Откриха "спирачката", която задържа човешките инстинкти

Хората често попадат в ситуации, в които се налага да укротяват инстинктите си.

Изследователи от Европейската лаборатория за молекулярна биология са проследили кои са конкретните невронни израстъци, предпазващи човек от импулсивно поведение. Според ръководителя на изследването Корнелиус Грос инстинкти като страха са важни, но едва ли има човек, който иска страхът да го ръководи постоянно.

Инстинктите ни се ръководят от мозъчния ствол – област, намираща се в основата на мозъка, над гръбначния мозък. Предишни изследвания показаха, че роля в задържането на тези инстинкти изпълнява префронталният кортекс, но не дадоха отговор на въпроса как той възпрепятства работата на мозъчния ствол.

В настоящото изследване учените откриват именно връзката между мозъчния ствол и префронталния кортекс. Заедно с колегите си от лабораторията на д-р Тиаго Бранко в Медицинската лаборатория по молекулярна биология те успяват да проследят връзките между невроните в мозъка на мишка. По време на експериментите те установяват, че префронталният кортекс създава преки връзки с мозъчния ствол. Изводът, до който стига екипа, е, че именно тези физически връзки представляват "спирачката", която задържа инстинктите. Тестовете им показват, че при мишки, постоянно побеждавани от събратята си (което е равносилно на тормоз), тези връзки отслабват и мишките започват да реагират с повече страх.

Изследователите правят и друго откритие – поведение на страх при мишките може да се предизвика и чрез лекарства, блокиращи връзката между префронталния кортекс и мозъчния ствол.

Изследването дава ясен отговор на въпроса защо хората много по-лесно се въздържат да ударят някого, отколкото да спрат силното усещане за агресия.

"Префронталният кортекс се свързва със специфична област на мозъчния ствол, известна като PAG и отговорна за поведението, провокирано от инстинктите. Тя обаче не засяга хипоталамуса, който контролира емоциите и чувствата, което означава, че префронталният кортекс е отговорен за нашето разумно поведение, но не влияе на усещанията, породени от инстинктите", обобщи Корнелиус Грос.

Той поясни, че префронталният кортекс се развива по време на юношеството, което обяснява и защо децата много трудно възпират инстинктите си. Екипът се надява новите данни да допринесат за по-доброто разбиране на заболявания като шизофрения и депресия.

Ръководителят на изследването е д-р Корнелиус Грос , който е част от екипа на Европейската лаборатория за молекулярна биология. Проучванията му са фокусирани върху ролята на генетичните и екологични фактори в оформянето и развитието на мозъчните вериги, които контролират поведението на тревожност.

Изследването е публикувано в "Nature Neuroscience".

Снимки: Verywell, twitter.com