Реанимационните екипи в столицата - наполовина по-малко от нужното

  Основните проблеми, които с днешна дата стоят пред "Бърза помощ" - София са свързани с липсата на достатъчно екипи, фалшиви повиквания и нужда от постоянно обновяване на линейки и оборудване.

  Според най-новите изисквания на 150 хиляди души трябва да се пада поне по един реанимационен екип на смяна, или общо 8-9 екипа за столицата, обясни директорът й д-р Георги Гелев. София е 1,4 млн. души по официално преброяване, но реално хората са много повече. През 1996 г. реанимационните екипи на смяна трябваше да са 10, а тогава столицата бе не повече от 1,2 млн. души, посочи д-р Гелев. Оттогава насам се е увеличила с около 50% по думите му.

  Сега обаче реанимационните екипи (лекар, сестра и шофьор) на дежурство са 4-5 - наполовина по-малко от необходимото.

  С останалите екипи (лекар и шофьор) сега на смяна работят средно 18 екипа, а щатът е за 30. Около една трета от местата са вакантни. За да работи спокойно, центърът в столицата трябва да разполага общо с 60 екипа. Така ще можем да гарантираме обслужването на всички спешни и някои гранични неотложни случаи, коментира д-р Гелев.

  Друг проблем е, че техниката бързо се амортизира, защото непрекъснато е в експлоатация. Линейките са достатъчно на брой, но обикалят по адреси денонощно, обясни д-р Румяна Колева, зам.-директор на "Бърза помощ". Пътуват и до крайни квартали с неравна пътна настилка. За 10-годишния си юбилей мобилният оператор "Глобул" направи щедър жест - дарява 4 напълно оборудвани по съвременните стандарти линейки на столичната "Бърза помощ", които ще бъдат връчени на специална церемония през октомври. Изключително благодарни сме за помощта, подчерта д-р Гелев. Новите линейки веднага ще започнат да функционират. Най-надеждни са колите под 5 г., след това често се налагат ремонти.

  Заради ниското заплащане и напрегнатия работен ден, работата в "Бърза помощ" не е особено привлекателна за лекарите. Новопостъпил медик без специалност получава възнаграждение в размер на 530 лв. Доктор с взета специалност има заплата 690 лв. Сестрите в линейките вземат по 400 лв. Има какво да се желае и за издръжката на центъра в София. Годишният бюджет е 1,920 млн. лв., а нуждите са за 2,5 млн. лв., сочат сметките. Въпреки че ниските заплати многократно са отчитани като причина за отлива на лекари от бързата помощ, проблемът остава нерешен.

  През летните месеци имахме 9-13 екипа на смяна, което е изключително недостатъчно, каза д-р Гелев. Тогава на екскурзия заминават млади и акивни хора, но възрастните, които имат хронични заболявания и сериозни здравословни проблеми, остават в града.

  В работата на "Бърза помощ" има сезонност или пикове на определени заболявания, които невинаги е ясно от какво се обуславят. Понякога сякаш има епидемия от кръвоизливи в гастроентестиналния тракт или инсулти.

  През февруари и август пък се наблюдава пик при инфарктите по неизяснени причини. За исхемичните инсулти през лятото пък оказва влияние обезводняването.

  Въпреки малкия брой на екипите винаги се отзоваваме на повиквания за деца до 6-годишна възраст, поясни д-р Гелев. Повикванията за малчугани обаче намалявали, а се увеличавали тези за възрастни със сърдечно-съдови заболявания - инсулти, инфаркти, сърдечни атаки, високо кръвно.

  Все още има известни проблеми при предаването на информацията от тел. 112, но сътрудничеството се подобрявало. Комисия между МЗ и МВР непрекъснато обсъжда проблемите. Всяко едно препредаване води до влошаване на качеството на информацията, смята д-р Гелев. Диспечерите на тел. 150 са с медицинско образование и умеят да разпитват хората. Точно коректното описание на симптомите и оплакванията били слабото място на операторите от 112. Невинаги имали ориентир за описание на открито място - казвали например, ей там, на пътя за летището, един припадна. Когато хората звънят на 112 или 150, първо трябва да разкажат какво се е случило, съветва д-р Гелев. После се дават адрес и данни за пострадалото лице. След това опитните диспечери задават още въпроси, за да се убедят, че случаят е спешен.

  Дали тел. 150 ще остане паралелно със 112, ще реши държавата. Локалните телефони в страните от ЕС продължават да съществуват. В Италия, Франция или Германия нямало само 112, а и местен телефон. По-добре е да има дублираща форма, смята д-р Гелев. В момента половината повиквания за

  "Бърза помощ" идват на тел. 150, а другата - от тел. 112.

  Фалшивите обаждания са друг проблем на "Бърза помощ". Това са около 4% от всичките, поясни д-р Гелев. Звънели хора, които смятат, че е смешно да разкараш напразно спешния екип. "Седят на маса, пият и решават да извикат на майтап линейка. Да не говорим за дрогирани, повлияни от алкохол на гарата. Случаите са най-различни. Дигитализацията сега позволява всеки телефон да се декодира и става ясно откъде е обаждането. Но явлението продължава да съществува. Някои дават реално съществуваща улица, но такъв номер, блок или дори етаж не съществува", описва проблема д-р Гелев.

  Всеки реанимобил в София отговарял 100% на световните изисквания. Вътре има всички необходими уреди и помагала за оказване на спешна помощ. Друг въпрос е дали лекарят е взел със себе си от колата към адреса всички необходими уреди, които могат да тежат и 30 кг. В линейката има кардиограф, дефибрилатор, респиратор и аспиратор, няколко вида шини и носилки. Поддържаме и резервна апаратура, счупи ли се нещо, веднага го подменяме, казва д-р Гелев.

  Линейките стигат бързо до адресите, но понякога минава време от повикването до самото посещение.

  Причината е, че екипите в момента може да са заети, и първият, който се освободи, тръгва към новия адрес. Тогава чакането може да е и два часа. Иначе пътуването отнема средно 10-15 мин максимум и по този показател сме наравно с европейските столици. Дежурните екипи в "Бърза помощ" рядко се прибират в базата, обикновено от единия адрес веднага поемат към следващия. Шофьорите в София често са изнервени и невинаги искат или пък могат да направят път на червените лампи. По-лесно е там, където има бус ленти.

  "Много хора смятат, че могат да ползват спешния телефон за преглед вкъщи. Викат линейка дори за радикулитни болки, за пръстче, прищипано на врата. Толкова фрапантни случаи са единици, но пък те не влизат статистически в 4-те процента фалшиви оплаквания, а в онази голяма група на адреси, които нямат основания да се квалифицират като спешни или дори като неотложни повиквания", коментира и д-р Румяна Колева.

  Все още спешните лекари стават жертва на агресивно поведение по време на работа. Почти всяка седмица напоследък имало някакви инциденти - пациентите крадат документи от линейката, удрят и ритат лекарите или пък си изливат яда върху колата, като я блъскат и режат гуми.

  "Бърза помощ" в столицата обгрижва и бездомници. През зимата е по-тежко, защото има много измръзнали.

  "Най-често ги караме в "Пирогов", обработват им раните. Някои остават за болнично лечение. Имаме добро сътрудничество с общината, когато става дума не само за клошари, но и за самотни възрастни хора, които се нуждаят от настаняване в дом. Обаждаме се на дежурния в общината, който помага за координирането със социалните служби. Насочват ни към подходящо заведение. Има и за болничен престой - лечебното заведение в Бухово, там отиват онези бездомници, които нямат нужда от активно лечение, а от малко допълнителни медицински грижи", пояснява д-р Румяна Колева.