Приемът на парацетамол е свързан с развитието на астма при някои деца

Ново проучване показва, че децата, които приемат парацетамол през първите две години от живота си, могат да са по-склонни от развиване на астма до 18-годишна възраст. Опасността се увеличава, ако малките момчета и момичета имат специфичен генетичен състав. Изследването е представено на Международния конгрес на европейското респираторно дружество.

Изследователят г-жа Син Дай обяснява, че връзката между употребата на лекарството и астмата изглежда най-силна при пациентите, които имат специфичния вариант на глутатион S-трансфераза ген (GST) - GSTP1. Тя уточнява, че има наличие на връзка, а не че парацетамолът причинява астма. Необходими са допълнителни проучвания, за да се потвърдят констатациите и да се идентифицира напълно връзката. Друго откритие, което направили учените, е, че друг вариант на GST-гена - GSTM1, е свързан с намалена белодробна функция.

GST-гените се направляват от ензими, които използват антиоксиданта глутатион, за да изчистят последиците от излагането на токсини в тялото и в белите дробове. Този механизъм помага да се предотврати увреждането на клетките и възпалението. „Парацетамолът, от друга страна, консумира глутатион и така намалява способността на организма да се бори с токсичното излагане“, коментира Син Дай. Становището на изследователите е, че хората, които нямат пълна ензимна GST-активност заради общите генетични вариации или заличавания, могат да бъдат по-податливи на неблагоприятни ефекти върху белите дробове от употребата на лекарството.

Г-жа Дай и колегите й от Катедрата по здравеопазване и алергия в университета в Мелбърн, Австралия, проверили хипотезата си чрез изследване на 620 деца, които били проследени от раждането до 18-годишната си възраст. Още преди появата си на бял свят те са отделени за наблюдение, защото лекарите смятали, че потенциално са изложени на риск от развитие на болест, свързана с алергии. Поне един член от тяхното семейство имал саморегистрирано алергично заболяване от рода на астма, екзема, сенна хрема или тежка хранителна алергия.

След раждането на децата човек се обаждал първоначално на всеки 4 седмици на семейството през първите 15 месеца, а след това през 18 месеца и през 2 години. Специалистът записвал колко дни през предходните седмици детето е вземало парацетамол. Когато децата навършили 18 г., те дали проби от кръв и слюнка. Учените ги тествали за наличието на варианти на GST-гени - GSTT1, GSTM1 и GSTP1. Освен това тийнейджърите били оценени за астма и им бил направен спирометричен тест за измерване количеството вдишван и издишван въздух.

Един вариант на гена GSTP1 - GSTP1 Ile / Ile, при който аминокиселината изолевцин е наследена от двамата родители, е свързан с по-голяма опасност от развитие на астма. „Установихме, че децата с вариант GSTP1 Ile / Ile имат 1,8 пъти по-висок риск от развитие на заболяването на 18-годишна възраст за всяко удвояване на дните на излагане на парацетамол в сравнение с децата, които били по-малко изложени“, твърди Дай. По нейните думи увеличаването на експозицията на лекарството при момчета и момичета, които имали други варианти на GSTP1, не променя риска от астма.

Изследователите наблюдавали също ефектите при деца, които имали вариант на GSTM1, в който една част не функционира. При тях повишаването на употребата на парацетамол е свързано с малка, но значителна редукция на количеството въздух, който се задържа насилствено за 1 секунда от 18-годишните. На учените все още не е известно дали връзката, която има между приема на медикамента и функцията на белите дробове е клинично важна. Специалистите открили също така слаби доказателства, че употребата на парацетамол през първите 2 години от живота на децата може да бъде свързана с намалена белодробна функция в юношеството, независимо кои варианти на GST-гените имат тийнейджърите. Твърденията на австралийския екип трябва да бъдат потвърдени от други проучвания преди откритието да може да се ползва за повлияване на практиката и преди да се изменят насоките за ползване на лекарството.

„Съществуват все повече доказателства, че групата гени, включваща трите основни класа - GSTM1, GSTT1 и GSTP1, са свързани с различни заболявания, в това число рак, астма, алергии, атеросклероза, болест на Алцхаймер и Паркинсон. Нашето проучване добавя към този набор от доказателства“, добавя Дай.

Според специалист, който не е участвал в изследването, е важно, че наблюдаваната връзка между употребата на парацетамол в ранна детска възраст и повишения риск от астма в юношеството при пациенти с генетични варианти на глутатион S-трансфераза ген не дава доказателство за причинно-следствена връзка. Всъщност асоциацията може да се дължи на объркващи фактори като инфекции на долните дихателни пътища, причинени от вируси в ранна детска възраст, които се лекуват с парацетамол и са свързани с астма.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: medicalxpress.com
Снимка: clevelandclinic.org