Насилието като средство за възпитание

  "Това, което се случи през последните 20 годни е, че много се разслоихме като общество и, за съжаление, по-голямата част от българските семейства доста изостават от новия стандарт в изграждането на взаимоотношенията с децата си."

  Това каза в интервю агенция КРОСС бившият зам.- председател на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/, Христо Монов.

  "Според статистиката децата най-често стават жертва на насилие в семейната среда. Това означава, че родителите са неспособни да изграждат взаимоотношения с децата си и се чувстват неспособни да им въздействат по друг начин, освен да използват насилие срещу тях", каза той.

  По думите му насилието между децата е отражение на отношенията между възрастните. "За съжаление те много често могат да видят насилието като се започне от начина на политическо говорене, особено в последните две години, когато непрекъснато се търси някой виновен, и се стигне на битово равнище, където по повод най-елементарни неудачи, като например липсата на достатъчно средства и понякога даже една недобре сготвена супа, може да стане причина за посягане на единия член на семейството върху другия. Децата виждат всичко това. Медийната среда, в която растат, е достигнала до там, че засилва насилието. Ако в началото на 20-ти век насилието беше между държавите и по фронтовете, сега е в дома чрез медиите и децата ежедневно стават свидетели на насилие", каза още Христо Монов.

  Той допълни, че една от най-големите заплахи за българските деца се крие именно в техните семейства, които "функционират извън нормите на модерността", и припомни, че все още има семейства, в които побоят над деца е средство за възпитание и социална норма.

  Друга опасност Христо Монов идентифицира в киберпространството, където децата много лесно могат да станат жертва на насилие, но уточни, че неправителственият сектор работи много усилено в тази насока.

  Като най-важната стъпка, която обществото ни трябва да направи, за да стигне до ефективна защита на децата, Монов посочи необходимостта от това, всеки да осъзнае, че "Конвенцията за правата на детето" не е абстрактен документ. Необходимо е създаването на ценностна среда, която да изключва обществената търпимост спрямо проявите на каквото и да било насилие над деца.

  "Имаме много добър закон за закрила на детето, който дава възможност всеки насилник на детето, било то и най-близкият му, да получи много строга санкция. Въпросът е, че все още я няма тази обществена нагласа да алармираме институциите за извършвано насилие над деца.Просто трябва да се създаде друга нравствена атмосфера", заключи Христо Монов.