По-ефективна и щадяща форма на имунотерапия за пациенти с рак

Един от основните проблеми по време на имунотерапия е клетъчната токсичност. Наскоро учени намериха начин да потиснат вредните реакции, протичащи в клетките, за да могат пациентите с рак да се лекуват, без да страдат от познатите сериозни странични ефекти.

Повишена ефективност и минимални странични ефекти по време на имунотерапия

Макар имунотерапията да се развива изключително бързо, възпалителните реакции в здравите тъкани често отключват странични ефекти, които водят до продължително прекъсване на лечението. Тя се базира най-вече на интензивната стимулация на имунната система, но и причинява силен токсичен ефект върху клетките.

До днес токсичността остава неразгадана, но учени от Женевския университет и Харвардското медицинско училище правят пробив, като успяват да разграничат вредните клетки от полезните, изградени по време на имунната реакция.

„Свърхактивната възпалителна реакция може да има сериозни негативни последици върху здравите тъкани“

Микаел Питет, председател на Фондацията по онкоимунология към Швейцарския институт по експериментални изследвания върху рака, уточнява: „Когато имунната система стане свръхактивна, предизвиканата възпалителна реакция може да има сериозни негативни последици и да увреди здравите тъкани в организма. Затова искахме да разберем къде точно е границата между желания имунен отговор, който да унищожи раковите клетки, и нежелания, който може да причини големи вреди. Успяхме да открием разликите между тях, а това ни позволи да разработим нова, по-ефективна и същевременно щадяща форма на имунотерапия.“

Проучването е публикувано в списание „Science Immunology“ и разкрива, че различните групи клетки могат да бъдат разпознати в зависимост от това дали са резултат от опасна имунна реакция и дали унищожават раковите клетки, каквато е основната им задача. Научните открития биха помогнали на специалистите да намерят по-ефективно лечение, без то да предизвиква нежелани странични ефекти.

Изследователският екип използва проби от биопсия на черен дроб на пациенти с висока степен на токсичност, за да разгадае клетъчните и молекулни механизми, които причиняват негативните последици по време на имунотерапия.

Неутрализиране работата на неутрофилите и минимизиране на страничните ефекти

Наблюденията на учените показват, че по време на имунотерапия има две основни групи клетки, които атакуват здравите тъкани, а не раковите клетки – макрофаги и неутрофили.

Обратно, дендритните клетки не унищожават здравите тъкани, а единствено раковите клетки.

Микаел Питет разказва: „Имунотерапията може да активира процес на производство на специални протеини, които предупреждават имунната система и съответно предизвикват възпалителна реакция. Същите тези протеини в туморно образувание играят много важна роля, защото позволяват на имунната система да унищожава раковите клетки. Наличието на протеините в здрави тъкани обаче причинява тяхното увреждане. Най-интересното е, че те се произвеждат от различен вид клетки в туморите и в здравите тъкани.“

Гъстота на дендритните клетки и неутрофилите

Едно от различията между видовете клетки е тяхната гъстота. Дендритните не са толкова концентрирани, докато макрофагите и неутрофилите са много по-многобройни. Числеността е признакът, който показва кои клетки точно отговарят за увреждането на здравите тъкани.

Друг важен факт, на който се натъкват експертите, е, че някои макрофаги, разположени в органите, невинаги възпрепятстват възпалителния процес. Това се случва вследствие на имунотерапията. Тогава те предизвикват пагубен за здравите тъкани на съответния орган възпалителен отговор, което обяснява и токсичността в различни части на тялото по време на лечение.

Производството на протеини, които отключват възпалителна реакция, от макрофагите при медикаментозно лечение, води от своя страна до активиране на неутрофилите. Те са причина за вредната токсична реакция, която настъпва след това.

Според Микаел Питет контролът върху работата на неутрофилите може да се окаже ключът към по-щадяща имунотерапия.

Изследователите провеждат лабораторни експерименти върху мишки, като целта им е да прекъснат процеса с помощта на инхибитори, които да потиснат активността на факторите, произведени от неутрофилите. Използваните инхибитори са добре познати и се прилагат за модулиране на имунния отговор при пациенти с артрит. Учените се надяват, че те биха могли да предотвратят и токсичния ефект по време на имунотерапия.

Двоен положителен ефект от контрола върху неутрофилите

„Потискането на неутрофилите може да се окаже по-ефективно като метод за лечение на рак. Тези клетки не само повишават токсичността, но и са способни да стимулират растежа на тумора. С други думи, можем да постигнем двоен положителен ефект – справяне с токсичността на клетките и забавяне растежа на тумора“, завършва Питет.

Датата на публикацията е обновена по технически причини.