на гръбначния мозък, съчетана с рехабилитационна програма. Въпреки частичната си успеваемост, подобни процедури имат своите ограничения – пациентът е принуден да носи сензори за движение, които не им позволяват да се справят с трудни терени.

Приложение върху пациенти с друг тип парализа?

Макар това да са първите тестове върху хора, Куртин и Блок вярват, че подходът може да бъде адаптиран така, че да се прилага и при лечение на хора с друг тип травми на гръбначния мозък (парализа на горни крайници или парализа, причинена от инсулт например). Вече е осигурено финансиране за разработването на търговския продукт.

След революционната операция и дългата рехабилитация Оскам се радва, че може да прави всичко онова, което здравите хора приемат за даденост. Той е щастлив, че може да стои прав на бара и да прекарва вечерите си с приятели. „Това на пръв поглед дребно удоволствие всъщност бележи огромната промяна в живота ми“, споделя мъжът.