Испания е столица на донорството на яйцеклетки в Европа, но информираността за рисковете остава твърде ниска

В Испания се извършват повече от половината терапии с донорски яйцеклетки в Европа. Страната е на първо място по брой донорски яйцеклетки на континента, което кара хиляди пациенти с репродуктивни проблеми да се лекуват точно там. Въпреки големия дял донори обаче, експертите са на мнение, че много от тях не са запознати с рисковете, начина, по който протича процедурата, и условията на плащане.

Улеснен достъп, кратко време на чакане и много добро заплащане

Много пациенти от чужбина избират именно Испания, защото лечението е достъпно за всеки – без значение каква е половата му принадлежност, сексуалната му ориентация или възрастта. Вероятно част от тях са принудени да търсят алтернативи извън родната си страна, тъй като на много места са наложени ограничения или забрани, свързани пряко или косвено с донорството.

Друго безспорно предимство на здравната система в Испания е, че на пациентите не се налага да чакат твърде дълго.

Износ на донорски яйцеклетки

През последните години банките за донорски яйцеклетки в страната стават все повече, което насърчава международното сътрудничество и износа на яйцеклетки в други държави.

Близо 15 000 жени даряват яйцеклетки всяка година в Испания, като основен стимул остава финансовият. Донорите там получават едно от най-високите финансови възнаграждения в цяла Европа – приблизително 1100 евро за всеки успешен донорски цикъл .

Малко са изследванията, които насочват вниманието не толкова към донорството и реципиента, а към жената донор и нейните преживявания. В повечето случаи тя е незабелязана от обществото. Ето защо Ана Молас от университета Autonomous University of Barcelona решава да ни разкаже за това какво е да си донор на яйцеклетки в Испания. За да обхване различните аспекти на процеса по донорство, тя провежда интервюта с лекари, донори и реципиенти.

Какво протича процесът на даряване на яйцеклетки

Обикновено клиниките по репродуктивно здраве описват процеса на извличане на яйцеклетки като бърз и безобиден. Все пак жените, които са решили, да са подложат на процедурата, е добре да бъдат подготвени за реалността, такава каквато е.

Първи етап

Жената се подлага на различни гинекологични и генетични изследвания и попълва въпросници, свързани със здравословното й състояние.

Втори етап

След като излязат резултатите от направените тестове, донорът преминава хормонална терапия, която продължава средно 10 дни.

Трети етап

Когато тя приключи, екипът извършва операция под обща анестезия (пълна упойка) с цел извличане на яйцеклетките. За интервенцията се използва ултразвуков скенер, свързан със специална игра.

Възможни рискове

Истината е, че процесът отнема време и не е толкова безболезнен, колкото твърдят служителите в клиниките. Съществува известен риск от развитие на синдром на хиперстимулация на яйчниците, който причинява тяхното уголемяване и може да доведе до сериозни усложнения като кръвни съсиреци или кървене.

Някои от жените страдат от странични ефекти, резултат от провежданото медикаментозно лечение по време на процедурата, или развиват инфекция, свързана с хирургичната интервенция.

Дългосрочните негативни последици обаче все още не са добре проучени заради липсата на сериозен интерес от страна на учените.

Физическо претоварване при жените, донори на яйцеклетки

От наблюденията на Ана Молас става ясно също, че пациентите донори са принудени да балансират между работата, изследванията и личния си живот, което невинаги е лесно. Много от интервюираните жени признават, че продължават да работят, докато трае процесът, защото се нуждаят от пари. Това прави животът им още по-натоварен и динамичен, което може да навреди на здравето им.

Ключовият, и обикновено най-труден период за работещите жени донори, е извличането на яйцеклетките. Насрочването на операцията зависи от скоростта на действие на хормоналните препарати, което означава, че не може да се съобрази с ангажиментите на донора. Когато яйцеклетките са узрели и трябва да бъдат извлечени, няма възможност за отлагане и изчакване. Пациентката получава последната си хормонална инжекция, чиято цел е да предизвика овулация преди операцията, която ще се извърши на следващата сутрин.

И така, въпреки препоръките на специалистите от клиниките за почивка между 24 и 48 часа преди самата процедура, се оказва, че голяма част от жените донори отиват на работа в деня на манипулацията или след нея, защото не могат да си позволят да останат без доходи.

>>> Антидепресантите намаляват репродуктивните способности на жените

Заплащане и компенсация

Компенсацията за успешно завършен цикъл се изплаща в брой, като изплатената сума е една и съща, независимо от броя извлечени яйцеклетки. Ако лекарите не успеят да завършат процедурата, дори поради причина, независеща от донора, такава не се изплаща.

В случаите, когато няма готови за извличане яйцеклетки, лекарите обсъждат възможните причини и проверяват дали донорът е поставил последната си хормонална инжекция. Ако не е, клиниката отказва да плати. Ако екипът установи, че пациентката е спазвала всички правила, но овулацията е настъпила по-рано от очакваното, има няколко варианта: да й бъде изплатена цялата сума, да получи частична компенсация или да не получи нищо. Решението зависи изцяло от съответното лечебно заведение.

Възстановяване на инвестираните в процедурата средства

Ако донорът реши да се откаже преди края на процеса, поради немедицински причини, може да се наложи да възстанови сумата, инвестирана до момента от страна на клиниката. Тъй като обаче тя е твърде голяма, повечето жени се въздържат от правото си на отказ.

Важно е да се уточни също така, че при настъпване на усложнения или неприятни странични ефекти, жената, дарила яйцеклетки, може да потърси медицинска помощ единствено от държавно здравно заведение, не и от частно, тъй като традиционно договорът за донорство не покрива такъв тип разходи.

Липса на добра информираност и адекватни здравни грижи при настъпили усложнения

Ана Молас обобщава: „Малкото проведени изследвания върху жените, донори на яйцеклетки в Испания, разкриват, че те често не получават подробна информация за условията и възможните рискове, свързани с донорството. Някои от пациентките дори не знаят колко яйцеклетки са били извлечени, на колко жени помагат, дарявайки ги, и как ще бъдат използвани - дали ще бъдат оплодени в самата клиника, замразени в банка или пък изпратени в друга страна.“ Експертът призовава за по-добра информираност, по-качествено здравно обслужване и гаранции в случай на усложнения или странични ефекти.