Терапия с животни подпомага лечението на пациенти с психични разстройства във Франция

Френската болница „Вил-Еврар“ прилага необичаен подход в психиатричната грижа, включвайки магарета в лечението на хора с различни психични разстройства. Според специалистите контактът с животни може да допълни традиционното лечение и да подпомогне възстановяването на пациентите.

Началото на една необичайна терапия

Програмата стартира през 2016 г., когато психиатричната медицинска сестра Ермелинда Хадей и съпругът й Франсоа Хадей развиват идеята за терапия с магарета. Вдъхновението им идва от наблюдението, че тези животни са спокойни, социални и лесно изграждат доверителна връзка с хората, включително с пациенти в уязвимо психично състояние.

С течение на времето проектът се разширява и се превръща в структурирана част от болничната практика. През 2022 г. той получава институционален статут като официално признато здравно звено, което позволява по-устойчиво организиране на дейностите и назначаване на медицински персонал.

Срещата между пациенти и магарета

По време на терапевтичните сесии пациентите се грижат за магаретата, които носят имената Ноно, Питу, Оскар, Маноло и Малро. Те ги разхождат, почистват копитата им и прекарват време в близък контакт с животните, като постепенно изграждат индивидуална връзка със „своето“ магаре.

Този процес е внимателно структуриран. Според екипа на програмата, познатостта и последователността във взаимодействието с животните създават чувство за сигурност и предсказуемост, което често липсва в ежедневието на хората с тежки психиатрични състояния.

Емоционално въздействие

Пациентите описват преживяването като дълбоко успокояващо, като за някои то се доближава до ефекта на медикаментите, но без свързаните с тях странични ефекти. Част от участниците споделят, че контактът с животните им помага да прекъснат непрестанния поток от натрапчиви мисли и тревожност, докато други отбелязват намаляване на чувството за социална изолация.

Медицинският персонал също отчита промени в поведението и ангажираността. Пациенти, които първоначално отказват участие в дейности или имат затруднения с изпълнението на движения и комуникацията, постепенно започват да се включват по-активно и да взаимодействат по-свободно с обкръжението си.

„Емоционални гъби“ и ролята на животните

Екипът описва магаретата като „емоционални гъби“ – същества, които поемат и отразяват човешките емоции, без да ги усложняват. Това създава безопасна и предвидима среда, в която пациентите могат свободно да изразяват чувства, които иначе често остават потиснати.

Животните, част от които са пренебрегвани или малтретирани от предишните си стопаните, преминават специално обучение за терапевтична работа. Според създателите на програмата тяхното предсказуемо и неагресивно поведение улеснява взаимодействието с хора в уязвимо психично състояние.

„Магарето е много интелигентно животно. Разбира нещата бързо, но е необходим по-плавен подход при обучението му.“, коментира Франсоа Хадей. „Магаретата са уравновесени животни, които обикновено изграждат близка връзка с хората. Те се свързват много добре с пациентите. Те са емоционални гъби.“

Разнообразие от терапевтични животни

С времето програмата се разширява и включва и други животни – морски свинчета, кози, пилета, зайци, гълъби и костенурки. Някои от тях дори се внасят директно в болничните стаи за пациенти, които изпитват затруднения в придвижването.

Всички сесии са безплатни и се финансират от френската система за обществено здравеопазване. Те са насочени към различни състояния, включително аутизъм, депресия, тревожни разстройства и шизофрения, като персоналът съобщава за подобрения в емоционалната регулация и самочувствието на пациентите.

Огледален ефект

Според Ермелинда Хадей терапията работи чрез т.нар. огледален ефект. Когато пациентите се грижат за животно – хранят го, поддържат хигиената му и участват в ежедневните му нужди – те несъзнателно започват да прилагат същите модели и върху себе си.

Така грижата за друго живо същество се превръща в първа стъпка към възстановяване на личната отговорност и самоуважение, особено при пациенти, при които медикаментите потискат мотивацията.

Въпреки положителните резултати, терапията с животни остава в периферията на официалната психиатрична практика. Екипът зад проекта настоява за провеждането на повече научни изследвания, които да потвърдят ефектите и да дадат по-широко признание на подхода.