По-малко пари за лекарства и по-малко доплащания от хората предвижда здравната стратегия за следващите 10 години
Здравното министерство представи за обществено обсъждане детайлизираната стратегия по темата „Здраве и спорт“ на Националната програма за развитие на България 2030. От днешния 27 май до 9 юни 2020-а е периодът за представяне на мнения и предложения.
Укрепването на мерките за превенция на заболяванията и промоция на здравето е представено като основен и от огромно значение акцент, тъй като данните показват, че основната причина за смърт в страната са болестите на дихателната, храносмилателната, ендокринната системи и на органите на кръвообращението, констатират авторите на Националната програма. Дейностите, предвидени по нея, имат задачата да подобрят качеството на живот, да намалят хроничните заболявания и направят реална ранна диагностика.
Разчита се на по-добрата информираност за здравословния начин на живот и за ограничаването на заболеваемостта, на по-широкия обхват на хората със скринингови изследвания за ранното откриване на незаразни болести. Пет национални програми са концентрирани за работа по тези теми, сред които програмата за превенция на хроничните незаразни болести, за превенция на туберкулозата и за борба с наркотиците. За постигане на тези цели ще бъдат нужни над 300 000 000 лв. от бюджета на МЗ.
Почти 2,5 милиарда ще са нужни за превенция на заболяванията, която включва създаването на база данни за детерминантите на здравето, която ще бъде в основата на национални и регионални програми за превенция и контрол. Структури на здравната система ще бъдат пренасочени към превенция и ще се насочат усилия към намаляването и елиминирането на полиомиелита, туберкулозата, вирусните хепатити и СПИН. Източниците на финансирани са здравното министерство, НЗОК, общинските бюджети и европейските фондове.
За функционирането на здравната система огромно значение има оптимизирането на разходите й. Затова се предвижда ресурсите да бъдат разпределяни ефективно и вниманието да се насочи към финансирането на ранното диагностициране и лечението на социално значимите заболявания, към рационалната употреба на медикаменти и към осигуряването на легла за продължително лечение и палиативни грижи.
В стратегията е отделено място и на Националната здравна карта, чрез която структурата ще бъде оптимизирана, за да има качествени здравни услуги. Чрез нея ще има видимост на нуждите, което ще позволи пренасочването на средства и развитието на услугите в болниците.
Малко над 3 милиарда лева ще бъдат необходими за по-високото качество на доболничната помощ. Според авторите на проекта акцентът трябва да бъде върху здравното образование, придобиването на умения за здравословен начин на живот, профилактиката и не на последно място развитие на извънболничната помощ в сферата на ранната диагностика и лечението със съвременни и високоспециализирани методи.
Изчисленията показват, че за ефективна болнична помощ трябва да се отделят над 28 милиарда лева. Предвижда се периодичното актуализиране на пакета от дейности, които НЗОК поема и усъвършенстване на начините, по които се остойностяват медицинските дейности.
По отношение на лекарствената политика е записано, че важна цел е хората да имат равен достъп до ефикасни и качествени медикаменти на достъпни цени, а доверието в системата трябва да се усили.
Ще бъдат създадени такива стимули за работа, които да помогнат за решаването на кризата с медицинските специалисти. Ще се въведе единна информационна система за мониторинг на персонала. Специално внимание е отделено на медицинските сестри.
Ще се създадат възможности за пълното реализиране на потенциала им и самостоятелност, която включва осъществяването на специфични услуги и дейности, свързани с дългосрочните и палиативни грижи.
Стратегията предвижда цялостна цифрова трансформация в сектора, в основата на която ще бъдат облачните технологии, безжичните комуникации и оптичните мрежи за пренос на данни. Очакванията са електронното здравеопазване да стане факт и да се разработят електронният портал с приложение за хората, здравната информационна система и здравният профил, да бъдат прилагани телемедицината и дистанционните здравни услуги.
mh.government.bg
НОВИНАТА е свързана към
- Няма доказан нито един случай на починал заради поставена ваксина срещу COVID-19
- Д-р Галя Кондева е новият служебен министър на здравеопазването
- Край на извънредната епидемична обстановка от 1 април 2022 г.
- Кирил Ананиев: Ще представя новия здравноосигурителен модел в НС през септември
- Съдът: МЗ е длъжно да предостави на АКФ договорите за доставката от Китай на маски и респиратори
- Половината българи не знаят за какво служи телефон 112
- Диабетиците с осигурен инсулин на Novo Nordisk след юни 2009-та
- Фалшиви сайтове продават стоки от името на Министерството на здравеопазването
- От 1 април 2019-а МЗ ще работи по нов Устройствен правилник
- Аптеките с договори с НЗОК ще работят с нормативно определените надценки
Коментари към По-малко пари за лекарства и по-малко доплащания от хората предвижда здравната стратегия за следващите 10 години