Повечето лекари омаловажават самооценката на пациента за здравословното му състояние преди поставяне на диагноза

Днес, повече от всякога, се обръща внимание на грижите, които се полагат за пациента, и на възможността той да участва активно във вземането на информирани решения, свързани със здравето му. Затова и добре познатата практика лекарят да пренебрегва личната преценка на болния среща все по-силно неодобрение.

Дали обаче наистина нашето мнение има тежест и какво се случва на практика?

Експерти от Университета в Кеймбридж и Кралския колеж в Лондон провеждат проучване върху пациенти с лупус – автоимунно заболяване, което се диагностицира трудно и нарушава сериозно качеството на живот. В него участие вземат над хиляда пациенти и лекари, а резултатите показват, че много често мнението на болния се пренебрегва.

Лекарската преценка и резултатите от изследванията – с най-голяма тежест

Лекарите са помолени да изброят и подредят по важност 13 вида доказателства при диагностициране на лупус. В списъка попадат кръвни изследвания, наблюдения на семейството или приятелите и самооценка на пациента.

Въпреки че много от специалистите признават, че нямат опит с лечението на болестта, както и че тестовете често са неточни, те все пак поставят на предни места по важност своята преценка и резултатите от направените изследвания. Мнението на самия пациент е в дъното на класацията.

5% от лекарите вярват, че мнението на пациента е много важно

Едва 5% от лекарите подреждат от първо до трето място в списъка с доказателства информацията, която получават от болния. Самооценката му всъщност може да бъде много полезна, тъй като голяма част от симптомите на лупус – главоболие, халюцинации и депресия – са невидими и не могат да бъдат открити с тест.

Лекари и пациенти споделят, че „субективните“ оплаквания често се подминават, което разрушава доверието между тях, а в някои случаи води и до поставяне на погрешна диагноза, трайни увреждания и дори смърт.

Почти половината от 676 участници с лупус признават, че лекуващият ги лекар никога или много рядко се е интересувал от личната им преценка за болестта и състоянието им. Мнозинството споделят, че лекарите не приемат сериозно докладваните от тях самите симптоми, докато наличието им не бъде доказано с изследване.

Един от доброволците в проучването разказва: „Когато вляза в лекарския кабинет, се чувствам унизително. Отношението към мен е такова сякаш тялото не е мое и аз нямам никаква представа какво се случва с него.“

„Обективен“ невинаги означава „точен“

Заключенията на екипа повдигат въпроса защо обективните доказателства в медицината имат по-голяма тежест от субективните. Може би донякъде това се дължи на погрешното схващане, че „обективен“ е равносилно на „точен“.

На практика обективните тестове за откриване на лупус и други ревматологични заболявания могат дори да бъдат подвеждащи. Например, скенерните снимки на мозъка на пациент с тежка форма на невропсихиатричен лупус, който засяга мозъчната дейност, често са съвсем нормални и не разкриват какъвто и да било проблем.

Добре би било също така да се има предвид, че дори когато резултатите от обективните изследвания (кръвни тестове и други) са нормални, но човекът се чувства зле, именно неговите наблюдения биха имали по-голяма тежест и биха помогнали за подобряване качеството му на живот.

Причини за големия брой грешни диагнози

Една от причините за често поставяните погрешни диагнози са ограничените ресурси, включително краткото време за среща и разговор със самия пациент, което не позволява на лекаря да се запознае подробно със симптомите. Понякога пациентът не желае да сподели своите оплаквания, което още повече затруднява лекаря. Това може да се дължи на страх от неправилна диагноза или от отхвърляне от обществото.

Лекарите се стараят да бъдат максимално обективни, но и те са хора. Колкото и невероятно да звучи, поставянето на диагноза е свързано и с някои личностни характеристики на болния и неговия лекар, най-вече пол. Така например лекарите мъже са по-склонни да омаловажат оплакванията на пациента, а пациентите жени по-често биват отпратени с думите, че „болестта е само в главата им“.

Много от симптомите, за които пациентите в проучването споделят, като чести кошмари, сърбеж по цялото тяло, силна умора, остават незабелязани или не могат да бъдат потвърдени с тест.

>>> Лечение при лупус

Мнението на пациента като диагностичен критерий

Критериите за диагностициране на лупус са изготвени от лекари, без в тях да бъде включена самооценката на пациента. За щастие, днес се провеждат все повече изследвания, в които неговото мнение има голяма тежест. Това е единственият начин да бъдат обхванати всички възможни симптоми и да бъде ограничен максимално броят на грешните диагнози.

По време на интервютата все пак става ясно, че някои лекари успяват да се запознаят подборно със здравословния проблем на пациентите си. Един от доброволците разказва: „Моят ревматолог знае и помни всяко оплакване, което съм имал някога. Опитва се да събере всички парченца от пъзела и всеки път ме изслушва внимателно.“

Заключението на екипа, провело проучването, обаче гласи, че в повечето случаи мнението на пациента не се взема под внимание. Въпреки че той невинаги се оказва прав, често информацията, която споделя с лекаря си, е от ключово значение за поставянето на вярна диагноза.

Не бива да се подценяват нито личните преживявания на болния, нито експертизата на лекуващия го лекар. Когато и пациентът участват активно в поставянето на диагнозата, той се чувства ценен и важен, което от своя страна укрепва връзката между него и лекаря.