Психично болните в страната не получават адекватна грижа

Редица притеснителни факти изложиха представителите на Асоциацията на експертите по психично здраве. По думите на нейния председател съдебния психиатър проф. Петър Маринов психиатрията в България е в състояние на клинична смърт. Едва 2% от общия бюджет за здравеопазване се отделят за този сектор. Липсва адекватна следболнична грижа за пациентите. Те остават без последваща лекарска помощ, без терапия, без възможност да се включат в група за подкрепа и без специалист, към когото да се обърнат. Ето защо социализацията и връщането към нормалната активност е изключително трудно за хората с психични разстройства в страната. Близките и семействата нямат възможността и потенциала да реагират адекватно при проява на симптоматика и не могат да окажат подкрепа на човек, възстановяващ се от психотичен епизод, например.

Малкият брой болнични заведения, които приемат психичноболни пациенти, са крайно недостатъчни. България е и страната с най-малък брой психиатри на глава от населението в цяла Европа. Специалистите са едва 340, а почти два пъти повече са нужни само за да се обслужват болните в психиатричните центрове. В страната липсват и клинични пътеки за тази специалност. Не за първи път се посочва, че държавата е абдикирала от проблемите на психичноболните, а готвените реформи отдавна са в задънена улица. Цялата система се нуждае от промяна, алармират от Асоциацията.

В страната липсват не само дневни центрове, но и каквато и да последваща грижа за хората с психични разстройства. Над тях продължава да тегне обществена стигма и те са лишени от възможността да водят пълноценен живот. Случващото се в България е равностойно на катастрофа.

Към момента в страната функционират 11 държавни психиатри болници и 12 центъра за психично здраве. Финансирането и на двата вида заведения е критично ниско и едва стига за тяхното оцеляване. От друга страна амбулаторното лечение се заключва само в предписване на медикаменти. План, който е крайно недостатъчен и неефективен при хората с психични разстройства. На практика цялата последваща грижа е оставена на семействата, а ако пациентът няма близки, на които да се
опре, рисковете да преустанови лечението си или да не успее да си го осигури са огромни.

Асоциацията предлага изменения и в Трудовия кодекс, които да се съобразят със специфичните нужди на хората с психични увреждания. Сред тях са промяна в работния график, позволяващ им да работят почасово и гарантирани работни места.

По статията работи: Богдана Георгиева
Източник: dariknews.bg, zdrave.net
Снимка: silnikol.blogspot.bg