За Гюнай, който въпреки тежката диагноза и тормоза от баща си, вярва в доброто

Гюнай Калчев е на 23 години. Страда от рядка мускулна дистрофия и е на инвалидна количка. Това обаче не пречи на баща му да тормози и него, и майка му. Насилието във всичките си форми е потресаващ акт на агресия, причиняващ физически и психически поражения. То е особено страшно, когато негова жертва е човек с увреждане, но е недопустимо и невъзможно за приемане, извършено от родител върху дете.

Историята на Гюнай преплита в себе си както мъката от това да си прикован, но и подложен на тормоз, така и вярата, че има кой да ти подаде ръка в тежък момент и да отвори сърцето си за теб, да внесе светлина и даде надежда.

Историята на Гюнай Калчев

Гюнай е на 23 години. Живее в град Славяново, област Плевен. Животът му се променя, когато е в трети клас и след прекарана вирусна инфекция отключва рядко генетично заболяване. Мускулната дистрофия го обездвижва. Днес младият мъж е на инвалидна количка, ръцете му са обездвижени. COVID епидемията го лишава от възможността за редовна рехабилитация. Това е обаче много по-малък проблем в сравнение с всичко, което той и майка му преживяват покрай бащата. Безработен, по-често пиян отколкото трезвен, насилник. Алкохолът отключва агресия, която бащата насочва към майката и обездвижения си син. Прибира парите, за да има за пиене. Не полага грижи. Никакви. До степен, че къщата, в която живеят е толкова занемарена, че покривът е почти пропаднал.

В подобни неприемливи и нечовешки условия живеят Гюнай, майка му Анелия и по-големия му брат. Преди година именно той заминава да работи в Испания, за да успее да събере пари за ремонт на покрива. Връща се с 2000 евро. Тогава е срещата му с Павлина Григорова, жената, която не спира въпреки собственото си тежко здравословно състояние, да води битки в името на хората с увреждания. Тя е боец и от години доказва, че нищо не е в състояние да я отклони от пътя, но и че всичко е възможно и постижимо, когато имаш сърце, съпричастен си и за теб няма нищо по-значимо от човешкия живот и от любовта ти към хората.

„Момчето беше отслабнало много. Разплаках се като го видях и му казах, че с тези пари нищо няма да направи. Затова започваме кампания. Призна ми, че се срамува“, споделя Павлина, която е убедена, че трябва да се направи и невъзможното, за да могат Гюнай и майка му Анелия, която е негов личен асистент, да живеят в нормални условия.

Защото не може покривът да тече, да е буквално разбит, не може в къщата да няма вода и жената да пере в студа на външна чешма и да мъкне кофи, защото не може в студените дни вятърът и дъждът да проникват през съсипаната напълно дограма на прозорците. Защото е недопустимо това да се случва през 2021 г.

Кампанията

На 16 ноември в ранни зори Павлина Григорова публикува в профила си във „Фейсбук“ поредния си емоционален призив за спасение. Той започва с изречението „Помните ли Гюнай, момчето, на което заедно успяхме да купим инвалидна количка и бе принудено да търси убежище с майка си, защото е жертва на домашно насилие?“

Налага се да снабдят момчето с нова количка, защото пияният му баща буквално унищожава неговата.

Майката и синът няма как да живеят в дома си в Славяново, докато не се поправи рухналият покрив и не се смени дограмата. Снимката на покрива показва явната разруха и немара, но и невъзможността хора да живеят на подобно място.

Помагайте, зове Павлина и в типичния си стил допълва: „Не знам дали трябва да разчитаме чудесата да се случат или да си ги направим! Имаме да водим една последна битка за това прекрасно момче!“

И битката е успешна. „Събраните 7400 лв. са инвестирани изцяло в къщата. Покривът е готов само за пет дни, като наетата строителна бригада е направила компромис с цената." В момента вътрешността на къщата се изолира с гипсокартон. Електрическата инсталация е напълно подновена и това е сторено от единственият човек, който е свършил работата, без да иска заплащане. Аяз Чортан от Славяново смята, че това е да правиш добро и да подадеш ръка на човек в нужда. До дни ще бъде разрешен и въпросът с водата.

Много са хората, които се включват в кампанията и вече са събрани електрически уреди и друга покъщнина. Както казват добротворците обаче: "Може и повече, а и трябва".

Огромна подкрепа оказва и кметът на Славяново Румен Моцев, с когото Павлина влиза в контакт.

„Не мога да не бъда съпричастен, домът беше в окаяно състояние. Затова съдействах и продължавам да го правя. Винаги могат да разчитат на моето съдействие“, сподели Румен Моцев. Според него битовите проблеми ще бъдат разрешени, по-сложно е поведението на бащата, пиянството и агресията му.

За насилието, насилниците и жертвите

Темата за насилието избухва и става обект на обществено внимание най-често в случаите, когато се е случило непоправимото. За съжаление.

Обществото ни все още не е готово не само да говори свободно по темата, но особено да действа така, че да не допусне насилието, да има нетърпимост към всеки, който тероризира. Особено драматично е, когато става дума за човек с увреждане.

Трудно е да си обясним какво отключва желанието да насилваш човек с подобна съдба. Невъзможно е да си представим как баща може да бъде агресивен към собственото си дете, което не може да върви, ръцете му са обездвижени, което страда, защото животът му е различен, изпълнен е с болка и тъга.

Бащата на Гюнай е известен на всички. Пие постоянно. Безработен е. Когато го повикат да изнесен с каруцата си отпадъци от дворовете в Славяново, той не иска пари, а иска ракия.

„Не знам как ще се справим с това. Тормозът няма да спре“, притеснява се кметът Румен Моцов и допълва, че трябва да измислят начин и да променят нещата. Признава, че търси начин след 1 януари 2022 г. да назначи Филип на работа за няколко часа, за да бъде ангажиран, но и да внася и той пари в семейния бюджет, а не да прибира пенсията на сина си. Кметът на Славяново споделя, че ще поговори и с представителите на полицията в града, за а помислят какво още могат да направят и как да въздействат на бащата на Гюнай.

От своя страна Павлина Григорова споделя: „В целия град знаят какво се случва. Как Гюнай и Анелия биват тормозени. И никой не реагира, представяте ли си, никой не се намесва!“

Темата за насилието над хора с увреждания е поредното табу. За него не се говори. А Павлина споделя за случаи, в които майки се отнасят ужасно с децата си, които са с увреждания.

„На това трябва да бъде сложен край. Обществото ни трябва да спре с безразличието и подценяването на проблемите“, казва жената боец и спасител на мнозина.

И е права. Време е да спрем с неглижирането на този и на всички останали тежки проблеми. Време е да действаме и да протегнем ръка си веднага и без да отлагаме. Да помогнем наистина, а не само на думи. Така, както го направиха доброволците, откликнали на призива на Павлина.

Майката на Гюнай сподели, че още дори не е в състояние да повярва, че всички това е реалност и наистина се случва. „Благодаря на всички, много им благодаря и много се радвам“, казва Анелия и си признава, че винаги е мечтала домът, в който гледа децата си да бъде такъв, в какъвто сега ще го превърнат доброволци и работници.

Споделя, че тежката диагноза, поставена на сина й преди 13 години, е била изпитание за цялото семейство.

„Грижа се за него, всичко правя, за да се чувства добре и ще продължавам. Баща му не е толкова лош, ама като се напие е друго“. Жената мисли, че ако успее да започне работа съпругът й ще се промени, защото „Не е лош човек“.

Дано е права, но все си мисля, че подобно постоянно оправдание на насилника не води до нищо добро. Как, питам се, хората от Славяново, свидетели на агресията на пияния мъж, да се намесят, когато собствената му жена намира причини да го оправдае?

Финалът

В момента Гюнай и майка му Анелия живеят в град Левски, в дома на техни близки, които в момента са в Испания. Те могат да останат там до 15 декември, когато хората ще се върнат в България.

Надеждите са, че дотогава домът им Славяново ще бъде ремонтиран напълно и условията в него ще бъдат различни.

Разрухата ще е изчезнала. Това е сигурно. Ще се промени ли обаче поведението на бащата, е въпрос, чийто отговор е труден и се влияе от множество фактори. Сред тях са както желанието на Филип да се промени и да бъде в помощ на Гюнай и Анелия, да бъдат истинско семейство, така и реакцията на обществото към него.

И все пак, както споделя самият Гюнай: „Вярвам в доброто. То е повече“.