Кардиологът д-р Ленко Михов: Сърдечноболните пациенти да избягват рязкото излизане от топло на студено

Д-р Ленко Михов е специалист кардиолог с богат опит в лечението на хронични сърдечносъдови заболявания. Има две специалности: вътрешни болести от 1986 г. и кардиология от 1990 г. От 1996 до 2014 г. е бил е началник на кардиологично отделение в ОРБ "Проф. Ст. Киркович". От 2014 година до днес е кардиолог в кардиологично отделение на Болница "Тракия".

Д-р Михов, обещаваният цяла седмица студ дойде. Известно е, че студът оказва неблагоприятно въздействие върху хората със сърдечно-съдови проблеми. Кои пациенти са най-уязвими?

Човешкият организъм се влияе от различни фактори на средата – атмосферно налягане, влажност, температура. Вегетативната нервна система на хората и на всеки бозайник реагира на тези външни фактори. Здравият организъм се адаптира много лесно към тези промени. При хроничноболните пациенти обаче променените условия на външната среда предизвикват абнормни промени и във функцията на вегетативната нервна система. Температурата – била тя прекомерно ниска или висока, е един от факторите, които оказват най-силно влияние върху вегетативната нервна система. Най-рискови при пикови температурни промени са пациентите с исхемична болест на сърцето. Рязкото излагане на студ при тях води до пренастройка на циркулацията на кръвта и рефлекторно до спазъм на коронарните артерии, което може да доведе до изява на исхемична болка. Друга рискова група са пациентите с хронична сърдечна недостатъчност по същата причина – в случая на студа.

По-малко рискова е групата на пациентите с артериална хипертония, но има тенденция при застудяване стойностите на артериалното кръвно налягане като цяло да се повишават, докато през летните месеци поради разширяването на кръвоносните съдове в топлото време и частичната дехидратация в горещините обичайно артериалното кръвно налягане се понижава. Затова препоръчваме в горещите месеци пациентите с артериална хипертония да намалят количеството на предписаните медикаменти, а през студените месеци да ги увеличат, но само и задължително под лекарски контрол.

Пациентите с исхемична болест на сърцето трябва да избягват рязкото излагане на студ. Най-често те получават стенокардна болка, когато от затоплено помещение изведнъж излязат на студено или ветровито. Най-честият провокиращ момент за настъпване на стенокардна болка е излагането на студен вятър. Затова излизането от топло на студено за тези пациенти трябва да става постепенно с период на адаптация.

Силният студ може ли да предизвика инфаркт?

По принцип да, ако пациентът има увредени коронарни артерии, има атеросклероза, плаки по коронарните съдове. Студът, предизвиквайки спазъм на вече увредените коронарни артерии, може да доведе до инфаркт! При нормални, здрави коронарни артерии студът сам по себе си не може да предизвика инфаркт.

Как би могъл да се предпази от сърдечен пристъп човек, който попада в изброените рискови групи?

Повечето хронично болни имат медикаменти, които трябва да използват при настъпила остра симптоматика. Те си ги знаят и обикновено ги носят в джоба. Ако се получи стенокардна болка при исхемично болен, е най-добре да се реагира с прием на нитроглицерин или инхалаторен нитрат. За предпочитане е, разбира се, да се избягва достигането на такова състояние, като исхемично болните внимателно правят плавен преход от топло към студено.

Приемът на топли напитки и незабавното загряване на тялото може ли да помогне в кризисна ситуация?

Добре е ако пациентът, ако излагайки се на студ получи някакви неблагоприятни симптоми, да влезе на топло, но отново избягвайки резкия преход от студ към топлина. Това е особено важно за пациентите с хронична сърдечна недостатъчност. Приемът на топли напитки не е начин за купиране на вече изявена клинична симптоматика.

Снимка: Болница "Тракия" - Стара Загора