Разделиха успешно главичките на сиамски близнаци от Бразилия с помощта на виртуална реалност

Сиамските близнаци Бернардо и Артур Лима, които скоро ще станат на четири години, са разделени чрез интервенция, продължила над едно денонощие, и извършена под ръководството на лондонската болница Great Ormond Street.

Разделянето на сиамските близнаци

Разделянето на Бернадрдо и Артур става възможно благодарение на финансирането от благотворителната организация „Gemini Untwined”, чийто основател е хирургът д-р Нур ул Оуасе Джелани, най-големият специалист по отделяне на краниопаги (близнаци, чиито глави са съединени) в света. Мисията на организацията е да осигури надежда и лечение на сиамски близнаци, като използва иновативни терапии и изследвания.

Д-р Джелани определя случая като един от най-сложните и тежки до момента, тъй като малчуганите са със слети мозъци.
Бернардо и Артур претърпяват общо осем операции, в които се включват над 100 медицински специалисти. Медиците от Рио де Жанейро и Лондон оперират във виртуална среда по време на последната, осма операция, която финализира разделянето на момчетата.

„За първи път хирурзи от Лондон и Рио де Жанейро оперираха заедно в една и съща стая за виртуална реалност. Не може да си представите колко вълнуващо е да виждате всичко и да симулирате операцията преди да изложите децата на риск. Този род интервенции се смятат за най-трудните и симулирането им във виртуалната реалност мога да сравня единствено с присъствието на човек на Марс“, обяснява д-р Джелани.

Екипите на Обединеното кралство и Бразилия тестват в продължение на месеци най-ефективните техники. Правят го като използват 3D модели на мозъците на децата в среда на виртуална реалност, които се базира на компютърна томография и ЯМР.

Преди да се стигне обаче до последната операция, извършена във виртуална среда от двата екипа, историята за спасяването на малчуганите започва в Instituto Estadual do Cerebro Paulo Niemeyer.

Неврохирургът д-р Габриел Муфаредж споделя, че случаят е изключително рядък, а шансът им за оцеляване – много малък. Именно той и екипът му извършват първата операция. „Нарекох я хирургия на страха“, признава неврохирургът, който решил, че е длъжен да опита въпреки лошите прогнози на други специалисти. И успява, а по-късно споделя, че: „Когато има 1% шанс, е нужно да има 99% вяра“.

Следващите операции са извършени в интервали между три и четири месеца. През трите години сиамските близнаци преминават през множество изследвания. Постепенно става ясно, че за да продължат проучванията и да се търси решение на проблема, само изображения не са достатъчни. Така се стига до създаването на 3D модели на детските мозъци. Преди финала д-р Габриел Муфаредж търси подкрепа от д-р Джелани.

Така се стига до последната интервенция, при която благодарение на виртуалната реалност, професионализма и усилията на медиците Артур и Бернардо биват разделени успешно.

>>> Изписаха сиамски близнаци, разделени успешно след 18-часова операция

Д-р Джелани разказва, че след края на операцията пулсът и кръвното налягане на момчетата се повишават. Това е нормална реакция за сиамските близнаци. Четири дни по-късно събират децата и веднага след като те се хващат за ръце, пулсът и кръвното им налягане се нормализират.

В следващите шест месеца момчетата ще бъдат наблюдавани постоянно. Продължава и рехабилитацията им, която е започнала още след първата операция.

Историята на Артуро и Бернардо

Родителите на момчетата Адриели Лима и Антонио Алвес Батиста си спомнят момента, когато лекарите откриват нещо нередно по време на ултразвук. Това е третата бременност на Адриели Лима, преди това тя е родила две момичета.

Антонио Батиста споделя, че след ултразвука лекарите са казали, че виждат „нещо страшно – глава с две тела“. Когато е в шестия месец, жената се почувствала зле. Откарана е в Националния институт по здравеопазване на жените, децата и юношите „Фернандес Фигейра“ в Рио де Жанейро. Сиамските близнаци се раждат със събрани черепи и мозъци. На осем месеца те са приети в Държавния институт за мозъка „Пауло Нимайер“. Лекарите определят, че децата споделят около 15% от мозъците си.

След края на последната интервенция и когато виждат децата си разделени, родителите изпитват истинско щастие.

„Сърцата ни са пълни с благодарност. Толкова много страдаха момчетата ни. Сега най-голямата ни мечта е да ги видим здрави. Да могат да учат и да ритат топка, да живеят като останалите деца“, казват те.