Открита е нова причина за появата на тромб при заразени с COVID-19

Кръвният съсирек, наричан още тромб, е изключително опасен за пациенти, при които коронавирусната инфекция протича тежко. Ново изследване хвърля светлина върху възможните причини за тромбоза при близо половината от тях.

Смята се, че причинителят е автоимунно антитяло, което циркулира в кръвта, атакува клетките и причинява кръвни съсиреци в артерии, вени и малки кръвоносни съдове. Тромбът може да застраши не само здравето, но и живота на пациента, като доведе до инсулт. При болните от COVID-19 микроскопичните кръвни съсиреци допълнително ограничават потока на кръвта до белите дробове и съответно възпрепятстват кислородната обмяна.

Антифосфолипиден синдром

Извън контекста на новооткрития коронавирус, тези антитела обикновено се откриват в пациенти с автоимунно заболяване, наречено антифосфолипиден синдром. Връзката, която според учените съществува между тези антитела и COVID-19 е неочаквана дори за самите тях, споделя асистентът и съавтор Йоген Канти, доктор по медицина в Сърдечносъдовия център „Frankel“ към Университета на Мичиган.

Той разкрива, че при заразените с коронавирус се наблюдава постоянно и задълбочаващо се възпаление и кръвосъсирване.

Специалистите смятат, че е напълно възможно антителата да играят значителна роля в двата процеса, като още повече влошават състоянието на вече болните хора.

Тежко състояние на тромбоза

Друг автор на изследването, Джейсън Найт, доктор по медицина и ревматолог в Медицинския университет на Мичиган, е прекарал голяма част от професионалния си живот в изучаване именно на антителата при пациенти с антифосфолипиден синдром.

“Половината от пациентите, настанени в болница с COVID-19, имаха поне един от видовете автоантитела, което наистина ни изненада“, признава Найт.

В публикация в списание „Science Translational Medicine“ екипът пояснява, че при близо половината от пациентите с тежки симптоми на COVID-19 са измерени високи нива както на опасните антитела, така и на свръхактивни неутрофили, които обикновено подпомагат процеса на излекуване, но не и когато са твърде активни. Тогава те имат разрушителен ефект и унищожават белите кръвни клетки.

През април експертите за първи път докладват за своето откритие и възможната връзка между тежкото протичане на COVID-19 и по-големия брой неутрофилни извънклетъчни капани в кръвта.

За да научат повече за пагубния ефект от антителата срещу коронавируса и унищожителните неутрофили, учените провеждат експеримент върху лабораторни мишки.

Д-р Канти разказва, че антителата от пациенти с COVID-19 причиняват сериозна тромбоза при животните, като дори определя процесът като невиждан досега. Според него, той и колегите му са открили друг, нов механизъм, който води до образуването на кръвни съсиреци при пациенти с коронавирусна инфекция.

Плазмафереза - възможна форма на лечение

Изследователите уточняват, че заключенията им все още не могат да се използват в клиничната практика, но все пак откриват нова перспектива за анализ на възпалителните и кръвосъсирващи процеси при болни от COVID-19.

Канти, Найт, водещият автор Ю Зуо, който също е доктор по медицина, и техните колеги сега насочват вниманието си към друг аспект от изследването върху тежко болните пациенти – дали изходът от лечението им би бил по-добър, ако вредните антитела са блокирани или унищожени.

Ако се окаже, че вървят в правилната посока, то агресивно лечение като например плазмаферезата, което обикновено се назначава на пациенти със сериозни автоимунни заболявания, би помогнало. При плазмаферезата плазмата на кръвта се филтрира и замества с вече пречистена такава, която не съдържа опасните антитела, причиняващи кръвосъсирване.

Д-р Зуо, асистент по вътрешни болести и ревматолог в Мичиганския университет, наблюдава, че при пациентите с най-голям брой антитела, дихателната функция е силно увредена, а самите антитела са довели до възпаление дори в здравите клетки.

Найт добавя: „Все още не знаем какво кара тялото да произвежда опасните за него антитела и това ще бъде следващата стъпка в нашата работа. След като разберем кои фактори са свързани с тяхното производство, вече ще можем да насочим усилията си към начините за унищожаването им.“ 

Конвалесцентна плазма?

Важно е да се отбележи, че изследването поражда нови въпроси, свързани и с използването на конвалесцентната плазма от хора, преболедували COVID-19. За да се намерят обаче отговорите им, ще са нужни допълнителни проучвания.

Найт заявява: „В момента опитваме да изчислим колко дълго тези антитела остават в кръвта, след като човекът се възстанови от COVID-19.“

Екипът провежда рандомизиран клиничен експеримент, наречен DICER, с добре познатия тромбоцитен антиагрегант дипиридамол, за да разбере дали той би имал положителен ефект върху пациенти с COVID-19.

Дипиридамолът е известен със своята функция препарат, който е безопасен и евтин. Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ го одобрява още преди 20 години, когато е открила, че той помага при определен тип възпаление, характерен и за пациенти с COVID-19.