Нов научен пробив дава надежда, че скоро слепотата и макулната дегенерация ще бъдат лечими

Макар да не е открито лечение за слепота и макулна дегенерация, учените съсредоточиха усилията си в търсенето на такова, като създадоха визуализация на процесите в самото око и неговите заболявания на клетъчно ниво.

Експерти от Вашингтонския университет модифицираха стандартния процес на оптична кохерентна томография (OCT), за да проследят промените във фоторецепторите на окото минута по минута, в отговор на светлинно дразнение. Резултатите бяха публикувани на 9 септември 2020 г. в научното списание „Science Advances.“

“Ускорихме жизнения цикъл при възстановяване на зрителното поле“, разкрива Вимал Пандиян, учен и офталмолог от Медицинското училище на Вашингтонския университет.

Част от изследването е финансирано от Инициативата за новаторски решения към Националния институт по очно здраве, където се приветстват и разработват смели идеи, свързани с подобряване на зрението при хората.

Модификации на оптичната кохерентна томография

Модификациите при ОСТ ще помогнат на учените да изпробват терапии като присаждане на стволови клетки или генна терапия за лечение на болести на ретината. Те вече имат нужните инструменти, за да виждат по-добре и отблизо ретината и да оценят ефекта от терапията върху нея.

Друг член на екипа е Рамкумар Сабесан, асистент по офталмология в същия университет, който сподели, че на този етап единственият начин да се направи обективна оценка на окото е да се обхване по-широк периметър от ретината. Досега учените можеха да прикрепят електроди към роговицата, но в периметър около 1 милион клетки. Към днешна дата вече се говори за нанометри, което представлява 1 милиардна част от метъра – малка частица от размера на клетка.

„Тъй като фоторецепторите са първите клетки, засегнати от ретиналната дегенерация, и съответно първите, към които се насочва лечението, неинвазивната визуализация на тяхната физиология при висока резолюция е наистина безценен инструмент“, твърдят учените.

Конусовидните фоторецептори са градивните елементи на зрението, които улавят светлината и насочват получената информация към другите ретинални неврони. Те са изключително важни за начина, по който обработваме картините и светлината, падаща върху ретината.

Оптичната кохерентна томография съществува от 1990 г. В настоящото изследване учените я прилагат с помощта на регулируема оптика, линейно сканиране и получаване на изображение чрез разделянето на фази. Така те опитват да пресъздадат концепцията на Томас Янг за интерференция на светлината върху човешкото око. Увеличавайки изображението (ретината) с висока скорост, офталмомолозите забелязват, че конусовидните фоторецептори се деформират в нанометри в мига, когато улавят светлината и започне процесът на виждане.

Сабесан пояснява: „Благодарение на новия подход, можем да анализираме от различен ъгъл структурата на окото и да забележим проблем или дисфункция много по-рано, отколкото с други методи на работа. Това ще позволи на лекаря да реагира навременно и да предпише нужните медикаменти, или пък да приложи генна терапия или присаждане на стволови клетки в бъдеще.“

„Вече можем да разберем и оценим коя терапия наистина дава резултати“, заключава ученият.
В проучването се включват и експерти от Станфордския университет, Университета на Калифорния в Бъркли и в Ривърсайд.