Терапия за възстановяване на говора след инсулт подобрява психичното здраве на пациентите

Статистиката сочи, че 25% от възрастните ще претърпят инсулт някога през живота си. 1/3 от оцелелите след него ще страдат от мозъчно увреждане, които ще доведе до нарушения в говора – състояние, известно като афазия. Тя засяга както говора, така и разбирането на чуждата реч и способността за четене и писане, без да влияе на интелигентността. Тежестта на симптомите може да варира от разбъркване на няколко думи до невъзможност да се говори.

Афазията води до депресия

Афазията може да влоши значително качеството на живота на пациентите и да доведе до прекъсване на лични взаимоотношения, загуба на работното място и отпадане на повечето социални ангажименти. В резултат 2/3 от хората с афазия изпадат в депресия. Все още много от тях не могат да намерят подходящата психологическа подкрепа, защото обикновено сеансите включват разговори, в които те не биха могли да участват.

Изследването на Сара Норткот, преподавател по речеви и езикови терапии към Лондонския университет „City“, и нейните колеги е насочено към намирането на начин психологическите терапии да бъдат адаптирани спрямо нуждите на пациенти с афазия след инсулт. След тясно сътрудничество с речеви терапевти, специалисти по психично здраве и самите потърпевши екипът успява да разработи терапия, която според болните дава резултат и им помага да живеят по-пълноценно.

Достъпна терапия

Норткот пояснява, че терапията е адаптиран вариант на така наречената „кратка терапия, фокусирана върху намирането на решения“. Тя дава възможност на пациентите да осъществят важни промени в живота си. Предразполага ги да опишат как виждат бъдещето си, да проверят уменията си и същевременно ги подкрепя по пътя на адаптация към новите обстоятелства. По време на сеансите хората могат да обсъдят с терапевта своите преживявания и мисли.

В експеримента на лондонския екип участват 30 души с инсулт, които страдат от афазия. 14 от тях проявяват тежки симптоми, а останалите 16 – по-леки. Те претърпяват инсулт между 6 месеца и 12 години преди началото на проучването. Всеки доброволец може да се подложи на максимум 6 сеанса с продължителност около час и интервал между тях повече от 3 месеца. Речевите терапевти са специално обучени за целта.

Визуални средства за улесняване на комуникацията

За да бъде приложим подходът при пациентите с инсулт, се използват различни средства, чрез които те могат да споделят емоциите и мислите си – разговори, жестове, картини, предмети, мимики или изписване на ключови думи и изрази. Въпреки че интелигентността на пострадалите не е засегната, голяма част от тях трудно разбират, когато човекът отсреща говори бързо.

С цел да улеснят участниците при разбирането, експертите използват опростен език, говорят по-бавно и си служат с визуални средства при комуникацията – писане на ключови думи, жестове и картини/ снимки. Най-важният елемент обаче, без който лечението не би дало резултат, е времето. Пациентите разполагат с достатъчно време, за да изразят мислите си и да обработят информацията, която получават от терапевта.

Времето – ключов елемент от терапията

Пациентите са подтиквани да споделят как си представят пълноценния живот с афазия. Те могат да посетят терапевта, за да се похвалят, че са постигнали малък успех като например да си сипят сами храна в чинията. За всеки друг подобно постижение би изглеждало странно, но не и за човек, който дълго време не е успявал да се обслужи самостоятелно. Сеансите са мястото, където доброволците спокойно могат да разкажат за първите мисли, след като разбират, че страдат от афазия, за времето, прекарано в болницата или периода на възстановяване и адаптиране към новия начин на живот след инсулта.

Ролята на пациентите не е само пасивна. Те опитват да развият своите качества, така че по-лесно да свикнат с предизвикателствата, които ги очакват.

Обратна връзка от пациентите

Обратната връзка от групата участници разкрива, че терапията има положителен ефект върху афазията и че е много важно всеки, който страда от речевото нарушение, да потърси психологическа помощ.

Много от пациентите са благодарни, че има с кого да споделят под някаква форма какво изпитват, какви са очакванията им и какво мислят за живота с афазия след прекаран инсулт.

Не на последно място те споделят, че се радват на компанията и възможността да се почувстват свързани с друго човешко същество.
Немалка част от пациентите разкриват, че животът им се е променил в положителна посока след провеждането на терапията. Някои добиват увереност да говорят отново по телефон, а други да си припомнят любими занимания като готвенето например. Разговорите с терапевт им вдъхват кураж и ги карат да се чувстват както преди.

Проучването на Сара Норткот показва, че дори хората със сериозни речеви нарушения могат да се възползват от лечението, когато тя е адаптирана за техните специфични нужди. Важно условие е въвлечените в целия процес речеви експерти, терапевти и здравни работници да бъдат добре обучени и да подходят уверено спрямо пациентите с афазия.

Броят на хората с афазия не е никак малък, но информираността относно състоянието остава слаба. Те често са самотни, а единственото, от което имат нужда, за да живеят по-добре, е време. Време да изразят себе си. Време да покажат кои са всъщност и да напомнят на останалите, че зад неспособността да говорят се крие един и същ човек, който иска да бъде забелязан и оценен.