Народните представители отхвърлиха проектозакона за съсловните организации

На 30 януари 2020-а депутатите разгледаха на първо четене законопроекта за съсловните организации. Гласуването показа, че поправки в законодателството няма да има. И това при условие, че за тях настояват протестиращите месеци наред медицински сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори.

„Не ни изненадаха, защото този цирк вече сме го гледали, когато присъствахме на обсъжданията в комисията по здравеопазване в Народното събрание. И там отхвърлиха предложението, при това без да вземат под внимание становищата от различните организации в негова полза“, заяви председателката на Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС) Мая Илиева. Тя беше категорична, че няма как да се съгласи с доводите на председателката на здравната комисия Даниела Дариткова, че като са обединени, организацията върви много добре.
„Не е вярно. А още по-необяснимо беше изреченото, че ако Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ )се разпадне, то и лекарите щели да поискат същото. Очевидно г-жа Дариткова бърка понятията. Ние не искаме да се делим на медицински сестри, които работят в детските ясли, в реанимацията, анестезиологията и др.“, каза още Мая Илиева и подчерта, че подобна обща организация не съществува в нито една европейска държава.

Независимо че проектозаконът не беше приет, председателката на СБМС заяви, че не се отказват от борбата както за професионалните си права, така и за промяна в начина, по който функционира системата на здравеопазването у нас. Мая Илиева се надява да убедят онези народните представители, които в пленарна зала гласуваха с „въздържал се“.

„Мисля, че депутатите гласуваха против, просто защото не са вникнали в проблемите. Ние не искаме нищо друго освен автономност“, заяви от своя страна физиотерапевтката Бойка Анастасова. Според нея, когато само едната страна държи ножа и хляба, то тя ще отреже толкова, колкото иска. Затова и на масата на преговорите, когато се договарят важни за професията, бъдещето и системата неща, всяко от съсловията трябва да има свое представителство.
„Различните професии гледат под различен ъгъл. Да, нашата голяма цел е пациентът и това ни обединява, а и ние сме показали, че може да работим заедно, но се нуждаем от автономност. Само тогава ще бъдем достойно представени.“

От своя страна председателят на Сдружението на медицинските фелдшери бакалаври по медицина в България (СМФБМБ) Александър Александров каза, че поредният им опит да бъдат осъществени промени се е провалил, а това отново показва, че управляващите не се интересуват от съдбата им. „Ние обаче не се отказваме. Ще продължаваме да отстояваме правата си и отново може да се стигне до протестни действия и дори до стачки“.

Очевидно е, че медицинските специалисти нито са сломени, нито обезверени. След месеци на протести те продължават сигурно напред, убедени в правотата си, защото защитават не само достойнството си на професионалисти, но и водят тежка битка за системата на здравеопазване у нас. Същата, която не искат да бъде определяна като „здравеопасна“, каквато е в момента, защото колапсът й е очевиден, а като опазваща, съхраняваща, лекуваща и обгрижваща.

Големият въпрос е защо управляващите продължават упорито да не чуват гласовете на всички онези, които крепят на раменете си системата. Едва ли е, защото не знаят каква е европейската практика, кои са работещите модели и какво е нужно, за да се появи най-накрая редът. А към всички, гласували против или с „въздържал се“ Бойка Анастасова се обърна с думите: „Колко от вас, дами и господа народни представители, биха искали някой друг да решава бъдещето ви?“
Защото битката от последните месеци на сестри, акушерки, рехабилитатори, фелдшери, специализанти, лаборанти е точно затова – за бъдещето.