Трансплантациите в България през 2025 г.

Донорството и трансплантациите са тема от огромно значение, защото става дума за човешкия живот и спасението му. Но и защото е въпрос на съпричастност, осъзнатост, емпатия, на решимост в най-тежкия и трагичен момент от живота на едно семейство, то да вземе решение в името на живота. И още защото става дума за държавни политики и за действията на управляващите. Затова и през 2025-а продължаваме да работим по темата.

› Трансплантациите през 2025 г.

› Бъбречни трансплантации

› Костно-мозъчни трансплантации

› Трансплантации на черен дроб

› Трансплантации на сърце

› Донорски ситуации

Трансплантациите през 2025 г.

От януари до средата на октомври 2025 г. у нас има осъществени 9 донорски ситуации като при едната органите заминават за Румъния, където спасяват живота на трима души. Причината е, че у нас нито един от чакащите не е подходящ.

До момента са направени една сърдечна трансплантация, четири чернодробни, 13 бъбречни като три от тях са от живи донори. Общо четири са костно-мозъчните трансплантации, като едната е автоложна, а трите са алогенни.

И през 2025 г. в България не се извършва трансплантация на бял дроб и няма индикации, че това ще се промени.

Агенцията по трансплантация все още не е възстановена, въпреки че държавата пое ангажимента това да се случи. От Министерството на здравеопазването още преди две години признаха, че сливането й с Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ е грешка. Тази грешка доведе до намаляване броя на трансплантациите и все още не е поправена.

Министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов заяви, че все още анализират както нуждата Изпълнителната агенция по трансплантации да бъде самостоятелна, така и каква ще бъде ползата от това за развитието на трансплантациите.

Данните показват, че нужда от различни органи, за да продължат да живеят имат 869 българи.

И през 2025 г. броят на донорските ситуации у нас продължава да бъде изключително нисък, независимо от опитите на здравните власти да насърчават донорството чрез кампании, обучения и дори чрез новата Национална програма за насърчаване на донорството, която обхваща периода от 2024 г. до 2028 г.

Проблем продължава да бъде и координацията между отделните звена в системата. Именно лошата организация и липсата на добре координирани действия по цялата верига имат пряко отношение към ниския брой на трансплантациите. За никого не е тайна, колко малко са те, нито че и по този показател оглавяваме негативните класации. Въпреки кампаниите, похарчени огромни суми и независимо от поставянето на темата във фокуса на общественото внимание, съществени промени няма.

Бъбречни трансплантации

• На 23 януари екипът на проф. Красимир Янев от Университетската болница „Александровска“ извършва първите за 2025 г. трансплантации на бъбреци. Благодарение решението на близките на 58-годишен мъж, който след мозъчен кръвоизлив изпада в мозъчна смърт, да дарят органите му, шанс за живот получават двама мъже. И двамата страдат от хронична бъбречна недостатъчност. Единият е на 48 години от Стара Загора, а другият е 54-годишен, от Котел и е на хемодиализа от три години. Мъжете са избрани сред общо шестима от поканените за оценка от листата на чакащите, тъй като имат най-голям процент на органна съвместимост с донора. От УМБАЛ „Александровска“ съобщават, че състоянието на мъжете е стабилно. И двамата са с много добри жизнени показатели и диуреза.
• На 24 февруари 2025 г. екипът на д-р Борил Петров от Клиниката по урология на Университетската болница „Лозенец“ осъществява трансплантации на бъбреците на двама мъже. Единият е на 39 години, а другият е на 53. Интервенциите са успешни. Мъжете, спасени благодарение на решението на близките на 44-годишна жена, която изпада в мозъчна смърт, да дарят органите й, са настанени в реанимацията. Те са в добро общо състояние и под постоянно лекарско наблюдение.

• На 22 март 2025 г. екипът на проф. Маринчо Георгиев, който оглавява Клиниката по урология в Университетската болница „Александровска“, извърши трансплантация на бъбрек на 60-годишен мъж. Мъжът е от София и страда от хронична бъбречна недостатъчност. Избран е за трансплантанцията,тъй като е с най-голям процент на органна съвместимост с донора от поканените общо 8 души от листата на чакащите.
  Трансплантацията е успешна, а от „Александровска“ съобщават, че състоянието на мъжа е стабилно, жизнените му показатели са добри и е с диуреза. Настанен е и се възстановява в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Поредният спасен живот се дължи на решението на близките на 68-годишна жена, изпаднала в мозъчна смърт, да дарят органите й.

• На 18 април 2025 г. медицинският екип от Клиниката по урология на Университетската болница „Лозенец“, начело на която е д-р Борил Петров, извършва трансплантация на бъбреци на двама мъже. Единият е на 44 години, а другият на 58 години. Спасението им става възможно благодарение на донорска ситуация, осъществена от екипа на Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Мъжете са в добро общо състояние и се възстановяват в реанимацията.
• На 4 май 2025 г. екип от Клиниката по урология в Университетската болница "Александровска" на чело с проф. Красимир Янев извършва трансплантация на бъбреци на двама от нуждаещите се, чиито показатели са най-близки до тези на донора – 64-годишна жена от Кюстендил. Бъбреците са трансплантирани на жена на 61 години и мъж на 54 години.И двамата трансплантирани са в добро общо състояние и се възстановяват, съобщават от болницата.

• На 4 юни 2025 г. екипът на Клиниката по урология в Университетската болница „Александровска“ извършва бъбречна трансплантация на 35-годишен мъж от Димитровград. Трансплантацията е от жив донор. Дарител на органа е майката на младия мъж, който от две години страда от хронична бъбречна недостатъчност. От „Александровска“ съобщават, че както мъжът, така и 67-годишната му майка са с добри жизнени показатели и диуреза. Постепенно се възстановяват. Това е втората бъбречна трансплантация от жив донор от началото на 2025-а.

• На 11 септември 2025 г. екипи от Университетската болница „Александровска“ извършват две бъбречни трансплантации след донорска ситуация в „Пирогов“. Две жени с хронична бъбречна недостатъчност, които са избрани от общо шестима поканени за оценка от листата на чакащите, тъй като имат най-голям процент органна съвместимост, получават шанс за живот. Едната жена е на Костандово, на 45 години е и е на хемодиализа от една година. Другата е на 39 години, от София и е на хемодиализа от 12 години. Трансплантациите са успешни, състоянието и на двете жени е стабилно, те са с много добри показатели и диуреза, съобщава ръководителят на трансплантационния екип от Клиниката по урология доц. Пламен Димитров.

• На 22 септември 2025 г. два екипа от Университетската болница „Александровска“ под ръководството на доц. Пламен Димитров извършват две бъбречни трансплантации. Те стават възможни след донорска ситуация, възникнала в Университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив, където 41-годишен мъж изпада в мозъчна смърт след мозъчен кръвоизлив. Единият от бъбреците е присаден на мъж на 57 години от София, който е на хемодиализа от седем години. Другият е трансплантиран на 22-годишен мъж от Разград, на хемодиализа от една година. И двамата са избрани между седем поканени за оценка от листата на чакащите, тъй като при тях има най-голям процент на органна съвместимост. Трансплантации преминават успешно. Мъжете се възстановяват в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Състоянието им е стабилно и са с много добри жизнени показатели и диуреза, съобщават от „Александровска“.
• На 14 октомври 2025 г. екипът на проф. Маринчо Георгиев и проф. Красимир Янев от Клиниката по урология в Университетската болница „Александровска“ трансплантират бъбрек на мъж на 46 години от София. Донор на бъбрека е майката на мъжа, която е на 61 години. В следствие на хроничен гломерулонефрит мъжът е с бъбречна недостатъчност. От три години е на хемодиализа. Трансплантацията е успешна, а мъжът и майка му са с добри жизнени показатели и диуреза. От „Алекасандровска“ съобщават, че от началото на 2025-а това е третата бъбречна трансплантация от жив донор. 

Костно-мозъчни трансплантации

Костно-мозъчните трансплантации са част от клетъчната терапия и представляват присаждане на клетки, които предшестват всички кръвни и имунни клетки.

Два са начините за вземането им:

• директно от костния мозък като се направи пункция на костите на таза
• чрез специална апаратура от кръвта като преди това е извършена стимулация на костния мозък, която провокира клетките да излязат в кръвта

Костно-мозъчните трансплантации са два вида:

• Алогенни са трансплантациите, когато клетките са от друг човек - роднина или съвместим донор
• Автоложни са, когато са от пациента. Взимат се на определен етап от лечението му след така наречената вискодозова химиотерапия. Целта е кръвотворенето да се възстанови по-бързо и усложненията да бъдат по-малко.

Трансплантацията се извършва с интравенозна манипулация, която е подобна на кръвопреливането. Времето след трансплантацията е изключително важно, тъй като пациентът се наблюдава и изследва всеки ден до момента, в който организмът приеме присадката и всички възможни усложнения бъдат намалени. Най-рисков е периодът около месец до възстановяването функцията на новия костен мозък.

• На 11 февруари 2025 г. от Клиниката по детска клинична хематология и онкология в Университетската болница "Царица Йоанна-ИСУЛ" изписват 14-годишно момиче след успешна автоложна костно-мозъчна трансплантация. Момичето е с диагноза "Болест на Ходжкин".

Подготовката за трансплантацията започва през декември 2024 г.

Това е шестата успешна трансплантация, след като Клиниката възобнови дейността си през април 2024 г. след двегодишно прекъсване.

• На 26 юни 2025 г. в Клиниката по детска клинична хематология и онкология на Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е извършена алогенна костно-мозъчна трансплантация на момченце на 4 годинки. Детето е с рецидив на остра лимфобластна левкемия. Клетките са от напълно съвместим донор от германския регистър на донори. Доц. Боряна Аврамова, която е ръководител на Клиниката, съобщава, че предварително е направен така нареченият кондициониращ режим с лъчетерапия и химиотерапия. Предстои дълъг и труден период на възстановяване, свързан с началото на действие на присадката, пояснява доц. Аврамова. Детето се възстановява постепенно и се чувства добре.

Това е първата алогенна трансплантация след три години прекъсване. Автоложните трансплантации, които също бяха прекратени, бяха възстановени през 2024 г. От тогава до момента те са приложени на 9 деца.

• Юли 2025 г. екипът на Клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ осъществява алогенна трансплантация на момиченце на 7 години. Детето е с рецидив на остра лимфобластна левкемия. Донор на момиченцето е 15-годишният му брат. Алогенната трансплантация е единственият метод, който позволява пълно излекуване на деца, при които има рецидив на основното заболяване. 
• Август 2025 е извършена третата по ред алогенна трансплантация. Тя е на момиче на 15 години, което е с високорискова остра миелоидна левкемия. Използван е донор от Германския донорски център, съобщават от Университетската болница „Царица Йоанна“ - ИСУЛ. Момичето е изписано в края на септември, след потвърждение чрез специален тест за донорен механизъм, че трансплантацията е успешна. Тестът показва, че костният мозък на пациента е заменен от този на донора. „С изключителна радост и удовлетворение искам да съобщя за най-голямата ни гордост. В периода юни-септември извършихме три алогенни костно-мозъчни трансплантации на деца с рецидиви на онкологични заболявания. И трите са успешни – със 100% донорен химеризъм и с 0% злокачествени клетки“, съобщава доц. Боряна Аврамова, която оглавява Клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна“ - ИСУЛ. 

Трансплантации на черен дроб

На 24 февруари 2025 г. екипът на проф. Ивелин Такоров от ВМА извършва първата за тази година чернодробна трансплантация. Тя става възможна благодарение на донорска ситуация в Университетската болница „Света Марина“ във Варна. Тъй като жената, на която трябва да бъде трансплантиран черен дроб, е в тежко състояние, още рано сутринта самолет от авиобазата във Враждебна отлита за Варна с екип от ВМА. Експлантацията от донора извърша екип, ръководен от доц. Васил Михайлов от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология.

Трансплантацията продължава 8,5 часа, тъй като 54-годишната жена е в изключително тежко състояние. Тежката и сложна интервенция е успешна. Жената се стабилизира постепенно и е адекватна, съобщава ръководителят на екипа, извършил присаждането на черния дроб проф. Ивелин Такоров.

• На 18 април 2025 г. екипът на доц. Васил Михайлов от ВМА извършва чернодробна трансплантация на мъж на 36 години. Тя става възможна след като близките на 66-годишна жена с мозъчен кръвоизлив, вземат нелекото за тях решение да дарят органите й. Експлантацията на черния дроб извършва екипът на проф. Ивелин Такоров, началник на Първа клиника по коремна хирургия във ВМА. Трансплантацията продължава шест часа и е успешна. Пациентът е в добро състояние, съобщават от лечебното заведение.
• На 4 май 2025 г. екипът на проф. Ивелин Такоров от ВМА извършва чернодробна трандплантация на мъж на 49 години. Той е с цироза и първичен чернодробен карцином. Трансплантацията продължава пет часа и приключва малко след полунощ на 5 май. Ръководителят на трансплантационния екип проф. Такоров съобщава, че мъжът е в добро състояние. Експлантацията на черния дроб е осъществена от екипа на доц. Васил Михайлов от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА. Животът на мъжа е спасен благодарение на донорска ситуация в болница "Д-р Никола Василев" в Кюстендил, където координатор по донорството е д-р Андон Арабаджиев.
• На 11 септември 2025 г. екипът на проф. Никола Владов от ВМА извърши чернодробна трансплантация на 54-годишна жена. Операцията продължава шест часа и е успешна. Жената е стабилизирана. Трансплантацията става възможна, след като близките на изпаднала в мозъчна смърт 52-годишна жена даряват органите й. Експлантацията на черния дроб извършва екипът на проф. Ивелин Такоров, който оглавява Първа клиника по коремна хирургия във ВМА.

Трансплантации на сърце

• На 6 март 2025 г. екипът на проф. Димитър Петков от УМБАЛ "Света Екатерина" извършва първата за годината трансплантация на сърце. Мъж на 42 години, на когото е поставено изкуствено сърце през 2024 г., получава втори шанс за живот. Трансплантацията е извършена през нощта на 6 март. Мъжът вече е в стабилно състояние, настанен е в реанимацията.

Донорът е румънски гражданин, на 31 години. Сърцето му идва у нас по линия на сключеното между България и Румъния споразумение за сътрудничество.

На 6 март 2025 г. рано сутринта Румънската национална агенция за трансплантация съобщава на българската Изпълнителна агенция "Медицински надзор" за наличието на подходящо за трансплантация сърце. Министерствата на здравеопазването и на отбраната действа бързо и координирано. Екипаж на Военновъздушните сили от авиационната база Враждебна осигурява транспорта от България до Румъния, а веднага след експлантацията на органа и обратно на медицинския екип от УМБАЛ "Света Екатерина".

Донорски ситуации

Осъществените донорски ситуации са в основата на възможността да бъде спасен човешки живот. През последните няколко години се наблюдава увеличаване на болниците, които успяват да реализират успешно донорска ситуация.

На 22 януари са реализирани първите две донорски ситуации за 2025 г.

• Първата е в Университетската болница за спешна помощ „Пирогов“, където координатор по донорството е д-р Кирил Пенчев. 58-годишен мъж от Сепарева баня изпада в мозъчна смърт след мозъчен кръвоизлив. С решението на близките му да дарят органите му биват спасени двама мъже с бъбречна недостатъчност.
• Втората донорска ситуация е осъществена от екипа на МБАЛ Силистра, където координатор е д-р Радослав Неделчев. Мъж на 73 години изпада в мозъчна смърт, а семейството му решава да дари органите. У нас липсват подходящи реципиенти и затова бъбреците и черния дроб са предоставени в съседна Румъния според сключеното споразумение. Така трима души получават шанс за живот.
• На 24 февруари 2025 г. настъпва поредната донорска ситуация в Университетската болница „Света Марина“ във Варна. Жена на 44 години изпада в мозъчна смърт. Донорската ситуация е осъществена от екипа, чийто координатор е д-р Валентин Маринчев. Медиците от Варна действат бързо и професионално, което прави възможно и бързото пристигане при тях на екипи от ВМА и Университетската болница „Лозенец“, за да експлантират органите. Полетът извършва дежурният екип на авиобазата във Враждебна. Веднага след това самолетът ги връща в столицата. Благодарение както на координираните и бързи действия на специалистите, така и на решението на близките да дарят органите на починалата жена, трима души получават шанс за живот.

• На 22 март 2025 г. в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, Велико Търново, възниква донорска ситуация. Тя е реализирана от екипа по донорство с координатор д-р Сибила Маринова. Жена на 68 години изпада в мозъчна смърт след мозъчен кръвоизлив. Решението на близките й да дарят органите й, спасява живота на двама души – един българин и един румънец.
  Само единият от бъбреците е трансплантиран, тъй като вторият не е подходящ поради медицински показания. Румънец на 33 години получава шанс за живот, след като му трансплантират черния дроб, което е възможно по линия на споразумението между България и Румъния. От Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ съобщават, че трансплантацията в Румъния е успешна и младият мъж, получил шанс за живот, е в добро общо състояние.

• На 18 април 2025 г. екип с координатор д-р Мая Младенова от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ осъществява донорската ситуация, при която 66-годишна жена е с мозъчен инсулт. След решението на близките да дарят органите й, следват и бързите действия на екипа. Освен черния дроб, който дава шанс за живот на мъж на 36 години и бъбреците, които спасяват двама мъже, са взети още роговици, кожа и костна тъкан, които ще бъдат трансплантирани на нуждаещи се пациенти. По медицински причини други органи не са трансплантирани.
• 4 май 2025-а: Екип с координатор д-р Андон Арабаджиев от кюстендилската болница „Д-р Никола Василев“ реализира донорска ситуация. Лекарите констатират мозъчната смърт на 64-годишна жена. След като близките й вземат решение да дарят органите й, екипът се задейства. Шанс за живот получават трима българи след извършени трансплантации на бъбреци и на черен дроб. По медицински причини други органи не са трансплантирани.

• На 24 юни 2025 г. възниква донорска ситуация в Университетската болница за спешна помощ „Пирогов“. Координатор по донорство в болницата е д-р Кирил Пенчев. Жена на 42 години изпада в мозъчна смърт. Близките й решават да дарят органите й.
  Тъй като в България липсват подходящи реципиенти, двата бъбрека и черният дроб са предоставени на Румъния по линия на споразумението между двете страни.

• На 11 септември 2025 г. в Университетската болница за спешна помощ „Пирогов“ възниква донорска ситуация. Жена на 52 години изпада в мозъчна смърт след мозъчен кръвоизлив. Координатор по донорство в „Пирогов“ е д-р Мина Вапирева, която задейства бързо процедурата. Решението на близките на жената да дарят органите й спасява три човешки живота.
• На 22 септември 2025 г. в Университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив възниква донорската ситуация. Мъж на 41 години от Димитровград изпада в мозъчна смърт след получен мозъчен кръвоизлив. След решението на близките да дарят органите му, координаторите по донорството д-р Дончо Ташков и д-р Емил Митковски се задействат.  Екипът на доц. Пламен Димитров от УМБАЛ „Александровска“извършва експлантацията на органите. Двама мъже получават шанс за нов живот след трансплантация на бъбреци. Мъж на 58 години от Румъния също е спасен след трансплантация на черен дроб. Органът е изпратен в северната ни съседка, тъй като у нас няма подходящ реципиент. Останалите органи не са за трансплантация по медицински причини.
• На 16 октомври 2025 г. в МБАЛ - Силистра е осъществена донорска ситуация от екип с координатори д-р Радослав Неделчев и д-р Данчо Данаилов. 73-годишен мъж изпада в мозъчна смърт, а близките вземат трудното, но даряващо живот решение да дарят органите му. Черният дроб и бъбреците на починалия са предоставени в Румъния по линия на споразумението между двете страни. Медицински показания са причината органите да не бъдат трансплантирани на нуждаещи се българи.