Невроендокринните тумори все още често се бъркат с гастрит и язва

  Едва 7-8% от невроендокринните тумори у нас се диагностицират и лекуват правилно, заяви д-р Аркади Иванов, хирург от 4-а УМБАЛ в София. Основната причина са липсата на информация и началните симптоми, които имитират други заболявания.

  До поставянето на диагнозата често минават от 3 до 7 г. Този вид тумори произхождат от дифузна система ендокринни клетки, които се намират на много места в организма - мозъка, централната нервна система, всички органи в гръдния кош, коремната кухина и червата, обясни доц. Димитър Калев, началник на клиниката по медицинска онкология в болница "Света Марина" - Варна. На практика няма орган, който да не е заплашен от такъв тип рак.

  Симптомите в началото са безобидни

  Ако туморът е в стомаха, често на пациента се казва, че има гастрит или язва. В дебелото черво ли е, обикновено първата диагноза е синдром на раздразнимост. Докато диагнозата се изясни, за операция са подходящи вече само 20% от случаите, а само тя гарантира добри резултати, допълни д-р Иванов. Невроендокринните тумори най-често се настаняват в стомашно-чревния тракт - стомах, панкреас, дванадесетопръстник, тънки и дебели черва. Следващи по честота са белодробните локализации. Срещат се обаче навсякъде - включително и в гърдата, което доскоро не е било известно.

  Има проект в България през 2012 г. да бъдат създадени два специализирани центъра за ендокринни тумори - в София и във Варна. Невроендокринните тумори може да се откриват и лекуват само с мултидисциплинарен екип от 7-8 вида специалисти, подчерта доц. Калев. Методическото ръководство ще е на два от водещите световни центрове в тази област - болница "Шарите" в Берлин и клиника в Упсала, Швеция. Създаването им ще гарантира съвременна диагностика. Световният опит сочи, че ако пациентите се лекуват в специализирани центрове, преживяемостта е три пъти по-голяма.

  За последните 30 г. честотата на невроендокринните тумори се е увеличила пет пъти, сочат данни от най-големия регистър за тях в света, който се намира в САЩ. Причината вероятно е подобрената диагностика, каза д-р Иванов. Преди това не се е знаело за тези заболявания и те са класифицирани в други групи онкологични заболявания. У нас обаче те все още се "пропускат".

  Според американския регистър през 2004/2005 г. честотата им е 5,25 на 100 000 души. Статистически е изчислено, че до 2013 г. тя ще бъде 8 на 100 000. Спрямо населението на България това означава, че при честота 5,25 годишно у нас има 379 болни, поясни д-р Иванов. Данните на регистъра обаче сочат само 339 случая от 1993 г. до 2006 г., което прави само 26 случая годишно. "Губят се 350 случая, които или не са диагностицирани или не са заведени в регистъра. Разликата обаче е фрапираща", коментира д-р Иванов.

  Единствено изследване под микроскоп на клетки е методът, който дава отговор дали туморът е невроендокринен, поясни доц. Светлана Христова, патоанатом от Александровска болница. Тази диагностика определя как ще бъде лекуван пациентът. Под микроскоп изглеждали различно от класическите. Задължително при тях се изследвала възможността на туморните клетки да се разрастват по-бързо и така се определяло дали туморът е доброкачествен, или злокачествен. Такава диагностика у нас се прави в университетските, но и в някои по-големи болници. Не е възможно в съвременната медицинска практика да се провежда лечение без хистологично изследване, обобщи доц. Христова.

  Както при другите, така и при невроендокринните тумори стадият се установява според разпространението на раковите клетки. В България няма образна диагностика, с която това може да се установи. Необходими са два специални изотопа, които не се внасят у нас - галий и индий.