Сбогом на брифингите и благодаря за миенето на ръцете!

Приключи ли всичко с коронавирус епидемията в България? Или не всичко, но се случва нещо, което или не искат да ни обяснят или не можем да разберем. Напук на високите цифри и доста мрачните прогнози от миналите дни, от днес брифингите се самоотмениха. Улиците са пълни с хора без маски (напълно законно) и темите на разговорите са напълно различни. Все едно март и април въобще не са съществували, а от февруари директно сме излезли в май. Спокойствие, усмивки и някакви неща, които са налепени по дърветата и скамейките. Никой не ги чете, защото е ясно – няма и кой да проверява.

Свърши ли? Победихме ли? Не разбрах.

Ако си говорим сериозно, предизвикателството на коронавируса дълго още ще тества нервите, страховете, както и готовността ни. И ако сравним световната пандемия с нещо много сходно и засегнало всички нас, Чернобил, дълго време няма да излезе извън разговорите ни.
Можем ли безпристрастно да поговорим за изминалите месеци?

Раят на паразитния медиен шум

Небивал бум на всички възможни медии, сайтове, телевизии или просто хора с някакъв канал някъде. Когато си поставен в клетка и нямаш много полезни ходове, единствено можеш да отвориш очи и да зяпаш. Още от първите дни ни заляха фалшивите новини. Жълтата хроника вече не беше интересна, когато черната преобладаваше – конспиративни теории, изказвания на доморасли експерти - „аз просто така го усетих”, „така пишат в интернет” и подобни. Нощта ражда чудовища, а за няколко седмици те напълно завладяха съзнанието ни. Да, имаше опити да се санкционират някои от тях, но определени послания станаха по-популярни именно заради това. Свободата на словото, 111-то място в класациите и други подобни.
Не пихте дезинфектанти, нали? Горди сте от това, но заедно с това предупредихте всички наоколо за бедствието с 5G. Ненавреме се появиха и светлините в небето.
СЗО сериозно предупреди, че новините за коронавирус вменяват страх, а той е вреден за имунитета, а и за психическото здраве. Не можахме адекватно да преценим сериозността именно заради страха. Някои от нас пък напълно отрекоха всичко, сякаш не съществува. Страхът от страха не се нарича безстрашие. Понякога просто му казват лудост.

 Времето на брифингите и генерала

Ако една суха статистика се повтори на милиони екрани и устройства, то тя със сигурност ще се овлажни от хорските фантазии. Родиха се стотиците меме изображения с репликите на проф. Мутафчийски. Появиха се и яростните му опоненти, които критикуваха всяко негово движение или мимика. Всъщност, лоша шега изигра свръхпопуляризацията на този формат. Вярвам в чувството за хумор на всички участници в тези брифинги, защото иначе трудно се издържаха някои от въпросите на определени медии. За други пък отговор нямаше, защото професионалистите не могат да отговорят вместо политиците.

Професионалисти срещу професионални политици

Ако това беше мач, професионалистите печелят с много отбелязани голове. През повечето време политиците стояха на скамейката или имитираха някакви движения, които трябваше да доведат до някаква, макар и служебна победа.

Ясно говориха лекарите и учените на България. Политиците и администраторите нещо се загубиха. Напълно очаквано, това не ни изненада. Случи се и чудото – останаха без заплати. Лично аз нямам против и така да продължава. Ако някой успя да влезе във вниманието на хората, това не бяха професионалните политици. Загуба на присъствие с вкус на фурми.

В България не сме така зле. Или поне така излезе!

Въпреки многото песимистични очаквания, оказа се, че България не е така зле. Имаме своя малък потенциал и ако успеем да го мобилизираме, могат да се случат хубави неща. Не говоря за болнични легла или за добро оборудване. Лекарите застанаха на своя пост и гордо направиха своите чудеса, въпреки лошата материална база, въпреки липсите.
Дълги години в здравеопазването цари хаос, който няма край. Удачна форма за безбройни по размер и брой кражби на всякакво ниво. Болниците успяха да се подготвят за огромното предизвикателство, не и без помощта на безбройните дарители. Колкото и да е популистко, заедно можем много неща. Друг въпрос е, че трябва да можем и без даренията, защото за това плащаме данъци и те отиват и там. Явно в последните години точно там не бяха достигали. Нужно е това да се промени.
Не трябва да забравяме, че от сградата става болница едва когато там има лекари и друг квалифициран персонал. Не трябва да го забравяме, защото това се оказа най-големият проблем. Горчив урок. Може ли да се промени нещичко в тази посока? Дано!

Горе удря гръм, а в подножието има само ехо

Вие може и без маска. Не, не можете без маска. Ама може в парка, но трябва да имате и куче. Не е ясно, това куче може ли да е с вас или може и да не е с вас. Не навсякъде хората възприеха добре административния хаос, който определени заповеди докараха със себе си. Вечерните часове, КПП-тата, декларациите , огромните глоби – тепърва ще имаме време да анализираме всичко станало. Нямам идея дали глобите ще могат да бъдат събрани и дали няма да паднат в съда. Това далеч не е най-важното.

Нямам идея защо в България е трудно да се издаде една юридически разбираема заповед, която да бъде издържана и да не търпи интерпретации на всяко ниво. Нямаме достатъчно добри юристи или нямаме експерти, които да подадат ясен и окончателен текст? Дали това се случва заради голямото напрежение или просто така си вървят нещата? Не знам.

Хубавите неща

Може да се смеете, но от дете не бях дишал толкова чист въздух в центъра на моя град. Мога и да гледам в далечината, без всичко да се замазва от обичайния смог. Хубаво е да има добри примери, когато хората се обединяват и правят заедно добри неща. Дано това да продължи.
Заговори се за електронна рецепта, управление, услуги. Видяхме колко зле сме (в сравнение с много други държави). Ние тук все още плюем по химикалите и търкаме с гумичка. Стремим се да го препишем четливо, защото навсякъде ни искат хартиен оригинал. Нямаш ли хартия, не си човек. Не дай боже пък да не е подпечатана хартията с печат, изгубен си.
Светът, а и България ясно доказа, че можем да бъдем и нещо повече от опашка пред магазина за новия модел телефони.

Случи се и чудо. Забелязахте ли, че в някои магазини вече служителите са с маски и ръкавици. Неочаквано чисто е и така трябва. Хигиената винаги трябва да е висока. Явно преди е било различно, ако сега го забелязвате.

Лошите неща

В други магазини пак ви очаква лелята с мръсна тениска и пожълтял подбрадник, която ви пипа хляба и парите с едни и също мръсни ръце, а след това хваща парцала. Идва нов клиент, а тя пляска с длани („да паднат микробите”) и започва да му реже кашкавал. Правите забележка и отказвате да вземете стоката, а тя се хили. В очите й сте явно слабак, който не е достатъчно силен.
Достатъчно силно е застъпено усещането на много от нашите сънародници, че нищо няма никакво значение, че зад прага на техния обект не влиза никой, ни НАП, ни БАБХ, никакви контролни органи. Дали това наистина е така? Сещам се за липсата на глобени за пушене на закрити пространства и за одимените ресторанти и кафенета. Вършели си работата институциите, ама имало леки пропуски. Ще го търпим ли още това?
Тепърва ще усетим и тежкия психически удар, който престоят у дома ще ни донесе. За икономиката – да не говорим, кризата вероятно ще ни преследва с години. Но и това ще преживеем. Но нека да не прекаляваме с лошото.

Същества ли въобще коронавирусът?

Естествено, съществува. И ако питате дали е смъртоносен, да, абсолютно. Еднакво смъртоносен с инфаркта, инсулта, онкологичните заболявания, пътните произшествия и още куп неща. Тях никой не ги е отменил и те също имат своята печална статистика, за която сякаш забравихме.
Песимистите явно ще твърдят, че коронавирусът е още една причина да умрем. Оптимистите знаят, че това е още един довод да живеем разумно, премерено и с надежда, че можем да се справим с всичко. Можем да умрем само един път, но всеки друг ден трябва да живеем.

Това бяха моите размисли днес, ден втори без маски и ден първи без брифинг. Дали всичко е свършило? Не, както няколко пъти подчертах, нещата едва сега започват. Хубавото е, че зависят от нас. Не трябва да го забравяме. И си мийте ръцете редовно! Доста време го бяхме пренебрегнали това простичко и ефикасно лечение на много от световните здравни проблеми.