Пет генетични фактора увеличават риска от множество психични заболявания

Учени са напът да отговорят на въпроса защо психични разстройства като депресия, тревожност и шизофрения, често се припокриват и трудно се разграничават. Според проучване, проведено върху повече от 1 милион души, споделеният генетичен риск за 14 психични заболявания зависи само от пет фактора.

Един ген определя риска от развитие на няколко психични нарушения

Диагностиката на депресия, тревожност и шизофрения затруднява клиничните специалисти, защото в повечето случаи тези нарушения не се развиват самостоятелно. С други думи, пациентите обикновено страдат от поне две от тях, което усложнява допълнително поставянето на диагноза и лечението.

Настоящите ръководства за диагностика категоризират заболяванията въз основа на видими признаци, но биологичните механизми, по които те се развиват, остават неразгадани. Диагностичният подход, базиран на симптомите, обаче не е ефективен, когато различни психични разстройства настъпват заради едни и същи биологични причини.

Какво означава споделен генетичен риск

По-стари проучвания разкриват, че един генетичен вариант определя риска за няколко нарушения. Този риск е известен като споделен генетичен риск. Множество анализи доказват, че повечето генетични сигнали при заболявания като шизофрения и биполярно разстройство са споделени.

Пет генетични фактора са причина за 14 психични заболявания

Въпреки направените открития, все още не е ясно по какъв начин генетичните фактори влияят на риска от развитие на психични разстройства. За да разберат повече, американски учени извършват статистически генетични анализи върху мащабна база данни.

Екипът прилага геномния метод SEM (structural equation modeling) при анализа на данни за 14 психични нарушения. Методът играе ролята на ефективно статистическо сито, което филтрира милиони генетични варианти. Целта е да се открият скритите фактори, които водят до развитието на няколко психични заболявания при един и същи пациент. Изследователите разглеждат данни за 1 056 201 души, диагностицирани с различни психични проблеми – от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност през анорексия и шизофрения до зависимости към наркотични вещества.

Резултатите показват, че пет геномни фактора определят 66% от генетичния риск от развитие на всички 14 заболявания. Имената на факторите съвпадат с тези на нарушенията, до които водят: компулсивен, шизофреничен/ биполярен (ШБ), невроразвитиен, интернализиращ (отнасящ се до депресия и тревожност) и фактор, свързан със злоупотребата на вещества.

„Горещи точки“ в мозъка, които увеличават риска от развитие на психични нарушения

Във втората фаза от проучването си учените идентифицират биологичните механизми, от които зависи всеки фактор, като свързват геномните данни с точно определен тип мозъчни клетки.

Шизофренично-биполярният (ШБ) фактор е тясно свързан с възбудителните неврони, които изпращат сигнали в мозъка, а интернализиращият – с олигодендроцитите (клетки, които изграждат миелиновата обвивка на аксоните на невроните).

По време на изследването екипът разграничава 101 геномни области, които нарича генетични „горещи точки“, заради това, че увеличават риска от развитие на няколко психични разстройства едновременно. Една от тези области, която е разположена в хромозома 11, повишава риска на 8 от общо 14 психични заболявания.

Лечение на психични заболявания въз основа не на симптомите, а на биологичните им механизми

Откриването на едва пет генетични фактора, които влияят на 2/3 от генетичния риск, кара учените да настояват за разработване на класификационна система, базирана на невробиологичните механизми. Действащите ръководства разглеждат заболяванията поотделно, но от настоящото проучване става ясно, че те споделят един генетичен фактор, свързан с точно определен биологичен механизъм.

Досега отделните психични заболявания се лекуваха с медикаменти за потискане на техните симптоми. Споделената архитектура може да помогне при разработването на нови терапевтични методи, насочени към действието на олигодендроцитите. Ако една група психични разстройства споделя общ генетичен фактор, то лекарство с доказан положителен ефект за едно от разстройствата може да се използва за всички останали във въпросната генетична група.

Екипът признава, че проучването има едно съществено ограничение и то е, че обхваща пациенти от европейски страни. Освен това генетичните зависимости, например припокриването на депресия и посттравматично стресово разстройство, могат да варират в широки граници при различните поколения.