Грешна диагноза е причината за 370 000 смъртни случая в САЩ всяка година

Всяка година в САЩ стотици хиляди хора умират или остават трайно нетрудоспособни заради неправилна диагноза, сочи доклад от месец юли 2023 г. Годишно броят на починалите е около 371 000, а на нетрудоспособните – 424 000, като най-често настъпват увреждания в мозъка, слепота, загуба на крайници или органи или се появяват туморни метастази.

За събиране на данните експертите използват по-стари изследвания, чиято цел е да се изчисли колко често дадено заболяване или състояние остава незабелязано и съответно води до сериозни последици. След това рискът e коригиран спрямо общия брой на новите случаи сред американското население.

Рискът от сериозни негативни последици след неправилна диагноза е едва 0,1%

„Пациентите не бива да се притесняват твърде много, нито пък да губят вяра в здравната ни система“, пишат учените. Вероятността от сериозно увреждане или смърт вследствие на погрешна диагноза, поставена от здравен специалист, е 0,1%.
Приблизително 40% от случаите на починали пациенти или такива с трайни увреждания са страдали от някое от следните пет състояния: инсулт, сепсис, пневмония, венозна тромбоемболия (тромб във вената) или рак на белите дробове. Д-р Дейвид Нюман-Тоукър, невролог от университета Johns Hopkins и ръководител на проучването, допълва, че причината за големия брой погрешни диагнози е фактът, че тези пет заболявания засягат много хора. Колкото повече са пациентите, толкова по-голяма е вероятността от допускане на грешка.

Въпреки че изброените по-горе болести не са онези, които най-често биват пропуснати от лекарите, те все пак са с най-сериозни последици за човешкото здраве.

Спиналният абсцес е диагностициран погрешно в 60% от случаите

Спиналният абсцес представлява инфекция на централната нервна система, която се бърка от лекарите в 60% от случаите, се посочва още в научния доклад. Предвид факта обаче, че годишно пациентите със спинален абсцес са около 14 000, делът на пострадалите от погрешна диагноза, който е около 5000 души, се оказва сравнително малък в сравнение с общия брой на хората, жертви на диагностична грешка.

>>> Как да се справим с грешно поставена медицинска диагноза

Диагнозата на 18% от пациентите с инсулт е грешна

Инсултът обаче се смята за основна причина за смърт и трайна нетрудоспособност и засяга много хора, което означава, че броят на случаите на неправилно поставена диагноза е далеч над средния. Близо 950 000 са пациентите с инсулт годишно на територията на Щатите, като 18% от тях не са диагностицирани правилно, сочат данните от доклада. Това означава, че около 94 000 американци губят живота си или получават тежки усложнения.

Според експертите диагностичните грешки обикновено са резултат от вземането под внимание на неспецифични симптоми, които са характерни за по-малко опасни състояния. Нюман-Тоукър пояснява: „На някои пациенти се назначава лечение за заболяване, от което всъщност не страдат и това всъщност влошава сериозно тяхното здравословно състояние. Много често животозастрашаващи болести се пропускат от лекаря, защото оплакванията им са безобидни или не се забелязват лесно.“

Ако човек не може да говори или да движи ръката си, е лесно да се постави диагноза инсулт. Проблемът е, че инсултът може да се прояви и със замаяност или главоболие, които са признаци на много други заболявания.

2% риск от диагностична грешка при пациенти с инфаркт

При сърдечен удар също е възможно да се допусне диагностична грешка, тъй като той понякога е придружен от неясни или твърде общи симптоми като например болка в гърдите. Въпреки това процентът на погрешно диагностицираните пациенти е едва 2%. Прецизността се дължи на дългогодишните целенасочени усилия на експертите, смята Тоукър. Още преди няколко десетилетия те установяват, че погрешно поставената диагноза в случай на сърдечен удар крие големи рискове и настояват за финансиране на изследвания и въвеждане на задължително проследяване. В резултат е изградена такава система за грижа, която да минимизира вероятността от пропускане на възможен инфаркт.

>>> Симптоми при инфаркт

Д-р Даниъл Янг смята, че диагностичните грешки по отношения на заболяванията се различават от всички други грешки, касаещи безопасността на пациента, като например хирургични или при назначаване на медикаментозно лечение. Според него тук връзката между действията на медицинското лице и резултатът не е толкова директна.

„Поставянето на неправилна диагноза всъщност е грешка, при която става въпрос за пропускане на нещо важно. Въпросът е дали тя е можело да бъде избегната, ако лекарят бе постъпил по различен начин по-рано. Тук обаче се намесват и други фактори“, казва още Янг.

Фактори за поставянето на правилна диагноза

Поставянето на диагноза не зависи от едно-единствено решение. Понякога са нужни дни, месеци, дори години и често са замесени различни специалисти.

За съжаление, в много от случаите диагностичният процес среща препятствия, защото резултатите от направените изследвания не могат да бъдат намерени или не са събрани на едно място, което пък означава, че лекарят е лишен от възможността да се запознае с цялата медицинска история на пациента.

Надлежно съхранение на медицинска документация

Доклад от 2015 г. на Националните академии по науки, инженеринг и медицина описва начините, по които самият пациент би могъл да помогне за поставянето на точна диагноза. Добре би било да съхранява надлежно всички медицински документи, да се осведомява за заболяванията, от които е застрашен в някаква степен, и да е наясно с прегледите, тестовете и медикаментите, ако се наложи да започне лечение.

Навременни посещения при лекар

Според Даниъл Янг най-голяма е вероятността от диагностична грешка при онези пациенти, които отлагат с месеци посещението при лекаря. Тогава, без значение колко добра е здравната система, шансът да получат адекватни здравни грижи е много по-малък.