Не бива да се ражда като в Средновековието

  Драматичен повод събуди обществения интерес към новата за България тенденция бъдещите майки да се стремят към напълно естествено раждане. Бебето на една 32-годишна жена щеше да е живо, ако беше родено в здравно заведение вместо в дома й. И трагедията е най-страшна точно за майката, която ще живее с болката от този избор, с непосилния товар на вината. Независимо колко добри са били намеренията и подбудите да роди в дома си.

  Не е отстъпила от тях независимо от предупрежденията, че в нейния случай е изключително опасно. С наближаването на термина се е знаело, че плодът е много едър - поне 4 килограма, а той се оказва и още по-голям. Освен това детето е преносено с 12 дни, което прави раждането още по-рисковано. Въпреки това изборът на родителите е да откажат медицинска помощ в името на някакво идеално в представите им раждане "без насилието" на медицината. Като човек съчувствам на семейството за загубата, но не намирам логика, не разбирам такава гледна точка и не мога да я оправдая. За последиците от нея обаче трябва да бъдат предупредени бъдещите майки. За да могат да вземат решение, което почива на информация и факти, а не на емоции. В стремежа към естествено раждане няма нищо лошо, ако той не поставя на карта живота на детето или на майката, а често и на двамата.

  В XXI век не откривам смислено обяснение какво може да те мотивира да откажеш лекарска помощ. Искрено скърбя със семейството за загубата им, но не разбирам избора им. Нито като човек, нито като лекар. Документът за информирано съгласие, който предоставяме на бременните, дава възможност предварително да заявят кои от възможните процедури по време на раждането отказват. И екипът прави всичко възможно да ги избегне. Ако обаче по медицински причини се налагат, отново обясняваме рисковете, говорим и със съпруга, с близките, така че да се вземе най-доброто за бебето и майката решение. Имали сме случаи, в които въпреки отказа от секцио в процеса на раждането семейството е казвало: оперирайте, щом е в интерес на живота и здравето. Имала съм пациентка, за която направихме всичко възможно, за да изпълним волята й да роди по естествен път, но когато след 8-ия час раждането спря, тя каза: Трябваше да опитам, не стана, направете каквото е нужно. Сега са живи и здрави.

  Но какво би станало, ако това се случва вкъщи без никаква помощ? Който е виждал рисунки на раждания от Средновековието, може да си представи за какво става дума. Няма здравомислещ човек, който с пълно съзнание да направи подобен избор във века на технологиите. Да, бабите ни не са ходили в болница, но и смъртността на жените и бебетата тогава е била чудовищна въпреки "бабите", които са помагали. Раждането е физиологичен процес, но той може да вземе непредвидим обрат и за 30 секунди. Даже и при бременност без усложнения. В държавите, в които подобна практика е узаконена, жената е минала курс, адаптирано е помещение в дома за тази цел, подсигурени са стерилни условия, акушерка, семейството има подробна инструкция в кои ситуации трябва да потърси помощ от екипи, подготвени да помагат точно в такава среда. Без условия за използване на достиженията на съвременната медицина аз не бих участвала в подобно нещо въпреки 37-те си години стаж в акушерството и гинекологията. Още повече, че у нас няма и регламент. Особено голям е рискът при тесен таз на майката и едро бебе. В този случай колкото по-дълъг е родилният процес, толкова по-голям е рискът от травма. А тя често става причина за детска церебрална парализа.

  Д-р ВАЛЕНТИНА ГРИГОРОВА - Авторката е зам.-директор и началник на родилното отделение в Първа АГ болница "Света София"