Неотложната помощ – важна, необходима, но недостижима и липсваща

Акценти

Няма човек на когото да не се е наложило да потърси лекарска помощ в 21 часа вечерта или рано в неделя. Болката никога не се съобразява с часа и деня. Появява се и в делник, и в празник. Проблемите са за хилядите българи, които живеят в населени места, където неотложен кабинет няма и за да се справят, се налага да пътуват десетки километри. Някои могат да го направят бързо със собствен транспорт, други не могат. Стискат зъби и чакат до сутринта.

Липсата на неотложна помощ в голяма част от страната е следствие от множество други липси в общественото здравеопазване през последните десетилетия, сред които – смислени политики, дългосрочна визия, ясни регламенти и правила.

Парадоксално е, че уж хората имат право на неотложна помощ, а огромен брой от тях всъщност нямат достъп до нея.

Коя помощ е неотложна

Неотложна е медицинската помощ, която трябва да бъде оказана бързо на всеки, който има нужда от нея, за да не се допусне следващо развитие и усложнение на заболяването, но и чийто живот не е застрашен пряко. Както уточняват специалистите, става дума за бърза но не и незабавна помощ. В тези случаи лекарят изяснява състоянието, диагностицира и предприема необходимите за лечението действия.

НЗОК заплаща неотложната помощ, както е записано в Закона за здравното осигуряване и неговият чл. 45, ал. 1, т. 5. Това означава, че право на неотложна помощ имат всички, които са здравноосигурени.

Личните лекари организират този вид медицинска помощ. Тя е за времето след края на работния ден, през почивните и празничните дни.

Разликата между спешна и неотложна помощ

Основната разлика е, че спешна е помощта, при която става дума за състояние, застрашаващо човешкия живот, се прилага веднага и без отлагане, за да не се допусне летален изход и да се овладеят тежки и необратими последици.
Финансира се от републиканския бюджет и по-точно от този на Министерството на здравеопазването и е както за здравноосигурените, така и за хората, които не са. Важно е да се уточни, че става дума не само за пострадали при инциденти и катастрофи, но и за хора, които сами са потърсили помощ в спешните центрове.

» Центрове за спешна помощ в България

Кога и защо неотложната помощ се превърна в проблем

В последните години кабинетите за неотложна помощ започнаха да изчезват. Основната причина е, че няма лекари, които да дават дежурства в тях. Всъщност проблемът се корени в началото на реформите през 90-те години. Защото не е възможно личният лекар да бъде на разположение 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и 365 дни годишно. Не само, че противоречи с трудовото законодателство, но е непосилно и абсурдно.

За да има дежурен кабинет, е нужно общопрактикуващите в една практика да се обединят и да се разберат помежду си кой кога ще бъде на разположение на пациентите. Идва момент, в който това се оказва невъзможно и така личните лекари сключват договор с кабинет в по-голямо населено място. Така започват проблемите, защото за мнозина е трудно да пътуват на 30 или 40 км., а за други е невъзможно. Много често притиснати от тази невъзможност и от болката и неразположението хората отиват в Спешния център.

Вариантите са два:

• обясняват, че състоянието им не е спешно, отпращат ги като им казват на сутринта да отидат при личния си лекар
• просто ги преглеждат и изписват лекарства, вероятно защото няма как да откажеш преглед на бебе с висока температура или на възрастен човек с високо кръвно налягане

Важно е да подчертаем и още нещо, хората все още трудно правят разлика между спешната и неотложната помощ. Те са убедени, че щом се чувстват зле, трябва да получат адекватна помощ, а когато тя им бъде отказана, често идва ред на агресията.

Години наред здравните власти нехаят и не правят нищо, което да промени ситуацията. Оставят всеки да се справя както може. Така я докарахме дотам, че в множество населени места неотложна помощ няма. Причината е, че липсват смислени политики в системата на общественото здравеопазване, които не са от ден до пладне, а чертаят дългосрочна визия за развитието на сектора. В България само се говори за липсата на кадри и че повечето от личните лекари са в предпенсионна възраст. Говори се най-вече след публикации в медиите, шуми се за кратко, но не се прави нищо.

Доц. Антон Тонев: В нормативната уредба неотложна помощ не е предвидена

Доц. Антон Тонев беше народен представител от „Продължаваме промяната“ в два парламента, председател на здравната комисия, а по-късно и съветник на министъра на здравеопазването.

„Ако отворите нормативната уредба, ще видите, че неотложна помощ не е предвидена. Или ние обсъждаме нероден Петко – нещо, което е много необходимо, хората търсят, но то не съществува“, казва доц. Антон Тонев и уточнява, че в Закона за здравното осигуряване неотложната помощ е посочена единствено, за да стане ясно, на кого се дават парите и за какво да ги използва личния лекар. Именно с тези пари – по 14 стотинки на пациент за месец, лекарят сключва договор с медицински център. Той е изпълнил задълженията си, а пациентите му имат късмет ако центърът е до кабинета му. Хората от Раднево, Дупница и Нова Загора обаче нямат и се налага да пътуват по 30 и повече километра.

Първата стъпка е да се определи нормативно какво е неотложната помощ, а втората да се определи чия отговорност е. Тогава държавата заделя средства, общината осигурява помещение и обявява работни места. За община от няколко хиляди население е достатъчен един неотложен кабинет, в който да работи фелдшер или лекар без специалност.

„Подобна промяна изисква много време и със сигурност ще отнеме между 2 и 4 години, а в динамиката на съвремието ни това е по-малко работещият вариант. Ако зависи от мен, бих направил един пилотен проект за 6 или 12 месеца в няколко общини. Държавата осигурява финансиране, кметовете помещения и се назначават млади лекари, които работят в свободното си време.“

Проблемът е национален и е крайно време да бъде решен.

Д-р Иван Ибришимов: Държавата трябва да се намеси

Депутатът от БСП д-р Иван Ибришимов е категоричен, че по отношение на неотложната помощ държавата трябва да се намеси. Нужно е цялостно решение, а не битки във всяка община, останала без дежурен кабинет.

„Не става дума за пари, а за организация. Не е лесно, ще отнеме време, а са нужни и законодателни промени. Парите, които НЗОК плаща на личните лекари, да бъдат прехвърлени в бюджета на Министерството на здравеопазването, което от своя страна да ги разпредели между спешните центрове. Въпрос на преговори е как ще се организира всичко, но това е единственият разумен вариант, който позволява решението на проблема“, представя идеята си д-р Ибришимов. Аргументира се с това, че спешните центрове работят денонощно, имат и охрана, освен това и сега много често хората отиват там, без да осъзнават, че състоянието им не е спешно.

Депутатът и член на Комисията по здравеопазване в парламента казва, че между 60% и 70% от хората, които са реално за неотложния кабинет, отиват в спешния.

Спешните центрове не са съгласни, защото не са обезпечени кадрово, а заплатите им не позволяват допълнително натоварване, негодуват с право.

„Това е идеята ми, не казвам, че е най-правилната, ако някой даде по-добра, ще го изслушам и ще работя за реализацията й. Постигнем ли консенсус, ще има решение. След всички разговори, срещи и анализи смятам, че това е единственият начин, макар и труден, да решим проблемите с неотложната помощ. Крайно време е държавата да си влезе в ролята.“

Има ли решение

Идеи има, предложения - също. Решението за пореден път е в ръцете на управляващите. За съжаление в повечето случаи всички показват загриженост, искат да разрешат проблемите, но се оказва, че така и не стигат до финала, тоест до реалното решение. Или създават комисия, или липсва воля, или се появават други пожари за гасене. И така мандатът свършва. Със слледващия всичко започва отново. В това време хората продължават да пътуват километри или просто настояват да бъдат приети в някой от спешните центрове.