Прекомерното използване на дигитални технологии променя необратимо личността на детето

Дигитализацията е част от ежедневието ни от години. Високите технологии продължават да се развиват с невероятно бързи темпове и обхващат почти всички области на живота. В същото време както психолози, така и други специалисти са на мнение, че това може да има крайно негативен ефект върху децата. Разбира се, не става дума за тотално отрицание на технологиите. Важното е, подчертават специалистите, да се намери баланс и подрастващите да бъдат предпазени максимално.

Докторът на биологичните науки и професор в Уралския държавен университет Олга Гилева насочва сериозно вниманието си към тази тема и осъществява проучване за това как цифровизацията влияе на учениците.

Проучването

Проф. Олга Гилева осъществява проучването сред деца, които учат в общо шест училища. Три от тях са традиционни, тоест в тях се обръща по-малко внимание на дигиталните технологии, а в останалите три целият учебен процес се основава на новите технологии. Учебните заведения се намират в градовете Екатеринбург и Первоуралск.

Дигиталните училища са такива на първо място заради отношението на педагогическия екип, казва изследователката и допълва, че това са учебни заведения, в които отдавна се използва електронен дневник, а родители, учители и ученици контактуват чрез чатове. Децата участват в множество виртуални дейности и като цяло всички използват максимално възможностите, които дигиталните технологии предоставят.

От другата страна е традиционното училище, в което дигитализацията е развита много по-слабо. В него общуването между учители и ученици е лично, чатове се използват изключително рядко.

В проучването са включени ученици от шести клас. За участието е нужно съгласието както на родителите, така и на самите деца. След получаването му доброволците са изследвани по редица показатели за тревожност и им е направена електроенцефалограма на мозъка.

Резултатите

Резултатите показват ясно, че има разлика между децата от двата вида училища. Проф. Гилева дава разяснение за установените разлики по време на проучването.

„От съотношението на показателите за тревожност и устойчивост на стрес видяхме, че децата от дигиталните училища са по-стресирани. Те очевидно са принудени да намалят емоционалното си натоварване, което ще им позволи да не се тревожат особено в училище. Оказва се, че ние, възрастните, инвестираме средства в модерно училищно оборудване, а в резултат на това децата се научават да не се натоварват много в обучението си“, разказва тя. Изводът, който прави е, че в резултат на всичко това „отглеждаме не много образовани ученици, които при това не са свикнали да работят упорито“.

По време на електроенцефалограмата на децата са поставени прости задачи, които разкриват типа мислене.

Една от задачите изглежда така: Альона е с четири години по-голяма от брат си Иван, с колко години ще бъде по-голяма Альона след 5 години?

Детето, чиято логика е развита и работи добре, ще отговори веднага. Детето с визуално възприятие обаче не е в състояние да реши подобен казус. Но ако въпросът се появи в сканиран вариант, то предимството е за детето с развито пространствено мислене и то решава казуса на секундата, докато логикът не може.

„Характеристиките на мисленето в тази възраст се проявяват много ясно. Електроенцефалограмата показва активните зони в детския мозък. Така при логиците се вижда активиране на фронталните зони на мозъчната кора, а при децата с пространствено мислене на тилните области“, разяснява проф. Гилева и допълва: „Когато за първи път видях данните на децата от дигиталното училище, реших, че устройството ми е развалено, защото при тях нямаше активирани никакви области в мозъка. За мен като специалист липсата на мозъчна активация означава, че тези деца не изпитват естествения за човеците интерес към представителите на техния биологичен вид, в този случай към мен. Може да се каже, че те не възприемат другия човек като съплеменник. Явно те самите се възприемат по различен начин и очевидно ние не сме им роднини.“

Как проф. Олга Гилева обяснява тези резултатите

Специалистката започва разясненията като припомня за известните случаи, при които деца биват отглеждани и възпитавани от животни. „Такова дете престава да възприема себе си като човек. Биологично оставайки човек, психически то се превръща в нещо друго. Като Маугли, например.“ В този случай детето се приема като част от глутницата, става част от нея и от правилата, по които тя се ръководи. Така за него не съществуват принципите, правилата или забраните, характерни за обществото.

Факт е, че социализацията или начинът да съществуваш със себеподобни се залагат много рано. Ако детето Маугли се върне в обществото дори в периода между третата и петата си година, то последиците от преживяното ще останат за цял живот. Ако се върне към 10 или 12 си година, то няма да бъде в състояние да се научи да говори.

Причината е, че мозъкът на детето се променя физически по време на развитието му и в по-голямата си част тези промени са необратими, подчертава изследователката.

>>>Давайки на детето си смартфон, вие „все едно му давате наркотик“

„Липсата на мозъчна реакция при общуване с друг човек, каквато трябва да има дори много малко дете, е много тревожен знак. С тези деца може би се случва нещо подобно на децата Маугли. Ясно е, че връзките им с обществото са изключително отслабени. Може да предположим, че за тях ролята на съплеменници играят цифровите устройства и виртуалните светове.“

И още от тъжните и стряскащи изводи на проф. Олга Гилева. Тези деца не проявяват емпатия. Примерът, който тя дава, е за линейка, претърпяла инцидент. Около нея се събират много хора, но никой не помага на лекарския екип и не проявява съчувствие към пациента. В същото време младежите снимат с телефоните си през цялото време.

„Снимането е възможно, точно защото те не проявяват емпатия.“ Сред другите качества, присъщи на тези деца, са слабото внимание и памет. „Това не е изненадващо. Защото откъде да дойде вниманието, ако мозъкът не е активиран да общува с човек? Подобно оформяне на мозъка води и до липсата на волеви качества, защото като общуват с устройства, те не виждат примери за проява на воля.“

Има и нещо друго, казва още проф. Гилева. Според нея тези деца несъзнателно и в дълбините на душата си разбират колко неестествено е подобно състояние на нещата, а това ги прави емоционално нестабилни. В същото време те очакват друго отношение към себе си. Вероятно им се струва, че хората около тях ги обиждат, а това, според тях, води до наказание. „И младежът взема пистолет и наказва непознати“. Това е драмата на обществото ни днес и един от начините да бъде обяснена агресията, която се среща все по-често.

„Имаме работа с дълбока и на ниво биология промяна на личността. От друга страна ние преставаме да разбираме как да предвидим подобно поведение. Още по-лошото е, че за тях ролята на приятел и съветник играе електронното устройство. Ако ние позволим децата ни да се оформят по този начин, то Русия няма бъдеще“, категорична е проф. Олга Гилева.

И още изводи

Според Олга Гилева съвременната ИТ сфера изисква минимално ниво на интелигентност. И това се отнася както за потребителите, така и за създателите й. Тя е категорична, че на децата се дава толкова опростена информация, че това пречи на развитието на мозъка. „Всичко това може да се овладее лесно и бързо ако се потопите по-дълбоко и отделите малко повече време. Когато ние учехме, трябваше да анализираме текстове, да развиваме монологична реч, което е в основата на интелигентността. Учехме наизуст и пишехме с химикалка, а това засяга центровете на мозъка, които са свързани с речта и логиката. Съвременните деца са лишени от това.“

Всичко това не означава светът да се откаже от цифровите технологии, най-малкото защото те създават допълнителни възможности и удобства. Но няма по-важно от това възрастните да се научат да възпитават децата си като хора и като пълноправни членове на обществото.

„Вместо „туземци на дигиталния свят“ ние трябва да започнем да образоваме „дигиталисти“. Тоест хора, които дори потопени и работещи в дигиталната среда, си остават хора“, категорична е руската изследователка, която смята, че би било добре да има ограничение за използването на дигитални устройства до 14 години, защото в този период се формира детето и върху него решаваща роля играе мнението и поведението на родителя.