Трансплантациите в България през 2025 г.

Донорството и трансплантациите са тема от огромно значение, защото става дума за човешкия живот и спасението му. Но и защото е въпрос на съпричастност, осъзнатост, емпатия, на решимост в най-тежкия и трагичен момент от живота на едно семейство, то да вземе решение в името на живота. И още защото става дума за държавни политики и за действията на управляващите. Затова и през 2025-а продължаваме да работим по темата.

Трансплантациите през 2024 г.

През 2024-а се наблюдава лек спад в извършените трансплантации в сравнение с 2023 г.  Унас има 16 донорски ситуации, в резултат на които са реализирани общо 34 трансплантации на различни органи.

За 12-те месеца са извършени 22 бъбречни трансплантации, от които две са от жив донор, през 2023 г. те са 27 като отново двете са от жив донор.

Трансплантациите на сърце са 2 и са с една по-малко в сравнение с предходната година. 10 са чернодробните трансплантаци. През 2023 г. те са 12.

>>>Трансплантациите в България през 2024 г.

За съжаление и през 2024 г. у нас не се извършват трансплантации на бял дроб. Няма и индикации, че това ще се промени. 

Не са малко специалистите, които смятат, че не друго, а лошата организация и координация по цялата верига, която има пряко отношение към процеса, е в основата на твърде ниския брой трансплантации, а от там и малкото спасени човешки животи. За съжаление въпреки кампаниите и поставянето на проблемите във фокуса на общественото внимание, нещата не се променят или поне не в степен, която дава надежди.

И през 2024 г. Агенцията по трансплантации не беше възстановена, независимо от факта, че държавата пое ангажимента да го стори. Важно е, защото дори Министерството на здравеопазването призна, че сливането й с Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ е грешка. Грешка, която за съжаление доведе до намаляване на трансплантациите.

Дали новият министър на здравеопазването доц. Силви Кирилов ще предприеме действия, които биха променили състоянието на трансплантациите у нас, предстои да разберем. Дотогава хората, които имат нужда от орган, за да продължат да живеят, могат единствено да се надяват, защото друго просто не им остава.

По данни на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към 3 януари 2025 г. 772 българи се нуждаят от бъбрек, 25 от черен дроб, 22 от сърце, 10 от бял дроб.

Бъбречни трансплантации

• На 23 януари екипът на проф. Красимир Янев от Университетската болница „Александровска“ извършва първите за 2025 г. трансплантации на бъбреци. Благодарение решението на близките на 58-годишен мъж, който след мозъчен кръвоизлив изпада в мозъчна смърт, да дарят органите му, шанс за живот получават двама мъже. И двамата страдат от хронична бъбречна недостатъчност. Единият е на 48 години от Стара Загора, а другият е 54-годишен, от Котел и е на хемодиализа от три години. Мъжете са избрани сред общо шестима от поканените за оценка от листата на чакащите, тъй като имат най-голям процент на органна съвместимост с донора. От УМБАЛ „Александровска“ съобщават, че състоянието на мъжете е стабилно. И двамата са с много добри жизнени показатели и диуреза.
• На 24 февруари 2025 г. екипът на д-р Борил Петров от Клиниката по урология на Университетската болница „Лозенец“ осъществява трансплантации на бъбреците на двама мъже. Единият е на 39 години, а другият е на 53. Интервенциите са успешни. Мъжете, спасени благодарение на решението на близките на 44-годишна жена, която изпада в мозъчна смърт, да дарят органите й, са настанени в реанимацията. Те са в добро общо състояние и под постоянно лекарско наблюдение.

• На 22 март 2025 г. екипът на проф. Маринчо Георгиев, който оглавява Клиниката по урология в Университетската болница „Александровска“, извърши трансплантация на бъбрек на 60-годишен мъж. Мъжът е от София и страда от хронична бъбречна недостатъчност. Избран е за трансплантанцията,тъй като е с най-голям процент на органна съвместимост с донора от поканените общо 8 души от листата на чакащите.
  Трансплантацията е успешна, а от „Александровска“ съобщават, че състоянието на мъжа е стабилно, жизнените му показатели са добри и е с диуреза. Настанен е и се възстановява в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Поредният спасен живот се дължи на решението на близките на 68-годишна жена, изпаднала в мозъчна смърт, да дарят органите й.

• На 18 април 2025 г. медицинският екип от Клиниката по урология на Университетската болница „Лозенец“, начело на която е д-р Борил Петров, извършва трансплантация на бъбреци на двама мъже. Единият е на 44 години, а другият на 58 години. Спасението им става възможно благодарение на донорска ситуация, осъществена от екипа на Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Мъжете са в добро общо състояние и се възстановяват в реанимацията.
• На 4 май 2025 г. екип от Клиниката по урология в Университетската болница "Александровска" на чело с проф. Красимир Янев извършва трансплантация на бъбреци на двама от нуждаещите се, чиито показатели са най-близки до тези на донора – 64-годишна жена от Кюстендил. Бъбреците са трансплантирани на жена на 61 години и мъж на 54 години.И двамата трансплантирани са в добро общо състояние и се възстановяват, съобщават от болницата.
• На 4 юни 2025 г. екипът на Клиниката по урология в Университетската болница „Александровска“ извършва бъбречна трансплантация на 35-годишен мъж от Димитровград. Трансплантацията е от жив донор. Дарител на органа е майката на младия мъж, който от две години страда от хронична бъбречна недостатъчност. От „Александровска“ съобщават, че както мъжът, така и 67-годишната му майка са с добри жизнени показатели и диуреза. Постепенно се възстановяват. Това е втората бъбречна трансплантация от жив донор от началото на 2025-а.

Костно-мозъчни трансплантации

Костно-мозъчните трансплантации са част от клетъчната терапия и представляват присаждане на клетки, които предшестват всички кръвни и имунни клетки.

Два са начините за вземането им:

• директно от костния мозък като се направи пункция на костите на таза
• чрез специална апаратура от кръвта като преди това е извършена стимулация на костния мозък, която провокира клетките да излязат в кръвта

Костно-мозъчните трансплантации са два вида:

• Алогенни са трансплантациите, когато клетките са от друг човек - роднина или съвместим донор
• Автоложни са, когато са от пациента. Взимат се на определен етап от лечението му след така наречената вискодозова химиотерапия. Целта е кръвотворенето да се възстанови по-бързо и усложненията да бъдат по-малко.

Трансплантацията се извършва с интравенозна манипулация, която е подобна на кръвопреливането. Времето след трансплантацията е изключително важно, тъй като пациентът се наблюдава и изследва всеки ден до момента, в който организмът приеме присадката и всички възможни усложнения бъдат намалени. Най-рисков е периодът около месец до възстановяването функцията на новия костен мозък.

• На 11 февруари 2025 г. от Клиниката по детска клинична хематология и онкология в Университетската болница "Царица Йоанна-ИСУЛ" изписват 14-годишно момиче след успешна автоложна костно-мозъчна трансплантация. Момичето е с диагноза "Болест на Ходжкин".

Подготовката за трансплантацията започва през декември 2024 г.

Това е шестата успешна трансплантация, след като Клиниката възобнови дейността си през април 2024 г. след двегодишно прекъсване.

• На 26 юни 2025 г. в Клиниката по детска клинична хематология и онкология на Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е извършена алогенна костно-мозъчна трансплантация на момченце на 4 годинки. Детето е с рецидив на остра лимфобластна левкемия. Клетките са от напълно съвместим донор от германския регистър на донори. Доц. Боряна Аврамова, която е ръководител на Клиниката, съобщава, че предварително е направен така нареченият кондициониращ режим с лъчетерапия и химиотерапия. Предстои дълъг и труден период на възстановяване, свързан с началото на действие на присадката, пояснява доц. Аврамова. Детето се възстановява постепенно и се чувства добре.

Това е първата алогенна трансплантация след три години прекъсване. Автоложните трансплантации, които също бяха прекратени, бяха възстановени през 2024 г. От тогава до момента те са приложени на 9 деца.

Трансплантации на черен дроб

На 24 февруари 2025 г. екипът на проф. Ивелин Такоров от ВМА извършва първата за тази година чернодробна трансплантация. Тя става възможна благодарение на донорска ситуация в Университетската болница „Света Марина“ във Варна. Тъй като жената, на която трябва да бъде трансплантиран черен дроб, е в тежко състояние, още рано сутринта самолет от авиобазата във Враждебна отлита за Варна с екип от ВМА. Експлантацията от донора извърша екип, ръководен от доц. Васил Михайлов от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология.

Трансплантацията продължава 8,5 часа, тъй като 54-годишната жена е в изключително тежко състояние. Тежката и сложна интервенция е успешна. Жената се стабилизира постепенно и е адекватна, съобщава ръководителят на екипа, извършил присаждането на черния дроб проф. Ивелин Такоров.

• На 18 април 2025 г. екипът на доц. Васил Михайлов от ВМА извършва чернодробна трансплантация на мъж на 36 години. Тя става възможна след като близките на 66-годишна жена с мозъчен кръвоизлив, вземат нелекото за тях решение да дарят органите й. Експлантацията на черния дроб извършва екипът на проф. Ивелин Такоров, началник на Първа клиника по коремна хирургия във ВМА. Трансплантацията продължава шест часа и е успешна. Пациентът е в добро състояние, съобщават от лечебното заведение.
• На 4 май 2025 г. екипът на проф. Ивелин Такоров от ВМА извършва чернодробна трандплантация на мъж на 49 години. Той е с цироза и първичен чернодробен карцином. Трансплантацията продължава пет часа и приключва малко след полунощ на 5 май. Ръководителят на трансплантационния екип проф. Такоров съобщава, че мъжът е в добро състояние. Експлантацията на черния дроб е осъществена от екипа на доц. Васил Михайлов от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА. Животът на мъжа е спасен благодарение на донорска ситуация в болница "Д-р Никола Василев" в Кюстендил, където координатор по донорството е д-р Андон Арабаджиев. 

Трансплантации на сърце

• На 6 март 2025 г. екипът на проф. Димитър Петков от УМБАЛ "Света Екатерина" извършва първата за годината трансплантация на сърце. Мъж на 42 години, на когото е поставено изкуствено сърце през 2024 г., получава втори шанс за живот. Трансплантацията е извършена през нощта на 6 март. Мъжът вече е в стабилно състояние, настанен е в реанимацията.

Донорът е румънски гражданин, на 31 години. Сърцето му идва у нас по линия на сключеното между България и Румъния споразумение за сътрудничество.

На 6 март 2025 г. рано сутринта Румънската национална агенция за трансплантация съобщава на българската Изпълнителна агенция "Медицински надзор" за наличието на подходящо за трансплантация сърце. Министерствата на здравеопазването и на отбраната действа бързо и координирано. Екипаж на Военновъздушните сили от авиационната база Враждебна осигурява транспорта от България до Румъния, а веднага след експлантацията на органа и обратно на медицинския екип от УМБАЛ "Света Екатерина".

Донорски ситуации

Осъществените донорски ситуации са в основата на възможността да бъде спасен човешки живот. През последните няколко години се наблюдава увеличаване на болниците, които успяват да реализират успешно донорска ситуация.

На 22 януари са реализирани първите две донорски ситуации за 2025 г.

• Първата е в Университетската болница за спешна помощ „Пирогов“, където координатор по донорството е д-р Кирил Пенчев. 58-годишен мъж от Сепарева баня изпада в мозъчна смърт след мозъчен кръвоизлив. С решението на близките му да дарят органите му биват спасени двама мъже с бъбречна недостатъчност.
• Втората донорска ситуация е осъществена от екипа на МБАЛ Силистра, където координатор е д-р Радослав Неделчев. Мъж на 73 години изпада в мозъчна смърт, а семейството му решава да дари органите. У нас липсват подходящи реципиенти и затова бъбреците и черния дроб са предоставени в съседна Румъния според сключеното споразумение. Така трима души получават шанс за живот.
• На 24 февруари 2025 г. настъпва поредната донорска ситуация в Университетската болница „Света Марина“ във Варна. Жена на 44 години изпада в мозъчна смърт. Донорската ситуация е осъществена от екипа, чийто координатор е д-р Валентин Маринчев. Медиците от Варна действат бързо и професионално, което прави възможно и бързото пристигане при тях на екипи от ВМА и Университетската болница „Лозенец“, за да експлантират органите. Полетът извършва дежурният екип на авиобазата във Враждебна. Веднага след това самолетът ги връща в столицата. Благодарение както на координираните и бързи действия на специалистите, така и на решението на близките да дарят органите на починалата жена, трима души получават шанс за живот.

• На 22 март 2025 г. в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, Велико Търново, възниква донорска ситуация. Тя е реализирана от екипа по донорство с координатор д-р Сибила Маринова. Жена на 68 години изпада в мозъчна смърт след мозъчен кръвоизлив. Решението на близките й да дарят органите й, спасява живота на двама души – един българин и един румънец.
  Само единият от бъбреците е трансплантиран, тъй като вторият не е подходящ поради медицински показания. Румънец на 33 години получава шанс за живот, след като му трансплантират черния дроб, което е възможно по линия на споразумението между България и Румъния. От Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ съобщават, че трансплантацията в Румъния е успешна и младият мъж, получил шанс за живот, е в добро общо състояние.

• На 18 април 2025 г. екип с координатор д-р Мая Младенова от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ осъществява донорската ситуация, при която 66-годишна жена е с мозъчен инсулт. След решението на близките да дарят органите й, следват и бързите действия на екипа. Освен черния дроб, който дава шанс за живот на мъж на 36 години и бъбреците, които спасяват двама мъже, са взети още роговици, кожа и костна тъкан, които ще бъдат трансплантирани на нуждаещи се пациенти. По медицински причини други органи не са трансплантирани.
• 4 май 2025-а: Екип с координатор д-р Андон Арабаджиев от кюстендилската болница „Д-р Никола Василев“ реализира донорска ситуация. Лекарите констатират мозъчната смърт на 64-годишна жена. След като близките й вземат решение да дарят органите й, екипът се задейства. Шанс за живот получават трима българи след извършени трансплантации на бъбреци и на черен дроб. По медицински причини други органи не са трансплантирани.

• На 24 юни 2025 г. възниква донорска ситуация в Университетската болница за спешна помощ „Пирогов“. Координатор по донорство в болницата е д-р Кирил Пенчев. Жена на 42 години изпада в мозъчна смърт. Близките й решават да дарят органите й.
  Тъй като в България липсват подходящи реципиенти, двата бъбрека и черният дроб са предоставени на Румъния по линия на споразумението между двете страни.