Елица Хадживълчева: За една година 1333 деца се научиха да разпознават симптомите на инсулта

Тя приема реализацията на здравно-образователната програма „Бързи герои 112“ като кауза, за която си заслужава да се бориш. Защото е убедена, че става дума за обучение, което може да спаси един човешки живот, но и защото вярва, че също толкова ценно е възпитанието на малчуганите в дух на съпричастност, на грижа и на емпатия. В общество, чиито членове често се самообвиняват в студенина, краен индивидуализъм, живот, посветен повече на себе си и почти никак на останалите и в липса на състрадание и чувствителност, е невероятно да видиш толкова всеотдаен стремеж и посветеност. Тя е жена, сигурна в смисъла на това, което прави и вярва, че дори един спасен човешки живот си струва всички усилия.

Тя е Елица Хадживълчева. Национален координатор на България на животоспасяващата програма FAST Heroes 112 за деца от предучилищна възраст и до 4 клас, която ги обучава да разпознават симптомите на инсулта и им дава знания как да реагират, за да помогнат и да спасят.

„Бързи герои 112“ стартира през април 2021 г. До момента по нея са обучени 1333 деца, от 78 училища. 618 са онлайн активните семейства. 196 учители, превърнали се в посланици на програмата. Както приканва Елица Хадживълчева нека си представим колко много са хората, които вече разполагат със знания как да разпознаят симптомите на инсулта и как да спасят близките си. А това е от огромно значение, защото ако не се реагира правилно и навреме, последиците са тежка.

Правилната реакция обаче е възможна, когато хората са в състояние да разпознаят симптомите на инсулта. Заболяването, което покосява един от четирима възрастни по данни на СЗО. Да разпознаят и да реагират бързо и адекватно, на това учат децата, които са част от „Бързи герои 112“. Те от своя страна пренасят знанието в семействата си. Така постепенно кръгът на хората, които знаят как, кога и могат да спасят един живот, се разширява все повече. Това е, което носи чувство на удовлетвореност за Елица, но и желание да не спира, защото вярва силно, че няма нищо по-важно от живота.

С нея разговаряме за смисъла на програмата, за факта, че община Севлиево стана първата, в която всички децата от детските градини и училищата преминаха обучението. И още за интереса към „Бързи герои 112“ и желанието на много училища да станат част от него. За децата, родителите и учителите. За смислените каузи и хората, които застават зад тях. И за живота, който може да тържествува спасен.

Г-жо Хадживълчева, доколко удовлетворена се чувствате сега, когато 600 деца в Севлиево притежават нужните знания, свързани със заболяване, което отнема живота на твърде много хора?

Инсултът е причина №1 за смъртността в България от няколко години. За съжаление сме на първо място и в Европа. Когато започнах да се занимава с този проект не бях навлязла толкова дълбоко в темата. Постепенно се запознах в детайли с всички 48 болници в страната, чиито специалисти в неврологичните отделения са добре обучени как да действат при спешни случаи на хората с инсулт. Тогава си зададох въпроса как е възможно? Невролозите ни са обучени, болниците са добре подготвени, НЗОК осигурява превърналата се в стандарт за лечението интравенозна тромболиза. Всичко това реално спасява живота при инсулт, а ние сме на първо място по смъртност. Оказа се, че е така, защото хората не разпознават признаците и не знаят как да действат в случай на спешна нужда.

Така проектът „Бързи герои 112“ дойде толкова естествено. Да, изключително удовлетворена съм. Чувствам се спокойна, че дори на едно семейство да помогнем, един човешки живот да спасим, то всичките ни усилия са си стрували.

А как се роди идеята?

Преди повече от пет години станах част от фондация, която се занимава с организирането на национални кампании за превенция на сърдечносъдови заболявания и инсулт. Идеята е на Световната организация по инсулт и стигна до мен през 2019 г. Тогава те търсеха екип от хора, които да разработят тази идея за различните страни. Ето така „Бързи герои 112“ дойде в България. Началото бе поставено през 2019 г., през 2020 работихме дистанционно, защото нямаше как да покажем програмата на света заради COVID-19. Започнахме през април 2021 г. Община Севлиево прие радушно идеята и не само тя и Община Кнежа обучи своите 150 дечица. Програмата тепърва започва да се развива в България.

Разкажете за нея, г-жо Хадживълчева

Програмата е здравно-образователна. Насочена е към децата, но най-вече към техните семейства. Всички се учат да разпознават симптомите на инсулта, да реагират правилно, да позвънят веднага на телефон 112. Реално програмата използва ентусиазма на децата да споделят знанията си вкъщи. Толкова добре замислена е, че включва не само обучение на малчуганите, но и разпространение на знанията и ангажираност от страна на родителите. В края на тези пет часа, които децата преживяват заедно с бързите герои, те научават за основните симптоми на инсулта.

По време на тези часове те приготвят едни специални интерактивни карти, рисунки, послания, накрая ги събират в два пощенски плика и ги изпращат на своите баби и дядовци. Те от своя страна, умилени, защото внуците им са помислили за тях, написали са им послания, нарисували са нещо специално, изработили са им нещо за спомен, слагат всичко това на видно място. Най-ценното е, че върху интерактивните карти и посланията от внуците има информация за трите симптома и как да се действа в случай на спешност. Ето така дори в ситуация, в която човек се паникьоса и не знае какво да прави, пред него някъде наблизо стои нужната информация.

Имате ли обратна връзка и знаете ли как са реагирали родители, бабите и дядовците на дечицата, които са обучени?

Най-интересното е, че в първия момент хората казват: „Олеле, ще си говорим за страшни неща, за болести и за смърт“. И сякаш не могат да осъзнаят какво се случва. А в програмата никъде не става дума за това, че някой е болен, напротив, има бързи и супер герои, които помагат и спасяват живот. Когато обучението приключи, отвсякъде ни заливат с мнения родители, които споделят, че децата са ги накарали да се усмихват. Учителите са толкова вдъхновени и ентусиазирани. Всички благодарят. Приемам програмата като лична кауза и се чувствам безкрайно щастлива и благословена, че мога да направя нещо за хората, да вляза в домовете им и да им помогна да продължат достойно живота си ако им се случи да получат инсулт.

Много често казваме, че здравната култура на българина е ниска. Така ли е според Вас?

Това, което наблюдавам през последната една година, откакто работя с преподавателите, виждам, че наистина сме започнали да мислим различно, обърнали сме внимание към детайлите на здравето си. Най-хубавото е, че виждам как програмата в България е така устроена, а учителите са толкова ангажирани, че успяват да обучат децата още в самото начало. Сигурна съм, че когато получат информацията, те разказват вкъщи и това допълнително повишава здравната култура на семействата им.

Срещам се само с хора, които са осъзнати. 600 деца от Севлиево участваха в програмата без нито един родител да откаже, същото беше и в Кнежа. Смятам, че родителите на тези деца заслужават уважение, защото са прогледнали, че здравето е важно. Силно вярвам, че поставяме основа.

В този смисъл трябва ли да бъде засилено здравното образование в българското училище?

Разбира се. Когато направихме среща с Министерството на здравеопазването през декември 2021 г., те категорично подкрепиха инициативата ни, защото вярват колко е важно още в първите училищни години децата да бъдат насочени към темата за здравната култура. Не е случайно, че СЗО и ЮНЕСКО имат „Инициатива за здраве в училищата“, а нашата програма отговаря на нея. Дори в момента да няма други програми в България, „Бързи герои 112“ подкрепя желанието ни да повишим здравната култура на децата. Това, което разбираме от учителите е, че те не са се срещали до момента с толкова добре представена, организирана и подготвена програма. Децата са толкова вдъхновени и въодушевени, че след края на петия час учителите звънят и искат от мен да предложа още нови неща, защото не са в състояние да кажат на възпитаниците си, че обучението приключва. Искат да знаят още и още.

Мислите ли, че COVID-19 има съществен принос в желанието ни да знаем повече за здравето си и за начините да се предпазим?

Да, COVID-19 ни показа, че не сме безсмъртни. Показа ни го много агресивно. В рамките на една година загубихме много близки хора. Този страх ни накара да обърнем поглед към себе си. От друга страна, съществува и моментът, в който на хората им дойде в повече говоренето за болести и за превенция. Аз вярвам обаче, че добрият разум, желанието за живот и осъзнатостта на днешните родители и на младите хора водят в една посока и тя е да мислим повече за здравето си.

И най-важното е да научим децата да го правят, нали?

Нали знаете, ние сме отдадени на децата си. Всичко е свързано с тях, цялата грижа, вниманието.

А този проект е така обърнат, че освен здравно образование, ние ги учим на емпатия, на грижа към възрастните хора, на внимание. Обръщаме посоката в семейството, а това е страхотно, защото даваме не само здравна основа, но и учим на грижа и внимание към близките, към съседите, към човека на улицата, към приятелите и то по различен начин. Наблюдаваш и внимаваш за този човек, грижиш се.

Като имам предвид досега Ви с децата, преминали през програмата, ми е любопитно, какво мислите за клишето, че ние, българите, сме прекалено вторачени в собствените си проблеми?

Не знам. Моят досег е не само с децата, но и с учители, директори, кметове, родители. Фактът, че интересът към програмата се увеличава, че все повече вярват в нея и искат да я осъществят, означава, че хората са излезли извън проблемите си, дребнотемието, извън собствената си черупка и се опитват да направят нещо полезно както за себе си, така и за останалите. Винаги съм била оптимист. Вярно е, че има хора, вторачени в проблемите си, но се срещам с огромен брой светли личности. По-скоро не вярвам, че всички сме потънали в проблеми и живеем само с собствения си свят.

Как продължава програма „Бързи герои 112“?

Интересът към нея не спира. Това е постоянен процес. От самото началото реших, че няма да се фокусирам в София, където винаги всичко е най-лесно осъществимо, а ще работя с по-малките общини, необгрижваните детски градини и училища, с хората в по-малките градчета, за да бъда полезна. Наистина съм впечатлена от интереса.

Сега предстои връчване на специални сертификати в Севлиево и Кнежа. Те са за учителите, които осъществяват програмата напълно безкористно. Това не е проект, който има финансиране за управление, така че учителите не получават средства за това, което правят. Всички го приемат със сърце и душа, отделят от времето си, а това е впечатляващо.