Д-р Михаил Протич: Ако не се контролира, предсърдното мъждене води до инсулт

Предсърдното мъждене е един от честите проблеми, с които лекарите се сблъскват. Ако не се лекува, то може да доведе до редица усложнения. Какви са те, как може да се справите с проблема, попитахме д-р Михаил Протич. Той работи в болница "Тракия" и е специалист по кардиология и електрофизиология. Болница "Тракия" е едно от четирите места в цялата страна, където предсърдното мъждене се лекува с най-съвременните методи като радиофреквентната аблация. 

Д-р Протич, какво представлява предсърдното мъждене?

Предсърдното мъждене е най-честата аритмия сред хората. Това е заболяване, което се проявява със симптоми като сърцебиене, задух, причерняване, лесна умора. Най-често се среща сред по-възрастните хора, както и при генетична предарзположеност. Съчетава се и с други сърдечни заболявания като исхемична болест на сърцето, вродени и придобити клапни заболявания, някои ендокринни проблеми.

Какви са причините и рисковите фактори за появата на предсърдно мъждене и на аритмиите?

Най-често причините са заболявания на сърцето, които водят до промени на миокарда и създават условия за наличието на този вид аритмия. Сред рисковите фактори освен генетична предиспозиция, са артериалната хипертония, захарният диабет, затлъстяването, най-общо казано метаболитният синдром. Начинът на живот също оказва влияние, както и честата употреба на алкохол.

Какво се случва в сърцето при предсърдното мъждене, защо то започва да бие неконтролируемо?

Най-общо казано предсърдното мъждене представлява една електрическа болест на мускула на предсърдията на сърцето. При него още на клетъчно ниво има промени, които водят до забавяне на електрическите токове. Това са, например, настъпването на фиброзни промени, тоест заместването на мускулната тъкан със съединителна. Наличието на тези участъци в клетките на предсърдията води до разбъркването на електрическите импулси и до тяхното хаотично движение, което обуславя самата аритмия.

Винаги ли човек разбира, че има предсърдно мъждене или то често остава незабелязано?

При някои пациенти симптомите са налице, а при други проблемът се открива съвсем случайно на един профилактичен преглед или при възникнало усложнение. Аритмията е социално заболяване, защото води след себе си редици други проблеми.

До какви усложнения може да доведе аритмията?

Самата аритмия не е опасна сама по себе си и в повечето случаи може да бъде контролирана с медикаменти. Но тя причинява образуване на тромби. Затова най-честите усложнения са мозъчна емболия (така нареченият мозъчен инсулт), както и други емболии в тялото – запушване на артерии на краката, ръцете, на вътрешните органи.

Защо аритмията води до образуването на тромби?

Електрическите вълни, които пораждат хаотичното и не нормално функциониране на предсърдията, водят до завихряне на кръвта в сърдечните кухини и оттам се стига до повишеното тромбообразуване. Ние използваме специален алгоритъм, по който определяме кои хора са в риск за повишено тромбообразуване. При тези пациенти задължително започваме лечение с така наречените антикоагуланти. Повишен риск имат пациентите над 65 години, както и тези с хипертония, диабет, други сърдечно-съдови заболявания, предходни инциденти с тромбообразуване. Жените също така са с повишен риск заради пола си.

Защо хората с високо кръвно и диабет са по-предразположени към аритмия?

Защото тези проблеми могат да доведат до редица други заболявания. Тези пациенти имат по-голям риск от развитие на атеросклероза, а тя е заболяване, което може да влоши както аритмията, така и да доведе до появата на други, застрашаващи живота заболявания.

Как се диагностицира аритмията?

Освен по симптомите, които пациентът описва, се правят и редица изследвания. Сред тях на първо място е електрокардиограмата, след това поставянето на 24-часови ЕКГ- устройства - холтери. Регистрацията на такъв запис може да даде диагнозата, защото има и други ритъмни нарушения, които могат да се крият под подобни оплаквания. Ние трябва да сме прецизни в диагностицирането, тъй като предсърдното мъждене води до по-сериозни усложнения. Има и други сърдечни тахиаритмии, които не са толкова опасни и не водят до сериозни усложнения.

Какво е лечението на аритмиите?

Предимно медикаментозно, като подходите са с така наречените антиаритмици – група лекарства, които имат за цел да предотвратяват последващи пристъпи или да ги правят по-кратки и по-леко поносими. Има медикаменти, които поддържат една нормална сърдечна честота при пациентите. Чрез тях ние поддържаме контролирана аритмия. Радиофреквентната аблация е друг метод на лечение, който се препоръчва и от Европейското аритмологично дружество. Това е немедикаментозно лечение на предсърдното мъждене. Метод, който става все по-добре развиващ се и с все по-добри клинични резултати.

Какви са предимствата на всеки от методите?

Много е трудно да сравняваме така нещата. Ние имаме принципи, които налагат първо да се започне медикаментозно лечение, въпреки че медикаментите не са идеални и няма такъв, който да елиминира пристъпите напълно. Принципът е да се намесим с електрофизиологичното изследване и радиофреквентната аблация, когато няма нужния ефект от лекарствата. Аблацията също не е 100% ефективен метод, средно 60-70 на сто от пациентите, преминали през такава процедура, спират да получават повече пристъпи. При някои се налага повторение за постигането на по-добри резултати.

В какво се изразява радиофреквентната аблация?

Методът се състои в изолиране на виновните за появата и поддържането на аритмията места в сърдечния мускул. Практически го постигаме чрез така наречената радиофреквентна аблация. При този метод нанасяме малки ранички в сърдечния мускул и по този начин изолираме виновната тъкан. Още по-просто казано "изгаряме" с ток болната тъкан.

Кои са подходящите пациенти?

Това са пациенти, при които реално ще има подобрение в качеството на живот. Това е смисълът на тази процедура. Има пациенти, които не усещат предсърдното мъждене, те не са подходящи за тази процедура, защото нямат нарушаване в качеството на живот. Онези които имат оплаквания и при които няма ефект от медикаментозното лечение са подходящи.

Колко време след процедурата човек може да се възстанови и да води обичайния си живот?

Самата процедура има продължителност средно около 4 часа. Но времетраенето е абсолютно индивидуално и зависи от самия пациент. След интервенцията болният трябва да лежи известно време, след това се раздвижва и може до няколко дни да се върне към нормания си ритъм на живот.