Истанбулската конвенция, защитаваща жертвите на насилие, беше подкрепена от Европарламента

Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени беше подкрепена с гласовете на над 450 евродепутати на 10 май 2023 г. Съветът на ЕС също ще гласува документа, който влезе в сила от 2014 г., подписан е от всички държави в Евросъюза, но е ратифициран от 21.

България и още пет страни не са го ратифицирали. Ако Истанбулската конвенция, както е известен документа, бъде одобрена от Съвета на ЕС, тези държави ще трябва да я спазват, за да се съобразят с договора, указващ как функционира Съюза.

Документът

Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие е първият международен текст, в който съществува правно определение за насилието над жени, което представлява явно нарушаване на човешките права и накърнява човешкото достойнство.

Тук е добре да припомним, че в документа се посочва ясно, че полово базираното насилие означава насилие, осъществено по признака пол като форма на дискриминация. Понятието бива тълкувано така заради исторически залегналото разбиране, че жената стои по-долу от мъжа, което му позволява да разполага с нея, да я притежава и да извършва безнаказано актове на физическо, психическо, икономическо и сексуално насилие.

>>>Заради насилие 50 жени са загубили живота си през последните две години  

В Конвенцията не само са дефинирани, но и криминализирани различните форми на насилие – физическо, сексуално, психологическо, преследване, насилствен брак, генитално осакатяване, принудителна стерилизация или аборт.

В същото време тя е и първият европейски инструмент, чиято законова цел е да предотврати насилието, да защити жертвите и накаже извършителите.

Разяснява подробно какво трябва да направят държавите, за да бъдат в състояние не само да предотвратят, но и да водят ефективна битка с насилието срещу жени и домашното насилие.

Задълженията на държавите включват предприемането на мерки, които да бъдат в помощ на предотвратяването и борбата с насилието.

Сред тях са да включат в законодателството си принципа на равнопоставеност между жените и мъжете (в България това е факт със Закона за равнопоставеност между жените и мъжете от 2016 г.), да отменят закони и практики, които дискриминират жените.

Други от ангажиментите са свързани с организиране на кампании за повишаване на осведомеността, с инвестиции в образованието, обучение на експертите, които работят както с жертвите, така и с насилниците. И още предоставяне на услуги за подкрепа, за медицински, правни и психологически консултации.

От огромно значение е, всяка от жертвите да получи защита, независимо от пола и расата си, от езика, който говори или религията, която изповядва, от социалния си и здравословен статус, сексуалната си ориентация или семейното си положение.

Истанбулската конвеция – поредната ябълка на раздора у нас или как се изгубихме в превода

Преди няколко години Истанбулската конвенция се превърна в поредната ябълка на раздора и буквално нажежи до краен предел страстите в обществото. Поводът беше свързан с ратификацията на документа и провокира ожесточен обществен дебат.

Поредното разделение в обществото, предизвикано от липсата на ясна и смислено формулирана позиция от страна на управляващите тогава (2018-а), на обществени обсъждания и особено на факта, че политически партии и техните лидери започнаха да тълкуват по странен начин написаното и въведоха в употреба понятията „джендър идеология“, „трети пол“ „узаконяване на еднополовите бракове“, посягане на традициите... И това взриви обществото. Приписаните на документа конспиративни и скрити цели доведоха протести, походи в защита на семейството, неспирни хули.

>>>Галина Лачева: Чуйте настоящите и бивши жертви на насилие!

Как и защо се изгубихме в превода отново, знаем всички. И все пак отново си струва да припомним, че в Конвенцията се говори единствено за двата биологични пола – жени и мъже, което е повече от естествено, най-малкото защото други няма.

Дезинформацията буквално ни превзе. На нея очевидно се поддаде и Конституционният съд, който постанови със свое решение от юли 2018 г., че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на страната. Това от своя страна успокои политиците, които вече разполагат с чудесно оправдание темата да не бъде дискутирана, и обществото, което спря да се тревожи за трети пол, джендър идеология, посегателство върху традиционните ценности.

И докато по площадите издигаха лозунги „Не на Истанбулската конвенция – да опазим нашите деца“ и крещяха, а в медиите се вихреха спорове какво точно означа джендър, кой и как е превел документа и колко застрашени са българите, се появяваше информацията за поредната жертва на насилие.

Жертвите на насилие

От януари 2023-а до 4 май в България са убити 13 жени. На различна възраст, но всички жертви на домашно насилие. 50 са убитите след насилие жени в периода 2020 г. – 2021 г.

А колко са пребитите, изнасилените и психически травмирани заради тормоз в дома, на работното място, в класната стая? Едва ли знаем, защото данните са непълни и хаотично събрани.

Статистика, която разтърсва. Как и защо обществото позволява подобна смърт?

След всяка подобна новина политици и управляващи призовават за бързи действия и твърди мерки, за да не се допуска повече да има смърт заради насилие. И за съжаление сред тях са и онези, които призоваха Конвенцията, предназначена да защити именно жертвите от насилие, да не бъде ратифицирана.

>>>ООН: Свидетели сме на глобално увеличение на домашното насилие  

Крайно време е политическата класа да спре с празните приказки и да насочи усилията си към реалните и все по-задълбочаващи се проблеми на обществото. Много са, защото повечето от тях не са решавани с години, а само са маркирани и замитани под килима, но един от най-страшните е именно насилието – срещу жени и в дома, където от него страдат и мъжете, и жените, и децата (същите, които някои искат да спасяват). В последните години то расте лавинообразно. Всички го виждаме, но сякаш предпочитаме да затваряме очите си, водени от идеята, че какво става в чуждите къщи не е наша работа или промърморвайки си: „Добре, че не е при мен“. Но когато гори къщата на съседа, огънят няма как да не стигне и до твоята.

>>>Нито една повече, защото от началото на 2021 г. 15 жени са изгубили живота си, убити от близък мъж

Може би политици и управляващи ще се стреснат и ще започнат да си вършат работата единствено ако обществото не бъде безразлично и разединено, а успее да окаже натиск върху властта.

В противен случай насилието ще ни превземе, ще започне да доминира така, както се случи с апатията и агресията, например.

А от това спасение няма.