Пациентите с онкологични заболявания в България са се увеличили с 61% за последните 14 години

Пациентите с онкологични заболявания в България са се увеличили с 61% за последните 14 години. Това стана ясно по време на кръгла маса на тема: "Бъдещето на онкологичната грижа в България - фокус върху пациента".

В рамките на дискусията за първи път в България беше представен "Сравнителен доклад за достъпа на пациентите до онкологични лекарства в Европа" от един от неговите автори – д-р Нилс Уилкинг от Каролинска институт, Стокхолм. В кръглата маса участваха водещи специалисти в областта на онкологичните заболявания, представители на институциите и пациентските организации.

Участниците се обединиха около тезата, че лечението на онкологичните заболявания достига повратна точка с терапии, които осигуряват по-добри резултати както за отделния пациент, така и за обществото като цяло. Напредъкът на съвременната наука промени профила на ракa от животозастрашаващо към хронично заболяване, като трансформира грижите за заболяването и най-важното - увеличава дела на хората, оцелели в битката с болестта.

Днес двама от всеки трима пациенти, диагностицирани с рак, преживяват поне 5 години, а броят на пациентите, завърнали се на работа след диагнозата, е нараснал със 75%. Навлизането на нови технологии, нови лекарствени терапии и по-добри диагностични методи е причината за това подобрение и те помагат на милиони пациенти в Европа да живеят по-дълго и да водят по-добър и по-качествен живот.

България е част от този процес. Според представените данни, за периода 2000-2007 г., страната ни има най-ниска преживяемост от онкологични заболявания сред държавите в Европа. Това до голяма степен се дължи на действащия до 2011 г. централизиран модел на организиране на онкологичната помощ у нас, основан на командно-административен подход при финансиране на лечебните заведения и доставката на лекарствени продукти, който затруднява достъпа до медицинска помощ и лекарствена терапия.

След прехвърляне на онкологичната помощ към финансиране от НЗОК след 2011 г., недостатъците на централизирания модел до голяма степен са преодолени. Инвестициите в медицинска онкологична дейност и лекарствена терапия съществено нараснаха и днес в по-голяма степен отговарят на реалните здравни потребности. От поемането на финансирането на онкологичната помощ от НЗОК, плащанията за лекарства за злокачествени заболявания са нараснали от 145 милиона лв. през 2012 г. до 255 милиона лв. през 2015 г. (след заплащане на 10% отстъпка през 2015 г.), а плащанията за медицинска дейност, включваща клинични процедури и клинични пътеки в онкологията – от 79 милиона лв. през 2012 г. до 113 милиона лв. през 2015 г.

Достъпът до лечение на пациентите със злокачествени заболявания след 2011 г. съществено се подобри, за което свидетелства увеличения брой пациенти, за чието лечение НЗОК заплаща. През 2012 г. своите лекарства чрез аптеките са получили 17 500 пациенти, а през 2015 г. този брой вече е 22 000. Чрез болниците лекарства през 2012 г. са получили 24 000 пациенти, а през 2015 г. този брой вече е 34 000. Расте и броят пациенти по онкологични клинични пътеки, заплатени от НЗОК – от 32 000 през 2012 г. до над 38 000 през 2015 г.

По данни на Националния статистически институт в България, както и в останалите изследвани държави, нарастват новорегистрираните случаи на злокачествени заболявания - от близо 330 на 100 000 души от населението през 2000 г. до 442 на 100 000 души от населението през 2014 г., или с 33% за 14-годишен период. Около два пъти по-бързо обаче нараства общия брой на регистрираните пациенти с онкологични заболявания у нас – от близо 2400 на 100 000 души от населението през 2000 г. до 3868 на 100 000 души от населението през 2014 г., или с 61% за 14-годишен период. Благодарение на достиженията на съвременната медицина пациентите с онкологични заболявания в България днес живеят по-дълго, отколкото през 2000 г., което определя нарастването на общия брой регистрирани пациенти със злокачествени заболявания.

Развитието на науката и увеличаването на продължителността на живот на пациентите с онкологични заболявания създават предизвикателства от гледна точка на финансирането на онкологичната помощ, поради което в страните от ЕС са налице големи различия в достъпа на пациентите до медицинска помощ и нови онкологични лекарства. Тези предизвикателства са по-големи в Източна и Южна Европа, в това число и България, където разходите на страните са на нива от около една трета от тези на страните от Западна Европа. Този модел се променя, но с бавни темпове.

Усилията на здравните институции и индустрията са насочени към нуждата от преодоляване на неравенствата при достъпа до онкологична помощ между България и другите европейски държави, осигуряване на достъп до нови технологии, въвеждане на гъвкави механизми на плащане и децентрализирани решения за осигуряване на устойчивост на здравната система.

Адекватното разпределение на публичните ресурси за онкологични грижи е постижимо чрез комплексен подход към лечението, при който всяка стъпка от терапевтичния алгоритъм е част от индивидуален лечебен план за всеки отделен пациент, който се изпълнява и контролира поетапно. Нужно е и въвеждане на механизми за проследяване на резултатите от лечението, разчитащи на качествени данни като отправна точка при подобряване цикъла на онкологичната грижа за всеки пациент.

Участниците в дискусията призоваха институциите, академичната общност, медицинските и професионални дружества, пациентските организации и фармацевтичната индустрия да се обединят за подобряването на онкологичната грижа в България с фокус върху пациента и постигане на по-добри резултати от лечението.

Снимка: Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България