Психологът Радост Овагимян: Прекомерното медийно потребление ражда излишна паника и вредни страхове

Радост Овагимян е психолог-консултант с професионални умения, свързани с когнитивно поведенческа терапия, памет и когнитивни процеси, невропсихология, психодиагностика ,психология на личността, мотивация на поведението,психология на малката и голямата група,консултиране при зависимости, мотивация на поведението . Тя е директор „Човешки ресурси“ в МБАЛ „Тракия“, а от началото на кризата COVID-19 прави безплатни психотерапевтични консултации чрез гореща телефонна линия на номер 0887557651. За първите две седмици след разкриването на телефонната линия помощ на нея са потърсили над 120 жители на Стара Загора и региона. Попитахме Радост Овагимян кои са най-честите тревоги на хората, които търсят психотерапевтична помощ по телефона:

- Г-жо Овагимян, търсят ли старозагорци помощ и съвети на безплатния консултативен телефон на Болница „Тракия“, на който отговаряте като професионален психотерапевт?

- Старозагорци търсят тази помощ всекидневно. Вече имаме 112 човека, които са се обадили и са потърсили подкрепа. Не мога да кажа, че това са хора в спешна ситуация. По-скоро са тревожни, изпитали силен стрес и напрежение, хора. Някои от тях страдат от болести на сърцето и се притесняват от обострянето им. Въпросите, които задават, са от най-различен характер. Надявам се, че всеки един от тях е намерил подкрепа и разбиране в тази обстановка на пандемия и страх. В края на нашите разговори хората остават с позитивно отношение и спокойни, което е изключително важно.

- Как се отразяват психическо разстройство и притесненията на хората от кризата с Ковид-19 върху физическата им кондиция. Могат ли тревогите им да обострят техните заболявания?

- В момент на стрес човешкото тяло произвежда и трупа повече адреналин. Основната роля на адреналина е да подготви организма за справяне с възникналата ситуация. Той влияе също и на емоционалното състояние. При засилено производство на адреналин, най-честите симптоми са: силна бледост, потене, гръдни спазми, пристъпи на тревожност, повишено кръвно налягане.  Толкова сериозна вълна от емоции и многократни стресови ситуации създават усещане за апатия и неспособност да се разсъждава ясно и последователно. А в момента знаем, че нивата на този стрес са много високи и стимулират развитието на различни болестни състояния. Такива са болестите на сърцето, стресовите ситуации влияят отрицателно върху състоянието и функционирането на сърдечно-съдовата система, което води до развитие на заболявания, като хипертония например. Хроничният стрес  от своя страна може да отключи или обостри диабетни състояния. Вредният стрес, който получаваме всеки ден в условията на ограничения, може да даде своите хронични отражения, ако му се поддаваме.

От това, което ми казват хората по телефона, установявам, че хроничният стрес се задълбочава. Главоболието също е често срещано физическо състояние, като следствие от психическото натоварване и тежката тревожност. Стресът причинява не само главоболие, но и напрежение в областта на шията и дълготрайна мигрена.

Често депресивните състояния, тревожността и напрежението пораждат разстройство на стомашно-чревния тракт, лекарите го описват като био социално заболяване.Това означава,че се появява от честият стрес и неврози причинени от стресогенни ситуации. Над 20 от обажданията дотук са от хора с точно такъв проблем. Слушането постоянно на тревожни новини, медийното потребление от „създателите на паника“ предизвикват ръст на болестните състояния.

Кои страхове в момента са по-големи – от опасността да се заразят с вируса или от заплахата да останат без работа и доходи?

Това е изключително интересен въпрос, който наскоро коментирахме в Болница „Тракия“. Мога да кажа, че 60% от хората се обаждат най-вече заради проблеми от икономически характер, заради тревогата какво ще правят по време на неплатените отпуски, при липсата на заплата, страхът, че ако останат без доходи няма да могат да плащат сметките по битовите си нужди. Тези въпроси пораждат състояния на вътрешно напрежение, безпокойство и възбуда, стигаща понякога до паника.

Около 40% са хората, които се обаждат, за да потърсят помощ имат проблеми с психиката, които включват промени в мисленето, емоциите и поведението или комбинация от тях. Много от тях търсят подкрепа за свои близки, злоупотребяващи с психоактивни вещества. Те се притестяват, че не могат да им помогнат и питат как да се справят. Често се обаждат заради алкохолен проблем в семейството, търсят помощ и информация как да реагират.

Вие всеки ден обикаляте отделенията на Болница „Тракия“ и разговаряте с пациенти, които имат нужда от психологическа подкрепа. От кои отделения най-често ви търсят и с какви въпроси?

Най-често в момента влизам в отделенията по хирургия, гастроентерология, кардиология, в неврологично отделение. Проблемите, по които ме търсят пациентите най-често, са заради постоперативен стрес след хирургична интервенция.  Симптомите, които се наблюдават най- често са:  тревожност, нестабилност на автономната нервна система, емоционално вцепеняване и повторно преживяване на травматичния случай след телесно или емоционално напрежение, надхвърлящо обхвата на това, което може логично да се очаква и е травматично за повечето от тях.

Някои от тези пациенти след операция получават паник атака. Знаем, че тя се характеризира с физически и психически усещания, които понякога за пациентите изглеждат животозастрашаващи. Но винаги свеждам на пациентите добрата новина, че дори да да изпаднали в паник атака, тя обикновено преминава бързо и не оставя последствия за здравето. Повечето пациенти от различните отделения се нуждаят от адаптационен период, защото в изолацията, в която попадат в болничната среда и незъвможността да излизат известно време навън, понякога засилва техните страхове и усещането за паника. Като симптоматика тези пациенти може да изпитат виене на свят, недостиг на въздух, мускулна слабост,чувство на силен страх,усещане за губене на връзка с действителността, усещане, че губят контрол.

Липсва ли ви личния контакт с пациентите, когато се налага да осъществявате терапията по телефон в условията на карантина?

Едно от основните неща, с които работи добрият психотерапевт, това е емпатията - способността да се поставиш на мястото на другия, без да излизаш от собствените си граници.  Да бъде искрен, разбираем, заинтересован, насърчителен. Това се постига най-добре, когато терапевтът има личен контакт с човека – за да се усети неговото присъствие, неговата аура. И обратно. Доверителна връзка, без която нищо не може да се постигне. Трудно е, когато се говори по телефон и се създава доверителна връзка, но благодарение на обучението по когнитивно-поведенческа терапия успявам да я създам по телефон, по скайп и по всякакви други платформи, но наистина доверителната  връзка е най- обра и ефективна, когато се виждаме с хората лице в лице.

Какво ще посъветвате всички хора, които се притесняват заради ситуацията с коронавируса?

Днес хората нямат нужда от съвети, а аз като психолог избягвам да съветвам. Хората днес имат нужда от подкрепа, разбиране и отношение. Те имат нужда от информация как да запазят физическото и психическото си здраве. Но бих им казала да ограничат медийното потребление, доколкото могат, защото то е създател на излишна паника и на вредни страхове. Това не означава обаче да бъдат безотговорни към ситуацията, в която се намираме. Бих им предложила да се фокусират върху положителните неща, които могат да правят, защото това, че сме физически изолирани, не означава, че сме социално изолирани. Мога да им припомня, че когато нямахме всички тези ограничения, ние сами се изолирахме с телефоните си. Когато сядахме на кафе, вместо да говорим с човека до нас, ние забивахме поглед в телефона или снимахме храната си. В момента, в който ни отнеха контрола и свободата да се виждаме със същите тези хора, на които доскоро не обръщахме внимание изведнъж решихме, че това е изключително пагубно. Бих им казала да не гледат на физическото изолиране като на пречка, която ще ги спре да общуват, да бъдат креативни, да преоткриват себе си и другите през една различна позитивна нагласа. Социалните мрежи, интернет платформите вече са достатъчно развити. Нека в тази ситуация хората да обърнат внимание на чувствата си, на половинките си, на семействата си. Говорете за чувствата си, за това, което изпитвате в момента – за страховете си. За да усетите, че не сте сами. Защото, когато споделяме страховете и чувствата си, когато говорим за проблемите си и когато видим, че и други хора имат подобни проблеми на нашите, ние ги приемаме по-лесно и постигаме равновесие. Затова, изпитате ли необходимост, свържете се със свой близък, който би ви изслушал. Ако няма такъв човек, има и професионална помощ – ето, могат да се обадят и на този телефон от „горещата линия“ на Болница „Тракия“.

Как да избягаме от този омагьосан кръг на информационна атака от всички страни?

Много е важно хората да ограничат премислянето на това, което постоянно чуват и заради което се притесняват. Защото много често, когато започнем да се себеанализираме и да се вглъбяваме в себе си, започваме да градим тревожност и да създаваме „филми на ужаси“ в главата си, които ни карат да се чувстваме зле. Важно е да се правят прости упражнения за отпускане, да се медитира. И да не се забравя, че всичко в този свят е процес, който има начало и край. И че всичко около Ковид-19 ще премине. Въпросът е как ние ще преминем заедно през цялото това изпитание? Най-простият начин е като повярваме в собствените си сили.