Австралийският щат Куинсланд даде право на хората, заченати от донорски материал, да научат самоличността на донора

В началото на март 2023 г. управлението на щата Куинсланд, САЩ, заяви своята подкрепа за хората, заченати с донорска яйцеклетка или сперма, като даде принципно съгласие, че те заслужават да знаят самоличността на донора. Искането за повече права бе отправено през 2022 г. и касае не само самоличността на донора, но и на братята и сестрите (ако има такива). Единственото условие на управляващите е информацията да бъде предоставяна след навършване на 18-годишна възраст.

Австралийският щат Виктория въведе законодателната промяна още през 2016 г., а Южна Австралия обсъжда изменения в закона за регистъра с лица, заченати чрез донор. В Западна Австралия също са предприети мерки и предстои въвеждане на нови закони, свързани с донорството и информацията, която гражданите имат правото да изискат.

Има няколко основни причини, които налагат извършването на препоръчаните промени в щата Куинсланд.

>>> Токсичните вещества влошават сериозно репродуктивното здраве на жените

Промяна в начина на мислене

Зачеване с донорски материал се практикува в Австралия от 40-те години на миналия век. В миналото лекарите са обещавали анонимност на донорите и са съветвали родителите да пазят в тайна провежданото лечение. Днес обаче нагласата и начинът на мислене са много различни. Запазването на анонимността на лицата, дарили свои яйцеклетки или сперма, не е в интерес на хората, заченати с донор. Те заслужават да знаят кой е човекът, на когото дължат живота си.

Искането на експертите е да се разкриват не само културната принадлежност, професията и външния вид на донора, както досега, но и неговото име. Голяма част от хората, които даряват репродуктивен материал, са съгласни с въвеждането на подобна промяна.

През 2004 г. върховният орган за медицински и здравни изследвания определи анонимното даряване на сперма и яйцеклетки в Австралия като неетично. Неговото решение обаче няма силата на закон и не засяга лицата, заченати преди 2004 г.

Инвитро клиниките често не могат или не желаят да разкрият имената на донорите дори когато последните са съгласни или пък дават невярна информация, свързана с братята или сестрите.

Много от досиетата на хора, заченати с донорски материал, са променени или унищожени през годините. В повечето случаи целта е била да се запази анонимността на донора или да се прикрият порочни практики от миналото като например смесване на сперма от няколко души или неизвършена проверка на самоличността на донора.

Защо реформата трябва да се извърши възможно най-скоро?

Създаването на централизиран регистър в Куинсланд, така както бе направено във Виктория, Южна и Западна Австралия, ще даде повече права на гражданите, заченати с донорска сперма или яйцеклетка. Без него не би било възможно въвеждането на единен стандарт и на национален донорски регистър, за което призовават от Асоциацията по репродуктивно здраве на Австралия и Нова Зеландия.

5 причини за спешна законодателна реформа

1. Законодателството трябва да бъде съобразено с бързите темпове на развитие на технологиите. Днес гражданите, заченати с донорски материал, могат да открият донора много по-лесно благодарение на улеснените ДНК тестове и социалните мрежи.

2. Колкото по-рано научи човекът, че е заченат с донорска сперма или яйцеклетка, толкова по-лесно приема факта и успява да продължи напред, без да изпитва негативни емоции. Една от препоръките, изпратени до управлението на щата Куинсланд, е в акта за раждане да бъде изрично упоменато, че е роден след зачеване чрез донор.

3. Много хора, които са заченати с донорски материал, биха желали да познават както донора, така и братята и сестрите си, ако имат такива. Нормално е в своето ежедневие да обсъждаме теми, свързани със семейството, гените и приликите с наши роднини. Всеки би искал да научи повече за произхода и културната си принадлежност. Информацията за други братя или сестри е особено важна и за избягването на кръвосмешение.

4. Генетичната предразположеност е основен фактор при някои заболявания. Ако лицето, заченато чрез донор, страда от генетично нарушение, е много вероятно да пожелае да информира донора и братята/ сестрите си.

5. Повечето донори на яйцеклетки и сперма имат желание да се запознаят с децата, родени с тяхна помощ, след навършване на пълнолетие. Някои от тях вярват, че всеки човек има правото да знае от какво семейство произхожда, а други са водени от любопитство и искат да узнаят колко деца са се появили на бял свят благодарение на техния донорски материал.

Разбира се, премахването на анонимността крие своите рискове. То може да доведе до спад в броя на желаещите да дарят сперма и яйцеклетки, макар че според експертите отливът няма да е драстичен. Те смятат, че по-скоро ще се смени типът хора, които биха го направили, и ще се вдигне възрастовата граница.

Хората, заченати с донорски материал, от години настояват за реформи в законодателството. Промяната, която се извършва в Австралия, е плод на дългогодишни постоянни усилия за извоюването на повече права и достъп до информация.