Сексуален тормоз и изнасилвания на жени в индийските затвори

Акценти

В затворите в Западна Бенгалия, Индия, сексуалното насилие е ежедневие. На мъжете, които излежават присъда, се осигуряват жени (също затворнички), а бебетата, родени там, са стотици. Въпреки че порочната практика не е тайна, жените се страхуват да говорят за това.

През 90-те години Тапас Кумар Банжа започва разследване, свързано с условията в пренаселените затвори в индийския щат Западна Бенгалия. Той обаче не е подготвен за онова, с което ще се сблъска. 66-годишният днес адвокат разказва, че жените са сексуално насилвани от мъжете, като голяма част от тях забременяват.

Историята на 13-годишната Луси

Луси е едва на 13 години, когато семейството, в което е наета като домашна прислужница, я обвинява в кражба и подава сигнал в полицията. Тя не може да говори и си служи с пръсти, за да разкаже през какво е преминала в затвора.

След като е прекарала един месец в затвор за възрастни, Луси е откарана с полицейски автомобил до съда. На връщане двамата полицаи, които я охраняват, й запушват устата и й завързват очите, след което заедно с шофьора я изнасилват.

След случилото се, момичето е преместено в защитено жилище, където 8 месеца по-късно ражда.
34 години след първото си разследване Банжа твърди, че днес проблемът е още по-сериозен, а сексуалното насилие над жените затворнички продължава да е порочна практика в затворите в Западна Бенгалия.

Адвокатът споделя, че по време на интервюта, които провежда през 2020 г., над 10 жени му признават, че са били изнасилени и са забременели, докато чакат делото им да бъде разгледано в съда.

Липсата на женски затвори в Индия

Индийският щат разполага само с един женски затвор, който е регистриран официално като „изправителен дом“. Броят на жените затворнички в Западна Бенгалия е приблизително 1885 жени, като всички онези, за които няма свободно място в изправителния дом, са разпределени в мъжките затвори. Там, за жалост, по-влиятелните и силни мъже се ползват с привилегии, които включват и свободен достъп до женския сектор. Първите прояви на насилие започват още в деня, когато арестуваната жена пристъпи прага на затвора.

На 8 февруари 2024 г. Банжа представя пред съда в Калкута цялата информация, с която се е сдобил по време на интервютата с жените затворнички. Той изготвя писмена петиция с молба за намеса от страна на компетентните органи. В доклада си адвокатът нарича „нечовешки“ условията, в които затворничките живеят, и твърди, че изтезанията там са често срещано явление, но биват прикривани от персонала.

>>> Да дойдеш на този свят в резултат от изнасилване: Не позволявайте на това да ви определя

Към 2024 г. в индийските затвори са се родили и живеят 196 деца

Защитникът на женските права допълва: „Много от жените забременяват и раждат там, въпреки че по закон не им се полага посещение от съпруг. Към месец януари 2024 г. има 196 деца, които живеят с майките си в затворите на Западна Бенгалия.

След публичното оповестяване на тревожните данни, Върховният съд изпраща запитване за повече информация до Щатската служба по изправителна политика. От там разкриват, че за периода януари 2020 г. – декември 2023 г. в държавните затвори са се родили 62 деца. Според служителите обаче повечето жени са били бременни при арестуването им или са забременели по време на някое условно освобождаване.

Управлението на щата отрича информацията и обвинява Банжа в клевета. Лакшми Меена, генерален директор в направление „Изправителни услуги“ в Западна Бенгалия, заявява, че докладът е „подвеждащ и унизителен“.

Адвокат Банжа: „Служителите на затворите получават крупни суми“

Според юриста властите отказват да признаят, че в индийските затвори сексуалното насилие е ежедневие. „Много хора ще загубят работата си, ако всичко това добие гласност. Служители на затворите получават крупни суми, за да си мълчат“, допълва Банжа.

Властите отхвърлят предложението за въвеждане на тест за бременност преди влизане в затвора
Той настоява за сериозни реформи, сред които изграждането на женски затвори и въвеждането на задължителен тест за бременност при влизане в затвора. Второто предложение обаче бе отхвърлено на 21.02.2024 г. от съда в Калкута под претекст, че нарушава правото на неприкосновеност на жената.

Палаби Гош, основател на благотворителната фондация Impact and Dialogue за борба с трафика на хора, няма съмнения, че в индийските затвори мъжете изнасилват жените затворнички. Една от жените, жертви на трафик, с които Гош е работила, й е споделила, че по време на престоя си в един от затворите, тя и нейните съкилийнички са били изпращани насила в килиите на по-влиятелните мъже.

Гош допълва: „За съжаление е много трудно да се събере информация за случващото се там, защото жертвите се страхуват да говорят. Страхуват се, че един ден ще бъдат наказани от насилниците си.“

Страхът на жертвите

При едно от своите по-скорошни посещения в изправителния дом за жени Alipore в Калкута, Банжа се среща с 15 деца и една бременна жена. Нито една от настанените там не събира смелост да отговори на въпроса дали е забременяла в затвора, но всички потвърждават, че са родили там. Адвокатът смята, че, ако признаят, жертвите ще бъдат подложени на нетърпим физически и сексуален тормоз, а онези, които излежат присъдата си, ще бъдат отхвърлени от обществото.

Арие Нейър, активист в защита правата на човека, който участва в изготвянето на доклад за условията в индийските затвори през 1991 г., също открива доказателства за извършваните изнасилвания. Въпреки това не е учуден, че три десетилетия по-късно нищо не се е променило. Нейър допълва, че през годините е публикуван не един доклад, разкриващ жестоката действителност в индийските затвори, но резултат от тях няма.

Друг документ, изготвен през 2018 г. от Министерството, което отговаря за жените и децата, разкрива, че насилие над затворничките има в цялата страна. В него пише още, че „официалните доклади нямат тежест, защото жените се страхуват от отмъщение, когато бъдат върнати в същите тези смесени затвори“.

Най-застрашени са бедните жени

Експерти подчертават, че най-силно застрашени от сексуално насилие в затвора, са жените с нисък икономически и социален статус. Вътре в затвора има строга йерархия. Тя превръща най-бедните и беззащитни затворнички в жертва на изнасилвачите.

За изнасилването на Луси първи разбират нейните съкилийнички. Медицинският преглед доказва извършеното престъпление, както и факта, че Луси е все още дете. Самата тя признава, че до тогава никой не се е интересувал от нея и състоянието й.

Нападателите й са арестувани и обвинени. Единият умира в затвора, а другите двама са оправдани десет години по-късно. На въпроса дали смята, че справедливостта е възтържествувала, Луси поклаща отрицателно глава. 65-годишният й чичо допълва: „Никой не се интересува от болката, която изпитват бедните.“