Технологичен пробив в репродуктивната медицина: Създадоха яйцеклетки от клетки на мъжки мишки

По време на важна конференция по генетичните въпроси в института Crick в Лондон японският проф. Кацухико Хаяши от университета в Осака разкри, че е успял да създаде яйцеклетки от клетките на мъжки мишки. Експериментът, който е все още в ранна фаза, включва превръщане на мъжки XY полови хромозоми в женски XX хромозоми.

Разработката, която е публикувана в научното списание Nature, разкрива възможност мъжки двойки да имат собствено поколение.

Проф. Джордж Дали от Харвардското медицинско училище споделя, че прилагането на резултатите върху хора би било много по-трудно и едва ли ще бъде възможно в близко бъдеще. „Все още не знаем достатъчно за биологичния процес гаметогенеза (образуване на полови клетки), за да можем дори да си помислим за подобни опити“, смята Дали.

Проф. Хаяши, който е световнопризнат експерт в областта на биологията на развитието, подчертава, че изследването е в начална фаза. Получените яйцеклетки са с ниско качество, а използваната техника би била опасна, ако се приложи върху човека, поне засега.

Той обаче не крие оптимизма си и смята, че в рамките на десет години несъвършенствата и проблемите, с които екипът му се сблъсква днес, ще бъдат отстранени. Амбициите на учения са свързани с намирането на безопасно лечение за безплодие както при двуполови, така и при еднополови двойки.

„Ако обществото e готово да приеме подобна технология като нещо нормално, бих дал своя принос за нейното разработване“, казва още Хаяши.

Prof Katsuhiko Hayashi δημιο?ργησε ω?ρια απ? αρσενικ? κ?τταρα https://t.co/pKVHRUtVYN

— fay mple ????????? (@faymple) March 9, 2023

Как протича превръщането на мъжки в женски полови хромозоми

В първия етап от научния експеримент изследователите вземат клетка от кожата на мъжка мишка и я превръщат в стволова, която от своя страна има способността да се превърне във всякакъв друг вид клетка. Тъй като е взета от мъжко животно, нейните хромозоми са XY.

След това Y хромозомата се изтрива и се прави копие на X хромозомата. Когато процесът завърши, двете Х хромозоми се свързват. По този начин стволовата клетка „разбира“, че трябва да се превърне в яйцеклетка.

Революционният метод може да помогне на двойки с репродуктивни проблеми. Хаяши обаче е предпазлив в прогнозите си и пояснява: „Дори при мишките се натъкнахме на много проблеми, свързани с качеството на самата яйцеклетка. Затова, преди да помислим за лечение на безплодие при хората, трябва да намерим начин да се справим с настоящите предизвикателства, което със сигурност ще отнеме време.“

Японският биолог е категоричен, че не желае постижението да се използва от мъже, които искат да имат деца, заченати след оплождане на изкуствена яйцеклетка. Той не отрича, че е възможно, но на този етап е опасно и не би се приело добре от обществото.

Проф. Амандър Кларк, учен в областта на стволовите клетки от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, добавя, че представителите на LBGTQ+ също трябва да изразят своето мнение във връзка с възможните приложения на иновативния репродуктивен метод.

„Хората с различна сексуална ориентация също срещат сериозни затруднения, когато решат да създават семейство. Благодарение на откритието на японските ни колеги е възможно в бъдеще еднополовите двойки да се радват на свои собствени деца. Днес технологията не е приложима върху човека, а ефективността и безопасността не са доказани“, казва още тя.

Културни различия

Алта Каро, професор по право от Университета на Уисконсин Мадисън, смята, че методът ще разбуни духовете и няма да се приеме еднакво от различните общности.

„Има хора, които са израснали с убеждението, че детето трябва да носи техните гени. Има и такива, за които това не е толкова важно. Те са готови да си осиновят, защото под „семейство“ разбират близост и разбирателство, не толкова биологична връзка между членовете му“, пояснява Каро.

Проф. Хаои Уанг от Китайската научна академия е съгласен с колегите си, че моментът, в който откритието би могло да се използва върху хора, е твърде далече. Той не подценява неговата важност, но вижда немалко предизвикателства, с които екипът ще трябва да се справи, преди да насочи вниманието си към лабораторни опити с хора.